Решение № 9084 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4698/2010 г.

Решение № 9084 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4698/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Вера Радкова Толина от с. Ерешница, срещу решение № 75/5.02.2010 г., постановено по адм. д. № 966/2009 г. на Административен съд - гр. Благоевград, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответниците не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Благоевград, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Пламен Стоянов Илиев от с. Огняново, община с. Гърмен, Заповед № 412/26.10.2009 г. на кмета на община с. Гърмен, изградена в УПИ ХI-436,437, кв. 25 по плана на с. Огняново. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта не е мотивирана и в нея не са изложени фактически основания за издаването й, поради което е незаконосъобразна. Решението е правилно. В процесната заповед е посочено само правното основание за премахване на оградата, а именно чл. 195, ал. 5 ЗУТ. В заповедта липсват фактически основания за издаването й, а посочения текст е предвидил няколко хипотези за издаване на заповед съгласно това правно основание, поради което изискване за законосъобразност е да се посочи на коя хипотеза или хипотези, като фактически основания, се издава заповедта. Освен това не е спазена и процедурата за издаване на заповедта, тъй като не е назначена комисия, която да състави протокол, както и не са изслушани заинтересуваните лица, поради което са нарушени изискванията на чл. 196, ал. 1 и 2 ЗУТ. С оглед на така установеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като при издаването й са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е нарушен чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК