Решение № 261 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9673/2009 г.

Решение № 261 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9673/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 23 от 07.04.2009 г., постановено по адм. д. № 6477/2008 г. Административен съд София-град е отменил по жалба на "Диагностично-консултативен център-17 София" ООД, представлявано от управителя д-р Константин Петров заповед № РД-13-842 от 03.10.2008 г., издадена от директора на СЗОК, в частта, с която на лечебното заведение е наложена санкция финансова неустойка в размер на 135 лв. за констатирано по т. 1 от медицински протокол № М 669/04.10.2007 г. нарушение на поетите задължения за налична, функционираща и изправна медицинска апаратура и оборудване. Отхвърлил е оспорването в останалата част. Осъдил е СЗОК да заплати в полза на "Диагностично-консултативен център-17 София" ООД сумата 75 лв. разноски по делото. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Диагностично-консултативен център-17 София" ООД в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-13-842 от 03.10.2008 г., издадена от директора на СЗОК за прилагане на санкция. Моли обжалваното решение в тази част да бъде отменено и постановено друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Няма процесуална пречка за издаване на оспорената заповед, предмет на настоящата производство, след като е прогласена за нищожна предходна заповед, издадена въз основа на медицински протокол № М 669/04.10.2007 г., с решение на АС-София град по адм. д. № 700/08 г. Както в приложимите норми на НРД 2006 г., така и в сключения между страните индивидуален договор № 22-2382/2007 г. няма установен срок, в който да бъде взето отношение по констатирани с медицински протокол нарушения от страна на лечебното заведение. В производството по прилагане на оспорената санкция е спазена изцяло процедурата по НРД. Възражението на жалбоподателя срещу медицинския протокол № 669/04.10.2007 г. е разгледано съвестно и безпристрастно от членовете на Арбитражната комисия, която е постановила решение № 75 от 27.11.2007 г., като е потвърдила констатациите на контролните органи, без тези по т. III. 2 за Дончо Радев и по т. V.2 за пациентите Любен Димитров и Еделвайс Панков. Съгласно чл. 254 от НРД-2006 г. в случаите, когато арбитражната комисия не достигне до решение по констатациите на медицинските инспектори поради равен брой противоположни гласове, директорът на РЗОК може да наложи санкциите предвидени в НРД, респ. договора с лечебното заведение. Административният акт следва да бъде издаден, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Твърденията в касационната жалба, че административният орган не е обсъдил възраженията на лечебното заведение, което довело до липса на мотиви в оспорената заповед, са несъстоятелни. Фактическите основания са юридически факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право и са необходим отграничителен белег на това право. В случая, това са документите, издадени в хода на процедурата по установяване на нарушенията. В медицинския протокол и в оспорената заповед подробно е описано констатираното нарушение при всеки отделен пациент. Тези фактически констатации не са оборени в хода на съдебното производство и правилно първоинстанционният съд е приел издадената заповед за прилагане на санкции за законосъобразна. Мотивите на съда са обосновани съобразно доказателствата по делото и правилно са приложени релевантните за спора материалноправни норми. Правните доводи на петчленен състав на ВАС по адм. д. № 3696/2006 г. касаят установяване на регулативни стандарти за 2006 г. По отношение изпълнението на медицинска дейност за 2007 г., в сила са разпоредбите на НРД 2006 г., но в ал. 4 от чл. 55 на ЗЗО бе направено нормативно изменение, като цените и обемите за заплащане на помощта в случаите по ал. 3 се обвързаха с бюджета на НЗОК за съответната година. По делото безспорно е доказано от наличната медицинска документация, медицинския протокол и решението на Арбитражната комисия, че за описаните в оспорената заповед пациенти не са положени грижи съобразно медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика. Не са извършени необходимите диспансерни прегледи, за част от ЗЗОЛ липсват установен неврологичен статус, ЕКГ и др. дейности, подробно описани в цитираните по-горе доказателства. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,