Решение № 10235 от 8.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2754/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, против решение 2336/16.12.2020г., постановено по адм. дело 1229/2020г., на Административен съд Пловдив, с което е отменен АУПДВ 02-160-6500/2618#3 от 23.04.2020г., издаден от посочения по-горе административен орган, с който М. Митев е изключен от подпомагане и следва да възстанови сума в размер на 9 192.56лв., представляваща 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013, 2014, 2015. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в случая правните изводи на съда не кореспондират на действителното правно и фактическо положение. Навеждат се доводи, че не са налице изпълнени кумулативно предпоставките на чл. 15 от Наредба 11/03.04.2008г. лицето не е съобщил в законовия срок за наличие на настъпили изключителни или форсмажорни причини и не са налице форсмажорни обстоятелства предвид нормата на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата. На второ място съдът неправилно е тълкувал нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 11, тъй като бенефициерът Митев не е предприел необходимите действия за да изпълни поетия си петгодишен ангажимент. Според касаторът издаденият и оспорен пред съда АУПДВ е съобразен с материалния закон и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да отмени решението на АС Пловдив и да постанови друго с което да отхвърли жалбата на М. Митев срещу АУПДВ 02-160-6500/2618#3 от 23.04.2020г. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът М. Митев, чрез процесуален представител, в писмена отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по доводи подробно изложени в отговора. Моли съда да потвърди оспореното решение на АС Пловдив и претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АС - Пловдив е отменил АУПДВ 02-160-6500/2618#3 от 23.04.2020г., на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", с който жалбоподателят е изключен от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 9 192.56лв., представляващо 50 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампания 2013, 2014 и 2015, на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/03.04.2008г. За да достигне до тези правни изводи АС Пловдив е приел, че оспорения АУПДВ е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Прието е обаче, че акта е издаден в нарушение на материалното право. Посочено е от първоинстанционния съд, че спора е правен и се заключава в това дали жалбоподателят не е изпълнил поетия ангажимент и дали е налице форсмажорно или изключително обстоятелство, водещо до изключване приложението на чл. 14 от Наредба 11/03.04.2008г. Според АС - Пловдив безспорно е доказано нарушението на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и , тъй като посочената норма установява четири задължения на кандидатите, за да им бъде предоставена финансовата помощ по мярка 211, две от които са: да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане /по т. 2/ и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане /по т. 3/. Според съда в случая безспорно е доказано, че жалбоподателят е прекратил извършването на земеделска дейност през есента на 2015г., която е третата година от петгодишния ангажимент по мярка 211, и не е подал заявление за подпомагане за 2016г. За да отмени оспорения АУПДВ съдът е приел, че по инициатива на жалбоподателя със споразумение от 01.10.2015г. е прекратен договора за наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд, като искането за прекратяване на договора е обосновано с настъпилата законодателна промяна със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗИД ЗСПЗЗ/, обн. ДВ бр. 61/2015г., и новият § 15 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, съгласно който ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4, който предвижда пасища, мери и ливади да се предоставят за ползване на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни или на правоимащи, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище. Съдът е стигнал до извод, че безспорно, настъпилата през 2015г. законодателна промяна е отнела възможността на бенефициера да бъде страна по договор за наем на пасища и мери, ако не притежава животновъден обект и това де факто представлява принудително отнемане на стопанството по силата на закона т.е. налице са предпоставките на чл. 15 от Наредба 11/03.04.2008г., и не се дължи връщане на получените финансови помощи. Решението е неправилно. По делото няма спор, че жалбоподателя М. Митев се явява бенефициер по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничени в планинските райони т.е. за него са приложими нормите в Наредба 11/03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделските стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /обн. ДВ бр. 40/18.04.2008г./. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба 11/03.04.2008г. земеделските стопани, подали първо заявление за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 по ПРСР 2007 2013год., преди 1 януари 2014г. трябва да подават заявления за подпомагане, съответно по подмярка 13.1 "Компенсационни плащания в планински райони" и подмярка 13.2. "Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 2020г., най-малко 5 години от първото компенсаторно плащане. От разпоредбата следва еднозначен извод, че на бенефициентите императивно е вменено задължение за подаване на заявление за съответната кампания. В случай че лицето не подаде заявление, следва неговото изключване от подпомагане и задължение за възстановяване на получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратено участието му съгласно чл. 14 от Наредбата. От посочената норма законодателят е предвидил изключение с текста на чл. 15, ал. 1 от Наредбата - разпоредбите на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Кои обстоятелства се приемат за форсмажорни или изключителни е посочено в § 1, т. 3 от ДР на Наредба 11/03.04.2008г., като такива са смърт на бенефициента; дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството. Тук е мястото да се посочи, че хипотезите, при които са налице форсмажорни или изключителни обстоятелства, са изчерпателно изброени. Следва да се има в предвид, че според чл. 47, § 4 от Регламент 1305/2013 възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013. Според така посочената регламентация за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. С оглед посочената по-горе правна уредба и установените по делото факти, касационната инстанция стига до следните правни изводи: Както се посочи по-горе М. Митев е бенефициент по мярка 211 с подаване на заявление УИН 16/050413/26093 от 27.03.2013г., за използване на парцели представляващи имоти с 000013 в землището на с. Старосел, 100002 в землището на с. Красново и 000094 в землището на село Христо Даново. Няма спор по делото, че след настъпването на законодателна промяна с § 15 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ /Ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. т.е. жалбоподателя е следвало да има регистриран животновъден обект за да ползва процесните имоти/, по инициатива на М. Митев със споразумение от 01.10.2015г. е прекратен договора за наем на всички земеделски земи в размер на общо 501.636дка. от държавния поземлен фонд, като искането за прекратяване на договора е обосновано именно с настъпилата промяна. Няма спор също така, че ДФ "Земеделие" е уведомен със заявление за прекратяването на договора за наем на всички площи, по които е кандидатствано за помощ, като е поискано прекратяване на агроекологичния ангажимент. В резултат на искането е издадена заповед 03-РД/1615/16.05.2018г. на изп. директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП са прекратени образуваните производства по издаване на АУПДВ по мярка 214 Агроекологични плащания". Административният орган е приел, че поради лишаване на бенефициента от право на ползване на земеделската земя на база изисквания, които не са били известни на кандидата при подаване на заявление за подпомагане, възникнали с изменение на националното законодателство /§ 15 от ПЗР на ЗСПЗЗ ДВ бр. 61/2015г./, то същият не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения, поради което срокът на задължението се счита за изтекъл и не се изисква възстановяване на средствата по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението. Правилно първоинстанционния съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си визирани в нормата на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 11/03.04.2008г. Както се посочи по-горе за да се изключи приложението на чл. 14 от Наредбата, следва да са налице кумулативните предпоставки на чл. 15 от същия подзаконов акт наличие на форсмажорно или извънредно обстоятелство и съобщаването им в писмена форма на ДФЗ РА. От доказателствата по делото се установява, че със заявление от 14.03.2015г. жалбоподателя е поискал прекратяване действието на договора за наем на земеделски земи, считано от 01.10.2015г., на основание § 15, ал. 3 вр. ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ т.е. изпълнено е правилото залегнало в чл. 15, ал. 2 от Наредба 11. Спорният въпрос е дали законодателната промяна и последвалото прекратяване на договора за наем може да се подведе като форсмажорно обстоятелство респек. като извънредно такова по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредба 11/03.04.2008г. респек. на чл. 47, § 4 от Регламент 1305/2013 възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 и по-точно дали представлява експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът, съответно отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Следва да се посочи, че хипотезите, при които са налице форсмажорни /чл. 15, ал. 1 вр. § 1, т. 3 от ДР на Наредба 11/ или изключителни обстоятелства /чл. 47, § 4 от Регламент 1305/2013/ са изчерпателно изброени. Това означава, че прекратяването на договора за наем между касатора и МЗХ се явява ирелевантно по отношение на освобождаване на лицето от възстановяване на изплатените до момента суми. Прекратяването на договора не е пряка последица от промените в приложимото законодателство и по точно не е пряко проявление от нормата на § 15, ал. 3 вр. ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, а е следствие от неизпълнение на задължението въведено с тази правна норма, тъй като лицето е имало възможност да съобрази дейността си с измененията, за което е бил даден и съответния законов срок. Оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. Изложеното налага извода, че обжалваното решение е издадено в противоречие с приложимия материален закон. Като е достигнал до друг извод административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него следва да бъде отхвърлена жалбата на М. Митев. С оглед изхода на спора, решението на АС - Пловдив е неправилно и в частта разноските за първоинстанционното производство, присъдени в полза на М. Митев, поради което следва да се отмени и в тази му част. От друга страна, предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - гр. София, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден ответника по касация да заплати на ДФ "Земеделие" разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 200лв., или по 100лв. за всяка инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,