Решение № 5353 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6577/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Йоцова от гр.София против Решение 6909/17.11.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 8723/2021 г., с което съдът отхвърлил жалбата му срещу Решение 2153-21-164 от 24.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/1 от 24.02.2020г. на длъжностно лице по ПО, с което на основание чл.74, ал.1 от КСО й е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане 80 на сто, считано от 09.12.2020 г. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се за отмяна на обжалваното съдебно решение и за отмяна на порочния административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ София град изразява становище в писмени бележки, в които считат оспореното решение за законосъобразно постановено, а касационната жалба за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на решението на административния съд. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. За да отхвърли жалбата против оспореното Решение 2153-21-164 от 24.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/1 от 24.02.2020г. на длъжностно лице по ПО, с което на основание чл.74, ал.1 от КСО й е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане 80 на сто, считано от 09.12.2020 г., първоинстанционният съд изяснил задълбочено фактическата обстановка предвид събраните в хода на производството доказателства. Установено е по делото, че Йоцова е подала Заявление вх. Ц 2112-21-2553 от 17.12.2020 г. с искане да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като приложила ЕР на ТЕЛК 3936/209/ 15.12.2020 г., с което органите на медицинската експертиза са дали оценка на работоспособността и 80 % трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 06.10.2020 г. и срок на инвалидността 01.12.2023 г., приложено е и удостоверение образец УП-16 с Ц 2165-21 - 176 от 15.12.2020г., издадено от ТП на НОИ София-град за внесени на 09.12.2020 г. осигурителни вноски за осигурителен стаж по чл.9а, ал.1 от КСО. След извършена преценка пенсионният орган установил, че към датата на инвалидизиране - 06.10.2020 г., лицето има навършена възраст - 41 години 09 месеца и 16 дни и зачетен осигурителен стаж по представени документи до дата на инвалидизиране - 04 години 03 месеца 09 дни. При постановяване на решението съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на относимите материални разпоредби и в съответствие с целта на закона. Относно спорния по делото въпрос, свързан с материалната законосъобразност на решението на административния орган е изложил аргументи за правилно приложение на чл. 74, ал.1, т. 4 КСО от директора на ТП на НОИ София град. Лицето е придобило право на пенсия при условията на чл. 74, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 72 КСО на 07.05.2020 година. Съдът анализирал правния спор по правилното определяне на начална дата на отпускане на пенсията от 09.12.2020 г., вместо от 06.10.2020 г. - датата на инвалидизирането, определена в Експертното решение на ТЕЛК 3936/209/15.12.2020 г. По делото е прието за безспорно, че М. Йоцова има зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - 4 години 03 месеца и 09 дни, а към дата 09.12.2020 г. началната дата на пенсията за инвалидност поради общо заболяване зачетения осигурителен стаж е 05 години 02 месеца 09 дни от които 09 месеца приравнено на осигурителен стаж време по чл. 9а, ал. 1 от КСО за внесени осигурителни вноски, въз основа на Диплома 98190/28.10.2008 г. от Технически университет - София за период на обучение по документа от 07.08.2004 г. - 23.07.2008 г., удостоверен с обр. УП-16 с Ц 2165-21 - 176 от 15.12.2020 г., издаден от ТП на НОИ София-град въз основа на представена вносна бележка за внесени вноски по банков път от дата 09.12.2020 г. осигурителни вноски за период на обучение от 07.08.2004 г. до 07.05.2005 г. Това е последната дата, на която лицето е внесло осигурителните вноски, за да се изпълни условието за петгодишен общ осигурителен стаж, с оглед придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и съобразно чл. 9а, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9а, ал. 3 КСО. Съдът заключава, че директорът на ТП на НОИ София град законосъобразно е потвърдил разпореждане [номер]/1 от 24.02.2020г. на длъжностно лице по ПО, с което на основание чл.74, ал.1 от КСО й е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане 80 на сто, считано от 09.12.2020 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд надлежно и аргументирано е изяснил правния спор от фактическа страна, след като е установил относимите за казуса обстоятелства. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на обжалваното съдебно решение. Съобразно данните по делото Йоцова към момента на подаване на Заявление вх. Ц 2112-21-2553 от 17.12.2020 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, предвид ЕР на ТЕЛК 3936/209/ 15.12.2020 г., с което е определена 80 % трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 06.10.2020 г. и срок на инвалидността 01.12.2023 г. и предвид удостоверение образец УП-16 с Ц 2165-21 - 176 от 15.12.2020г., издадено от ТП на НОИ София-град за внесени на 09.12.2020 г. осигурителни вноски за осигурителен стаж по чл.9а, ал.1 от КСО, лицето е имало изискуемия осигурителен стаж по см. на чл.74, ал.1,т.4 от КСО. Към момента на инвадилизиране - 06.10.2020 г., лицето има навършена възраст - 41 години 09 месеца и 16 дни и зачетен осигурителен стаж по представени документи до дата на инвалидизиране - 04 години 03 месеца 09 дни. Именно поради тази причина пенсията на лицето не е отпусната от момента на инвалидизиране, а от момента на внасяне на осигурителни вноски за осигурителен стаж по чл.9а, ал.1 КСО за част от периода на обучението си във висше учебно заведение, когато придобива изискуемия по чл.74, ал.1,т.4 от КСО осигурителен стаж от 15 години. Съобразявайки фактите по делото, първоинстанционният административен съд правилно е преценил, че в случая необходимият осигурителен стаж от 5 г. е бил наличен едва след заплащането от лицето на осигурителните вноски за 09 месеца на 09.12.2020 г., от която дата е определено и да се изплаща пенсията. За да се придобие посоченото материално субективно право, за лицето е необходимо да е настъпила трайна неработоспособност с 50% или повече, в резултат от общо заболяване, както и да е изпълнено изискването за наличие минимално изискуемия се стаж и възраст по чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО. По тези съображения следва да се приеме, че административният съд правилно е заключил, че органът е зачел продължителността на осигурителния стаж на лицето, като е изследвал и съобразил правопораждащите факти, относими за законосъобразното разрешаване на правния спор. По тези съображения Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение