Решение № 6095 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3795/2010 г.

Решение № 6095 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3795/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, подадено от "Български държавни железници" ЕАД чрез изп. директор Христо Монов и "БДЖ-Товарни превози" ЕООД чрез изп. директор Пенчо Попов на определение № 6372 от 15.05.2009 г. по адм. д. № 4112/2009 г. на ВАС, пето отделение и потвърденото с него определение от 16.02.2009 г. по адм. д. № 1008/2009 г. на Административен съд - София град. В молбата /искането/ е визирано отменителното основание по чл. 239, т. 1 АПК, като се твърди, че е налице нововъзникнало обстоятелство, което безспорно установява правния интерес от оспорване на предписание № 10-18-335/30.12.2008 г. на изп. директор на ИА"Железопътна администрация" - София и това е покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 1/2009 г., получена от молителите на 21.05.2009 г. От фактическа страна се излагат и оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на определението. Ответникът ИА"Железопътна администрация", в писмено възражение излага мотивирано становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежни страни и в срок, но неоснователно по следните съображения: С атакуваното на основание чл. 239, т. 1 АПК определение № 6372 от 15.05.2009 г. по адм. д. № 4112/2009 г. на ВАС, пето отделение е оставено в сила определение от 16.02.2009 г. по адм. д. № 1008/2009 г. на Административен съд - София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на настоящите молители срещу предписание № 10-18-335/30.12.2008 г. на изп. директор на ИА"Железопътна администрация" - София и е прекратено производството по делото, поради липса на легитимация по чл. 147, ал. 1 АПК. Видно от приложените към искането за отмяна писмени доказателства, поканата за доброволно изпълнение, адресирана до молителите е издадена на основание Постановление № 1 от 20.05.2009 г. по изп. производство № 1/2009 г., т. е. визираното като основание за отмяна по т. 1, чл. 239 АПК обстоятелство е настъпило след постановяване на атакувания съдебен акт - определение № 6372 от 15.05.2009 г. По смисъла на цитираното правно основание на т. 1, чл. 239 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите доказателства следва да установяват факти, съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция, а не да свидетелстват за нововъзникнали обстоятелства. В конкретния случай, както молителите сами сочат в искането за отмяна се касае за нововъзникнало обстоятелство, което не е съществувало към момента на даване ход по същество, вкл. и към момента на постановяване на съдебния акт. Предвид това не е налице хипотезата на т. 1, чл. 239 АПК и искането за отмяна се явява неоснователно. Освен изложеното следва да се маркира и безспорното обстоятелство, че Постановление № 1 от 20.05.2009 г. по изп. производство № 1/2009 г., по което е изпратена поканата за доброволно изпълнение се явява последица от приключване на съдебното производство по оспорване на предписание № 10-18-335/30.12.2008 г. на изп. директор на ИА"Железопътна администрация" - София, а не е факт, релевантен за наличието на правен интерес от обжалването. Видно от приложеното съдебно решение от 03.06.2009 г. по адм. д. № 3764/2009 г. на Административен съд -София град, което е окончателно Постановление № 1 от 20.05.2009 г. по изп. производство № 1/2009 г. и всички извършени изп. действия по изп. дело са прогласени за нищожни, т. е. претендираните в искането за отмяна права са надлежно реализирани по визирания ред в АПК. Неотносими към извънредния способ за отмяна са оплакванията за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на съдебният акт, поради което същите не следва да бъдат обсъждани. Прекратителното определение на първата инстанция е било обжалвано на основание неправилност и незаконосъобразност пред ВАС, а потвърдителното определение № 6372 от 15.05.2009 г. по адм. д. № 4112/2009 г. на ВАС, пето отделение не подлежи на последващ инстанционен контрол. От изложеното следва, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на атакуваните определения, поради което Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл. 244, ал. 1 АПК