Решение № 3804 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3308/2015 г.

Решение № 3804 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3308/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Билдинг и метал груп" ООД със седалище в гр. София, представлявано от управителя Александър Янкулов, против решение № 7503 от 5.12.2014 г., постановено по адм. д. № 9711/2013 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № 339 от 7.06.2013 г. на заместник-председателя на Патентното ведомство, издадено в условията на заместване, в частта, в която органът е отхвърлил искане за отмяна на регистрацията на търговска марка рег. № 27617 "Pomorin" за стоки от клас 3 - паста за зъби и дружеството е осъдено да заплати разноските по делото. Касаторът развива доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че "Ален Мак" АД е дружество в несъстоятелност и неговите представители, депозирали възражения в хода на административното производство, нямат легитимна представителна власт, които обстоятелства съдът не е съобразил. Според касатора, съдът е обсъдил представени по делото доказателства, които са извън релевантния за спора период и същите не установяват реално ползване на конкретната комбинирана търговската марка рег. № 27617 "Pomorin" за периода 17.05.2007 г. - 17.05.2012 г. Счита, че съдът не е следвало да обсъжда представени от "Рубелла Бюти" АД доказателства за ползване на марката, тъй като дружеството е вписано като собственик на ТМ в Държавния регистър през 2013 г., т.е. извън относимия период за изследване. По подробно изложени съображения касаторът иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваното решение на заместник-председателя на ПВ бъде отменено като незаконосъобразно, а оспорената търговска марка - отменена на основание чл. 19, ал. 1 ЗМГО. Ответникът председателят на Патентното ведомство, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът "Рубелла Бюти" АД, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът "Ален Мак" АД не изразява становище по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по искане "Билдинг и метал груп" ООД от 17.05.2012 г. за отмяна регистрацията на марка рег. № 27617 "Pomorin" в нейната цялост, тъй като не е използвана реално в продължение на пет години, на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 ЗМГО. Притежателят на марката към този момент "Ален Мак" АД, чрез пълномощник, е изразил становище и е представил доказателства с твърдения за ползване на марката от 2007 г. до 2009 г. Състав на отдел "Спорове", назначен с нарочна заповед на председателя на ПВ, е разгледал постъпилото искане. В резултат на извършения анализ на доказателствата, приложимите правни норми и мотивите, изложени в становищата и възраженията, съставът е предложил да бъде отменена марката за стоки от клас 3 "тоалетна вода за уста", като искането бъде отхвърлено по отношение на стоките от клас 3 "паста за зъби". С решение № 339 от 7.06.2013 г. заместник-председателят на Патентното ведомство, действащ в условията на заместване, предвид заповед № 515/17.05.2013 г. на председателя на ПВ, е отхвърлил искането за отмяна на търговската марка рег. № 27617 "Pomorin" за стоки от клас 3 - паста за зъби, като е приел, че е доказано реалното използване на ТМ през петгодишния период, предхождащ постъпилото искане. Видно от приложената към административната преписка библиографска справка, процесната марка "Pomorin" с рег. № 27617 е регистрирана на 2.02.1996 г. за стоки от клас 3 - паста за зъби и тоалетна вода за уста, с притежател "Ален Мак" АД. Съгласно решение № 84/21.02.2011 г. по гр. д. № 592/2010 г. Пловдивският апелативен съд е обявил неплатежоспособността на "Ален Мак" АД с начална дата 30.12.2009 г.; обявил е дружеството в несъстоятелност; прекратил е дейността на същото; наложил е обща възбрана и запор върху имуществото му. Решението е влязло в сила на 5.05.2011 г., а в частта относно началната дата на неплатежоспособността - на 12.10.2011 г. С постановление № 2/18.02.2013 г. по гр. д. № 68/2010 г. Пловдивският окръжен съд е възложил на "Рубелла Бюти" АД правото на собственост върху имущество от масата на несъстоятелността на "Ален Мак - в несъстоятелност" АД, включително и по отношение на спорната в това производство марка рег. № 27617. С определение № 1087/24.04.2013 г. по гр. дело № 467/2013 г. на АС - Пловдив постановлението е оставено в сила. Първоинстанционният съд е обсъдил отделно и в съвкупност представените по делото писмени доказателства, като е извършил анализ и направил сравнение на доказателствата, представени от заинтересованите страни "Ален Мак - в несъстоятелност" АД и "Рубелла Бюти" АД. Разгледал е писма, фактури, разпечатки от интернет-сайтове; приемно-предавателни протоколи, стокови разписки, от които е установил, че през релевантния период м. май 2007 г. - м. май 2012 г. пасти за зъби с марка "Pomorin" са предлагани на търговския пазар - в аптеки, големи вериги магазини, разпространявани са чрез договори с различни търговци. Съдът е заключил, че решението на заместник-председателя на ПВ в оспорената част е издадено от компетентен орган, при надлежно заместване, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила. Приел е, че административният акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби. От обсъдените в съвкупност доказателства по делото съдът е достигнал до правния извод, че през процесния период е имало реално ползване на търговската марка по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 13, ал. 2 ЗМГО. Според съда, "Ален Мак" АД е използвал търговската марка, като е извършвал сделки със стоки - пасти за зъби Pomorin суперпочистваща, Pomorin класик, Pomorin антипародонтоза, Pomorin Neo Herbal, Pomorin Neo Total, Pomorin Neo Propolis, Pomorin Neo Whitening. Съдът е ценил представените фактури за износ на стоки с обозначените наименования, представени копия на опаковки, извлечения от стокови регистри. Заключил е, че процесната търговска марка е реално използвана във вид, който не се отличава съществено от вида, в който е регистрирана; че използването на марката не е фиктивно, а е в съответствие с основната й функция да гарантира произхода на стоките, за които е регистрирана. По тези съображения е отхвърлил жалбата на "Билдинг и метал груп" АД. Решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с доказателствата по делото. Касаторът оспорва извода на АССГ и твърди, че нито съдът, нито страните са положили усилие да установят реално ползване на марката така, както е регистрирана, за процесния петгодишен период или във вид, различаващ се от предвидената форма при регистрация на марката, без различията между формите да променят отличителния характер на марката. От приложената по делото библиографска справка на марката с рег. № 27617 е видно, че е регистрирана за стоки от клас 3 - паста за зъби. Марката е комбинирана - изписана с латински букви, като над латинската буква "I" е изобразено стилизирано листо с наклон надясно. От направената служебна справка в сайта на Патентното ведомство, предвид приложеното по делото съдебно решение за прехвърляне на търговски марки на "Рубелла Бюти" АД, се установява, че е регистрирана и словна марка "Поморин/Pomorin" с рег. № 25595. Предмет на конкретното производство е комбинираната търговска марка така, както е регистрирана - изписана с латински букви, специален шрифт и специфичен графичен елемент. По делото са приложени доказателства за използване на брандове като Pomorin Neo Herbal, Pomorin Neo Total, Pomorin Neo Propolis, Pomorin Neo Whitening, които през 2005 г. са били заявени за регистрация като самостоятелни търговски марки (към момента заявките са оттеглени). Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗМГО, когато в срок пет години от датата на регистрацията, притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването. Кога една марка е използвана реално, е посочено в чл. 19, ал. 2 ЗМГО. На първо място, маркопритежателят следва да докаже реалното използване ТМ така, както е регистрирана или във вид, който не се отличава съществено от вида на регистрацията. При положение, че процесната марка е регистрирана като комбинирана такава, от доказателствата по делото, обсъдени в тяхната съвкупност, не може да се направи извод, че предмет на търговски оборот са пасти за зъби, ползващи именно регистрираната ТМ през процесния период. На второ масто, няма точна законова регламентация за това кога по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗМГО използването е реално, както и според вида и предмета на обекта на съответната марка какви са минималните количества, които да са произведени и продадени, за да се приеме, че реално използване не е осъществено. Преценката относно мащабите на дейността на един субект винаги е субективна. Определени марки реализират огромни обеми, а други - поради тяхната специфика - имат ограничен кръг клиенти. По-ограниченото количество само по себе си не представлява липса на реално използване. Но в случая такова доказване, което е изцяло в тежест на притежателя на марката, не е проведено, дори и за доказване на ползването на марката във вид, който не се различава съществено от вида, в който е регистрирана. От представените доказателства не може да се направи категоричен извод, че е използвана именно спорната марка, а не друга като словната например. Нито пред административния орган, нито пред съда маркопритежателите са представили надлежни, убедителни доказателства за реалното ползване през релевантния период именно на комбинираната търговска марка - точно както е регистрирана или във вид, който не се различава съществено от вида, в който е регистрирана. Законодателят не е въвел специални изисквания за доказателства, установяването на които да доказва автоматично реалното ползване на една марка. С оглед на това доказването става с всички позволени доказателствени средства. Важното е установените с тях факти да са относими и в своята съвкупност да могат да дадат ясна представа за реално, не само символично и с цел запазване на правата, използване на съответната марка. Законът не обвързва доказването на реалното ползване с наличието на точно определени доказателства, за да може единствено от липсата им да се прави извод за неизползване на марката. Още повече, че за някои първични доказателства като счетоводни документи законовият срок за съхранение е три години. Доказването на реалното ползване не означава доказване на стопански операции или установяване на значимо в количествено отношение търговско използване. То означава доказване на съществената функция на марката - да гарантира идентичност на произхода на стоката и услугата, за които е регистрирана, за да създаде и запази пазар за тях. Затова относими са всички доказателства, които съдържат информация за мястото, продължителността, обхвата и естеството на използване на марката. А ангажираните от маркопритежателя доказателства не установяват точно тези релевантни обстоятелства. Въз основа на неправилното ценене на доказателствата по делото съдът е направил необоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт, с който е отхвърлено искането на касатора за отмяна на марката, регистрационен номер 27617. Не е доказано и наличието на основателна причина за неизползване на марката. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗМГО транспонира разпоредбата на чл. 10, § 1 Директива 2008/95. Директивата не съдържа изрично препращане към националното право на държава членка за определяне на смисъла и обхвата на употребеното понятие "основателна причина за неползване". С оглед на това, Съдът на Европейския съюз е приел - решение по дело С-246/05, EU: C: 2007:340, т. 45, че е компетентен и следва да даде единно тълкуване на понятието. Спазвайки принципа на равно третиране съдът не може да влага различен смисъл в едно и също правно понятие, когато прилага правна норма по отношение на национална и на европейска марка. Съдът на Европейския съюз е приел, че разпоредбата не съдържа никакво указание относно естеството и характеристиките на "основателните причини", които визира, но даденото в чл. 19, § 1 на Споразумението ТРИПС, по което Европейският съюз е страна, определение на това понятие следва да послужи като опора при тълкуването на понятието "основателни причини" по смисъла на Директива 2008/95. Член 19, § 1 ТРИПС сочи, че "обстоятелствата, възникващи независимо от волята на собственика на търговската марка, които представляват пречка за използването на търговската марка, като например ограничения за внос или други правителствени изисквания за стоките или услугите, защитени от търговската марка, следва да се признават за валидни причини за неизползването й." СЕС е приел, че "основателни причини за неизползване" на дадена марка съставляват пречките, които имат пряка връзка с тази марка, като правят използването й невъзможно или неразумно и които не зависят от волята на притежателя на посочената марка". Обявяването на едно дружество - притежател на търговска марка, в неплатежоспособност е свързано с волята му събитие. Неплатежоспособността е легално дефинирана в чл. 608, ал. 1 и 3 ТЗ и елементите на фактическия състав безспорно установяват фактическо състояние, породено от, макар и не само, действия или бездействия на търговеца. Считано от влизане в сила на съдебното решение, с което е обявена несъстоятелността и прекратена дейността на "Ален Мак" АД - 5.05.2011 г., за дружеството не е било възможно да използва марката поради действащата съдебна забрана за извършване на каквато и да било търговска дейност. Съгласно чл. 22в, ал. 1 ЗМГО правото върху марката се включва в масата на несъстоятелността при образуване на производство по несъстоятелност на нейния притежател. Включването става по силата на чл. 22в, ал. 1 ЗМГО, а не по силата на вписването в държавния регистър на марките. Но до този момент маркопритежателят не е представил никакви доказателства за други основателни причини. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема обжалваното решение за неправилно, поради което подлежи на отмяна. Оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и по същество следва да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за произнасяне по искането на "Билдинг метал груп" ООД. Воден от горното, Върховният административен съд