Решение № 5236 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12557/2013 г.

Решение № 5236 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12557/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 2140/30.07.2013 г., постановено по адм. дело № 4622/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № 031202133/23.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ Добрич, потвърден с Решение № 720/14.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") и са присъдени разноски в размер на 540 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде обезсилено или евентуално - отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Трансавто" ЕАД оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2140/30.07.2013 г., постановено по адм. дело № 4622/2012 г. по описа на АС - Варна е обявен за нищожен РА № 031202133/23.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ Добрич, потвърден с Решение № 720/14.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП относно установени на "Трассавто" ЕАД /правоприемник на "Трансавто" ЕООД/ допълнителни задължения по ЗДДС за д. п. м. 01.2008 г. и д. п. м. 03.2008 г. в размер на 31 370 лв. главница и 16 365,66 лв. лихви. Административният съд е приел, че РА е нищожен, защото не е издаден от лице, определено със заповед, издадена от компетентно лице и в резултат на извършена ревизия, възложена от некомпетентно лице. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Заповедите за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1200782/29.02.2012 г.; № 1202133/24.07.2012 г. са издадени от Стефанка Димитрова Янкова - началник сектор дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, ИРМ Разград. Заповедта за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К-1202133/24.07.2012 г. е издадена също от Стефанка Димитрова Янкова. Със Заповед № Д-739/1.06.2011 г. и Заповед № 740/1.06.2011 г., издадени от Директора на ТД на НАП Варна Стефанка Димитрова Янкова, а в нейно отсъствие - Юлия Господинова Колева, са определени като органи, които да издават заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и да определят компетентен орган за издаване на РА на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК - за ИРМ Разград. Въз основа на тези заповеди на директора на ТД на НАП Варна няма оправомощаване на Стефанка Димитрова Янкова да издава ЗВР и ЗОКО по отношение на данъчни субекти със седалище и адрес на управление и кореспонденция по ДОПК в гр. Варна, каквото е процесното ревизирано лице - "Трансавто" ЕАД /преди "Трансавто" ЕООД гр. Варна/. В същите заповеди изрично са посочени други лица - Донка Иванова, Милена Георгиева, Анелия Бонева, компетентни да издават ЗВР и ЗОКО за ДЗЛ със седалище на територията на гр. Варна, така както са определени изрично и поименно лицата, компетентни органи, за издаване на ЗВР и ЗОКО и за останалите области, включени в структурата на ТД на НАП Варна - ИРМ Русе, ИРМ Добрич, ИРМ Разград, ИРМ Силистра, ИРМ Шумен, ИРМ Търговище. От съдържанието на издадените от териториалния директор на ТД на НАП Варна заповеди за оправомощаване може да бъде направен извод, че Стефанка Димитрова Янкова като началник сектор има право да издава в различните периоди от време само заповеди за възлагане на ревизии при териториален обхват на компетентността й ограничен само до територията на ИРМ Разград. Съдържанието на тези заповеди е така формулирано, че се прави разграничение между различните органи по приходите, на които са възложени отделни правомощия на директора на ТД на НАП - Варна като правомощията на Стефанка Димитрова Янкова са за издаване на ЗВР и ЗОКО, но при изричното отбелязване за ИРМ Разград. Правомощията за издаване на ЗВР и ЗОКО по закон се упражняват от директорът на ТД на НАП, който може на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП да ги предостави за упражняване на друг орган по приходите, което означава, че тези правомощия могат да бъдат предоставяни както в пълен обем, така и частично - за ЗВР и ЗОКО, само за ЗВР или само за ЗОКО, за всички данъчни субекти, обхванати от териториалната компетентност на съответната ТД на НАП или за част от тях. В конкретния случай директорът на ТД на НАП е упълномощил различни органи по приходите с различни правомощия, включително като е ограничил и териториалната им компетентност, което е ясно видимо от всички представени заповеди за упълномощаване. В заповедите за упълномощаване е налице изрично ограничаване на предоставените правомощия с описание на териториалния обхват. Ревизираното дружество съгласно данните от адреса за кореспонденция и адреса по чл. 8 от ДОПК е в гр. Варна, който няма как да бъде прието, че се обхваща от територията, за която е структурирано ИРМ Разград. От изложеното следва, че ревизията е възложена от некомпетентен орган и ЗОКО е издадена от некомпетентен орган, поради което РА е нищожен. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е действително, правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция са налице доказателства - фактура - за заплатени суми във връзка с процесуално представителство поделото, но няма данни за уговорено адвокатско възнаграждение - не е представен договор за правна помощ с уговорено в него заплащане на възнаграждение и съответно размер на такова. При тези обстоятелства не следва да се присъждат разноски в полза на ответника по касация. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение