Решение № 12126 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6252/2009 г.

Решение № 12126 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6252/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Перник, против решение № 54 от 20.03.2009 г. по адм. дело № 19 по описа за 2009 г. на Административен съд - Перник, с което е отменено издаденото от касатора мотивирано решение № ПОГБВ-7 от 19.12.2008 г. за оставяне без разглеждане на подадено от Ангел Миланов Ботев възражение с вх. № 4319 от 26.11.2008 г., а административната преписка е върната за произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Посочените пороци релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и неправилно прилагане на чл. 85 и чл. 86 от АПК. Ответникът Ангел Миланов Ботев от гр. Перник е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Перник е решение № ПОГБВ-7 от 19.12.2008 г., с което Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Перник, е оставил без разглеждане подаденото от Ангел Миланов Ботев възражение с вх. № 4319 от 26.11.2008 г. против покана изх. № 1598 / 12.11.2008 г., издадена от началник сектор администрация "ПОБГВ", за доброволно изпълнение на установените задължения с невлязлото в сила разпореждане № 5096 от 03.11.2008 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. За да отмени оспорения административен акт и върне преписката с указание за произнасяне по същество, Административен съд - Перник законосъобразно е приел, че възражение вх. № 4319 от 26.11.2008 г. по същността си представлява оспорване на разпореждане № 5096 от 03.11.2008 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и неправилно прилагане на административнопроцесуалните норми на чл. 85 и чл. 86 от АПК са изцяло неоснователни. Съгласно чл. 85 от АПК в жалбата си до по-горестоящия административен орган оспорващият посочва не само оспорвания от него акт (т. 4), но и основанията на възраженията си по същество (т. 6). Видно от съдържанието на възражение вх. № 4319 от 26.11.2008 г., което е направено "във връзка с отправена до мен покана за доброволно изпълнение", жалбоподателят Ботев оспорва материалноправната законосъобразност на установените задължения с невлязлото в сила разпореждане № 5096 от 03.11.2008 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Без да установи несъответствие между посочения акт и обстоятелствената част на жалбата (наречена от подателя "възражение"), компетентният орган е отказал да я разгледа на формално основание. Поканата за доброволно изпълнение по чл. 182 от ДОПК не е акт, с който се установяват задължения и поради това не подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 266 - 268 от ДОПК или чл. 117 от КСО. Съдебният контрол се извършва върху акта, който установява задълженията и това в случая е разпореждане № 5096 от 03.11.2008 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, което подлежи на обжалване пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ по реда на чл. 117 от КСО. Съгласно чл. 117а, алинея 3 от КСО обжалването на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им, но компетентният орган е длъжен да разгледа подаденото до него възражение против законосъобразността на разпореждането за възстановяване на получени като осигурителни плащания суми. Съгласно отразените данни в приложената обратна разписка разпореждане № 5096 / 03.11.2008 г. е било връчено на лицето на 19.11.2008 г. и оспорването е извършено на 26.11.2008 г. в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО. Посочените касационни основания не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,