Решение № 242 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10742/2013 г.

Решение № 242 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10742/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Христо Тодоров Тодоров от гр. Варна, срещу решение № 1328/27.05.2013 г. постановено по адм. д. № 4516/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, с което жалбата му срещу Решение № 552-6, по протокол № 10 от 26 и 27.07.2012 г. на Общинския съвет гр. Варна за одобряване ПУП - ПУР на кв. "Изгрев", досежно поземлен имот с идентификатор 10135.2522.1855 по кадастралната карта на града, е отхвърлена. Развиват се оплаквания за постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се иска решението да се отмени изцяло и се постанови решение по съществото на спора, с което се отмени решението на общинския съвет в оспорената част. Ответникът, Общински съвет гр. Варна, не е изразил становище. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е частично недопустима, а в останалата й част е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав приема следното: С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Христо Тодоров Тодоров срещу Решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет гр. Варна, с което на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ е одобрен ПУП-план за улична регулация /ПУР/ на кв. "Изгрев", в частта му касаеща поземлен имот с идентификатор 10135.2522.1855, означен в плана като поземлен имот 1855. За да постанови решението си първоинстанционният съд приел, че решението на общинския съвет в оспорената му част е законосъобразно, като при приемането му са спазени административнопроизводствените правила и е в съответствие на материалноправните разпоредби, поради което жалбата приел за неоснователна. По делото безспорно е установено, че част от имота в западната му част попада в улица от V-ти клас, а друга част - в северна посока, попада в улица IV-ти клас. Съгласно чл. 215, ал. 7, изречение второ от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, решенията на първоинстанционния съд са окончателни по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове /ПУП/ или на комплексни проекти за инвестиционна инициатива за изграждане на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно значение. В конкретния случай с обжалваното решение на първоинстанционния административен съд, е разгледана жалба на Христо Тодоров Тодоров срещу решение на общинския съвет за одобряване на ПУП - ПУР, в частта му за улица от IV-ти клас, засягаща имота му с идентификатор 10135.2522.1855. С оглед на това в частта на решението за имота, част от който попада в улица IV-ти клас в северна посока, се касае за предвиждане за изграждане на общински обект от първостепенно значение съгласно § 5, т. 73 ДР на ЗУТ във връзка с чл. 77, ал. 1, т. 1 ЗУТ, поради което решението на първоинстанционния съд в тази му част е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба в тази част е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане и производството по делото се прекрати. В останалата част касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а касационната инстанция след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна, а постановеното решение е правилно. По делото безспорно е установено от заключението на вещото лице, че не е налице на друг вариант за прокарване на улицата в западна посока, в която попада част от имота на жалбоподателя, както и че одобреният проект е съобразен със съществуващите теренни условия, като наклонът на улицата е 4%, при допустим максимален надлъжен наклон 10%. Установено също така е, че улицата е съобразена с изискванията за ширина на пътните ленти. Предвидените тротоари с ширина от 2.50 м, а не 2.25 м, не представлява нарушение на чл. 115, ал. 3, т. 4 от Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, тъй като в тази алинея е предвидено "най-малките допустими широчини на тротоарите", от което следва, че е допустимо, предвиждането и на тротоари с по-големи широчини. Освен това правното основание за одобряване на ПУП - ПУР е по чл. 16, ал. 7 ЗУТ, който план е различен от този по ал. 1 на същия текст, като с него се определят само външните /към улицата/ регулационни линии и не се спазва ограничението за отчуждаването на имотите до 25% от неговата площ. По делото не е установено, че съществуващата сграда е законно изградена, а има дадни, че се касае за незаконен строеж, поради което е неприложима разпоредбата на § 21 ДР на ЗУТ, съгласно която може да се има предвид само законно извършеното строителство. Първоинстанционният съд е обсъдил всички безспорно установени и релевантни за спора факти и обстоятелства, като правните му изводи кореспондират на тях, а част от тях се правят и като касационни основания за отмяна на решението. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на съда, които сочат на обосновано решение, постановено при правилно прилагане на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. От служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК също не се установяват нарушения водещи до отмяната му. Решението следва да се остави в сила в посочената част, подлежаща на касационно основание. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, п. 1 и чл. 215, т. 4 АПК