Решение № 3681 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2896/2011 г.

Решение № 3681 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2896/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "инвестиционна компания" ад моли да бъде отменено решение № 2568/13.12.2010 г. по адм. д. № 2264/2010 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 0301000286/01.03.2010 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли РА да бъде отменен в частта, с която са определени авансови вноски с лихви за периода м. 1 - 3.2008 г. и са начислени лихви върху авансови вноски за периода м. 7 - 10.2008 г. като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-Варна, редово призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 0301000286/01.03.2010 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която са определени лихви върху авансови вноски за м. 1 - 3 и 7 - 10.2008 г. в общ размер 20 890,56 лв. В мотивите си съдът е приел, че в РА е констатирано внасяне на авансови вноски за корпоративен данък за периода м. 1 - 3.2008 г. в размер по-малък от дължимите размери, без да е подадена декларация по чл. 88, ал. 2 ЗКПО за намаление на авансовите вноски, а вноските за останалите месеци не са внасяни в срок, поради което на основание чл. 80 ЗКПО и чл. 1 ЗЛВДТДПДВ са определени спорните лихви. Законосъобразно съдът е приел, че по чл. 88, ал. 2 ЗКПО правото за намаление на авансовите вноски се упражнява в месеца след подаване на декларацията по чл. 88, ал. 1 ЗКПО. Тъй като декларация за намаление на авансовите вноски не е подадена, в РА са определени размерите на авансовите вноски по чл. 86, ал. 1ЗКПО. Определените в РА авансови вноски по размер и лихви са потвърдени от заключението на счетоводната експертиза. Според съда задължението за авансови вноски е главно задължение, което не отпада, когато дружеството приключи финансовата година на загуба и поради това задължението за лихви върху авансови вноски е дължимо. Според съда задължението за внасяне на авансови вноски не е обвързано с крайния финансов резултат на дружеството, поради което са дължими лихви за несвоевременното внасяне на авансовите вноски, макар, че за годината корпоративен данък не се дължи. Изводът е необоснован. Посочването на чл. 80 ЗКПО като основание за изчисление на лихви върху авансови вноски за корпоративен данък е незаконосъобразно. По чл. 80 ЗКПО лихва се дължи, когато се прилага чл. 75 ЗКПО - при поправка на счетоводни грешки от предишна година. Според изр. 2 лихва се дължи от датата, на която е следвало да бъде внесен корпоративният данък за съответната минала година. Цитираният текст не съставлява основание за събиране на лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за текущата година, предмет на проверката. Неправилно съдът приема, че задължението за внасяне на авансови вноски за корпоративен данък е самостоятелно и независещо от годишния финансов резултат на дружеството. Начинът на изчисление на авансовите вноски не ги прави главно задължение, както неправилно е приел съда. При приключване на финансовата година със загуба, корпоративен данък не се дължи и не се събират определените авансови вноски за изтеклата година, макар, че са били дължими, до определяне на окончателния резултат на дружеството за годината. Внесените авансови вноски през годината следва да се възстановят по чл. 129 ДОПК с лихви, когато корпоративен данък за годината не се дължи, поради приключване дейността на загуба. По чл. 89, ал. 1 ЗКПО при намалени авансови вноски над допустимото, в който случай дружеството е приключило с печалба и дължи корпоративен данък, който надвишава с 10% дължимите авансови вноски, се дължат и лихви. По чл. 89, ал. 5 ЗКПО лихви по ал. 1 върху авансови вноски се определят по ЗЛВДТДПДВ и се изчисляват от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на годишния корпоративен данък, но не по-късно от 31 март на следващата година. В случай на загуба корпоративен данък не се дължи и по чл. 89, ал. 5 ЗКПО лихви не се дължат върху невнесени в срок авансови вноски, когато корпоративен данък не се дължи. По правилото на чл. 89, ал. 5 ЗКПО лихви върху авансови вноски при недължим корпоративен данък не могат да бъдат изчислени. Този извод следва и от чл. 91 ЗКПО, според който, когато се преотстъпва корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съоветната част от дължимите авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъпването. От цитирания текст следва, че при недължимост на корпоративен данък не се дължат и авансови вноски. Следва също, че авансовите вноски са свързани с дължимия за годината данък и ако корпоративен данък не се дължи не се дължат и авансови вноски, а внесените през годината са недължимо събрани и следва да бъдат върнати по чл. 129, ал. 6 ДОПК с лихви. В случая в РА не се търсят недължимите авансови вноски, а само лихви, които предвид акцесорният им характер и чл. 89, ал. 5 ЗКПО също не са дължими. В случая не се дължи корпоративен данък, който е главното вземане, поради това не се дължат и авансови вноски. За недължими авансови вноски лихвите не се дължат, тъй като лихвите са акцесорно задължение, което има правния режим на главното задължение за корпоративен данък и за авансови вноски по него. В РА неправилно са определени лихви върху недължимо задължение за авансови вноски. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в частта, с която са определени лихви върху авансови вноски в размер 20 890,56 лв. В РА е извършено прихващане на тази недължима сума с надвнесен корпоративен данък за 2008 г. като в тази част предвид чл. 104, ал. 1 ЗЗД РА също следва да бъде отменен. Дружеството има право на разноски по делото в размер 225 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,