Решение № 4901 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14494/2010 г.

Решение № 4901 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14494/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център 2 - Русе" ЕООД гр. Русе, представлявано от управителя д-р Емил Панайотов, срещу решение № 23 от 15.10.2010 г., постановено по административно дело № 158 по описа за 2010 г. на Административен съд - Русе, с което е: 1) отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана изх. № 29-04-138/18.02.2010 г. на директора на РЗОК - Русе; 2) "ДКЦ 2-Русе" ЕООД е осъдено да заплати на Районна здравноосигурителна каса - Русе сумата от 350 лева деловодни разноски. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли за отмяна на съдебното решение като неправилно. Обосновава и теза за незаконосъобразност на писмената покана и иска уважаване на първоначалната му жалба срещу нея. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът по касация - директора на РЗОК - Русе, в писмен отговор чрез процесуалния си представител юрк. Петко Тотев оспорва касационната жалба като неоснователна и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, което моли да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Русе по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от "ДКЦ 2 - Русе" ЕООД гр. Русе писмена покана с изх. № 29-04-138 от 18.02.2010 г. на директора на РЗОК - Русе за възстановяване на неоснователно получени суми в резултат на нарушен регулативен стандарт (РС) за първото тримесечие на 2009 г., в общ размер 3309.85 лв. Решението на Русенския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно на база събраните доказателства в мотивите на проверяваното решение е прието, че обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби. Обоснована въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал и компетентно изготвеното заключение на назначената експертиза, е преценката на съда за законосъобразност на оспорената писмена покана на директора на РЗОК - Русе за възстановяване на неоснователно получени суми в посочения в нея размер вследствие на нарушени регулативни стандарти за първото тримесечие на 2009 г. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция е установено, че на жалбоподателя като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно договор № 18-0351 от 04.03.2009 г. с НЗОК, са определени с протокол № 1/13.02.2009 г. към индивидуалния договор конкретен брой регулативни стандарти за първото тримесечие на 2009 г. Според чл. 43, ал. 1 и 2 от цитирания договор броят/стойността в РС могат да бъдат преразпределени между отделни дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител и могат да бъдат нахвърляни с до 10 на сто, а през I-во, II-ро, и III-то тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15% определените му РС, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В ал. 3 на чл. 43 от договора е предвидено при превишаване на броя на възложените СМД извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране, задължение на изпълнителя да възстанови на възложителя заплатените средства. От заключението на вещото лице е видно, че жалбоподателят е превишил регулативните стандарти за първото тримесечие на 2009 г., като стойността на заплатените от НЗОК суми, които е получил неоснователно, е в размер, който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане, съгласно чл. 43, ал. 3 от договора. С оглед на това обоснован се явява и изводът на решаващия съдебен състав, че след като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения (което не се оспорва и от жалбоподателя), изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Неоснователни са касационните оплаквания. В случая не става въпрос за отказ за оказване на медицинска помощ на здравноосигурени лица, а за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. По отношение на твърдението за недопускане от първоинстанционния съд на медицинска експертиза (поискана за първи път след даване ход на делото по същество), следва да се отбележи, че такава е назначена и извършена, като в резултат на нея са установени релевантни за казуса факти, а доколкото тя не е назначена за изследване на случая на всеки пациент, трябва да се има предвид, че предмет на писмената покана не е основателността на издаване/изпълнение на направления за СМД и МДД от медицинска гледна точка, а превишение на определения регулативен стандарт. В тази връзка с оглед на това, че депозитът за извършване на експертизата е внесен от ответника (който е направил своевременно искане за присъждане на разноски), а жалбата против писмената покана не е била уважена, правилно съдът е възложил разноските на жалбоподателя. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Предвид установената по-горе неоснователност на главните искания в касационната жалба, неоснователна се явява и акцесорната им претенция за присъждане в полза на касатора на сторените от него деловодни разноски. При този изход на спора искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,