Решение № 15745 от 19.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3894/2009 г.
ВАСIII отделение19.12.2009 г.докладчик т Пенка Иванова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 2 от 15.01.2009 г., постановено по адм. дело № 643 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15745 от 19.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3894/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Ивайло Ангелов Иванов от гр. София, подадена срещу решение № 2 от 15.01.2009 г., постановено по адм. дело № 643 от 2008 г. по описа на Административния съд София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и следва да се отмени по изложени съображения за необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), образувано по предявен иск от Ивайло Ан. Иванов за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразна заповед № 6 от 13.01.2004 г. на началника на сектор "Охранителна полиция" при 03 РПУ - СДВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, е приел, че искът е неоснователен и недоказан. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗОДОВ. От представените от страните доказателства се установява, че жалбоподателят е предявил иск срещу МВР за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв., причинени от отменената като незаконосъобразна заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, изразяващи се в "унижаване на честта и достойнството, психологически натиск, неравностойно разпределяне на служебни задължения и затрудняване на кадровото му развитие" на длъжността старши полицай в група "Патрулно-постова дейност", сектор "Охранителна полиция" при 03 РПУ - СДВР. Преценявайки основателността на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на жалбоподателя от отменената като незаконосъобразна административна заповед на МВР, съдът е приел, че не е установено твърдените неимуществени вреди да са причинени на служителя при и по повод изпълнение на административна дейност, както и да е установена пряка и непосредствена причинна връзка между отменената заповед и настъпили за ищеца вреди. Правният извод на съда за неоснователност и недоказаност на предявения иск се основава на действителни факти (които са от значение за отговорността на длъжностни лица от МВР по реда на ЗОДОВ), установени със средствата, предвидени в АПК, като са изложени обстойни мотиви, с които съдът е обосновал и обяснил липсата на материалноправните предпоставки на приложимия закон за уважаване на предявения иск. Искът е предявен съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК след отмяна на административната заповед по съответния ред, което обстоятелство е процесуална предпоставка за неговата допустимост, но не е достатъчно основание за установяване на вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт, както законосъобразно е приел съдът. Исковете по чл. 203 и сл. от АПК за обезщетения са искове за непозволено увреждане и по своята същност делата са граждански, защото имат за предмет спорове за имуществено право. Тежестта за доказване на твърдените претърпени вреди от административното увреждане е за ищеца, който трябва да установи по безспорен начин реално причинени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от издаването (или от действието) на отменената административна заповед, което законово задължение ищецът не е изпълнил в производството пред административния съд. По изложените съображения касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,