Решение № 13187 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8348/2017 г.
ВАСV отделение30.10.2018 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2365/7.04.2017 г., постановено по адм. дело № 12278/2016 г. по описа на Административен съд – София- град. ОСЪЖДА Н. Апостолов, съд. адрес: [населено място], [адрес], адв. Ст. Колев, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева. РешениеТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13187 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8348/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Апостолов против решение № 2365/7.04.2017 г., постановено по адм. дело № 12278/2016 г. по описа на Административен съд – София- град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е и постановено в нарушение на процесуалните правила. С касационната жалба иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на касационната жалба са изложени в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът директор на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от страна по делото пред първата инстанция, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 2365/7.04.2017 г., постановено по адм. дело № 12278/2016 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Н. Апостолов против Заповед № 513 з–7770/18.10.2016 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 67, чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 206, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила по издаването й и провеждането на административното производство, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с нормативната уредба първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед № № 513 з– 7770/18.10.2016 г. на директора на СДВР е издадена от компетентния административен орган съгласно чл. 204, т. 3 ЗМВР и при спазване законовите изисквания за форма и съдържание. Административният акт съдържа всички задължителни реквизити, визирани в чл. 210, ал. 1 ЗМВР, включително ясно и подробно изложение на фактическите и правните основания за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Н. Апостолов. Поради това законосъобразно е заключението на АССГ, че оспорената заповед е мотивирана в достатъчна степен, като в същата са посочени и доказателствата, установяващи извършените от служителя действия, квалифицирани като нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК) и обосноваващи състав на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че първоинстанционният съд не обсъдил доводите на жалбоподателя, а се е задоволил с абстрактни и теоретични разсъждания, определящи обжалваното решение като бланкетно. Решаващият съд е обсъдил всички доводи на страните и обосновано в съответствие със съдържанието на оспорената заповед е приел, че тя съдържа напълно достатъчно, ясно и точно описание на времето, мястото и начина на извършване на нарушението, за което в административната преписка са събрани достатъчно доказателства, приети и в съдебната фаза на производството като доказателства по делото. Мотивите на решаващия съд са подробни и последователни, а акцентирането върху отделни елементи от фактическия състав е въпрос на начин на изразяване. Липсата на протоколи за разпит на свидетели – граждани, присъствали на задържането на Н. Апостолов, не опорочава извода на АССГ, че този факт е станал публично достояние поради времето и мястото на осъществяването му, което по принцип и обичайно предполага наличието на множество хора. Липсата на униформено облекло по време на задържането и това, че в този момент Апостолов не е бил на работа, по никакъв начин не може да бъде разглеждано като освобождаващо го от отговорност обстоятелство. Законосъобразни са изводите на АССГ, че при образуването и провеждането на производството по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание на младши инспектор Н. Апостолов – старши полицай в група "Опазване на обществен ред, масови мероприятия и съдействие на районни администрации на Столична община" в сектор "Общинска полиция" към отдел "Охранителна полиция", не са допуснати процесуални нарушения. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 513 з- 2679/5.04.2016 г. на компетентния по чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР орган – директора на СДВР, във връзка с писмо рег. № 7855 р- 2680/30.03.2016 г. на Дирекция "Вътрешна сигурност" – МВР и предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина № 513 р-13369/05.04.2016 г. на зам. директора на СДВР. Със заповед на директора на СДВР е удължен срока за приключване на дисциплинарното производство по повод предложение за удължаване на срока № 513 р-16959/28.04.2016 г. на дисциплинарната комисия. Видно от приложената към делото заповед № 513 з- 2679/05.04.2016 г. Н. Апостолов е запознат със започване на дисциплинарното производство и с правата по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Запознат е и с изготвената от дисциплинарно разследващия орган обобщена справка рег. № 513 р-19925/26.05.2016 г. Използването в дисциплинарното производство на доказателства, събрани в друго производство е процесуално допустимо и в случая са спазени изискванията за тяхното приобщаване. Н. Ангелов е запознат с всички доказателства от дисциплинарната преписка, описани в обобщената справка. Тези доказателства са приети и в съдебната фаза на производството като неоспорени от него по съответния процесуален ред. Съдът е обсъдил сбраните доказателства и е приел за установено, че Н. Апостолов на 29.03.2016 г. около 17, 30 часа в близост на магазин "Фантастико", намиращ се на ъгъла на бул. "Братя Бъкстон" и бул. "Т. Каблешков" е задържан в момент, в който предава наркотични вещества и получава парична сума. Това е нарушението на етичните правила, което е определено като дисциплинарно нарушение и в този смисъл показанията на свидетелите, че Н. Апостолов не е бил на бул. "България" след 16 часа не променят извода за законосъобразност на наложеното наказание. С оглед тези събрани по делото доказателства обосновано АССГ е приел за установено, че административният орган е изпълнил задължението си да осигури на дисциплинарно наказвания възможността да се запознае със събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, със становищата на разследващия орган, както и да даде обяснения или направи възражения по тях. Заключението на административния съд, че по делото не се констатира нарушение на императивната норма на чл. 206, ал. 1 ЗМВР е законосъобразно. Следователно, правилно административният съд е преценил съответствието между надлежно установеното дисциплинарно нарушение и законовоопределеното за него наказание "уволнение". Правилен е и изводът досежно постановяване на обжалвания акт в съответствие с целта на закона. Върховният административен съд намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответната страна в настоящото производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, платимо от жалбоподателя, в размер на 100. 00 (сто) лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение