Решение № 10604 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6115/2017 г.

Решение № 10604 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6115/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по жалба на председателя на Патентно ведомство против решение № 1982 от 24.03.2017 г., постановено по адм. д. № 8821/2016 г. по описа на Административен съд С. град, с която е отменено решение № 100/27.05.2016 г. на Председателя на Патентно ведомство и ведомството е осъдено да заплати на "К. И."ЕООД сума в размер на 1480 лева - съдебни разноски. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства, изградил е правните си изводи без да анализира всички доказателства, да съобрази изложеното от административния орган, твърденията на страните и изискванията на чл. 29, ал. 1 от Закона за промишления дизайн (ЗПД). Неправилен е изводът на съда, че административният орган е следвало да изследва дали заявителя има правен интерес от подаване на искането за заличаване на дизайните. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила касационна жалба и от "Аква форм"ЕООД, подадена чрез процесуалния представител на дружеството. Излагат се съображения за неправилност на решението поради необоснованост и като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Съдът не е взел под внимание изявлението на вещото лице, направено в съдебно заседание, че свободата на дизайнера не е ограничена в капачките. Неправилно е прието, че разгласяването, направено от И. Ф. ООД за дизайните от серия "Алфа" е извършено в периода от 14.04.2010 г. до 14.04.2011 г., а оттам и че в случая е налице хипотезата на чл. 14 ЗПД. Неправилен е и изводът на съда, че заявителят следва да доказва правен интерес при подаване на заявка за заличаване на дизайн. В противоречие с материалния закон съдът е приел, че за да се заличи един дизайн е необходимо да е установено, че той не е нов и не е оригинален, т. е. че тези условия са кумулативни. Моли за отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба -"К. И."ЕООД, гр. С., чрез своя процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбите и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Излага съображения за правилност на съдебния акт. Представя писмени бележки. Моли съда да присъди на доверителя му и направените по делото деловодни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и като съобрази събраните по делото доказателства, намира подадената жалба за допустима, а разгледана по същество - за основателна. За да постанови решението си, АССГ е приел за установено от фактическа страна следното: Производството пред Патентното ведомство е образувано по постъпило с вх. № 99052/15.05.2015 г. искане от "Аква форм"ЕООД за заличаване на дизайн с рег. № 7463, 0002, 0003 и 0004 . Като основание за заличаване на регистрацията е посочен чл. 29, ал. 1, т. т. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 ЗПД, доколкото дизайнът не е нов и оригинален по смисъла на чл. 12 и чл. 13 ЗПД. С. З. № 273/20.05.2015 г. на Председателя на ПВ е определен състав на отдел "Спорове" за разглеждане на искането на основание чл. 41 ЗПД. Искането с доказателствата към него е изпратено до представителя по индустриална собственост на притежателя на дизайна - "К. И." ЕООД, с указание за възможността да направи възражение относно искането за заличаване на регистрацията на дизайна в тримесечен срок съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗПД. В писмо вх. № 99414/23.12.2015 г. е обективирано възражение от "К. И." ЕООД относно неоснователността на искането, към което са приложени и писмени доказателства. С последващо писмо, връчено на 07.01.2016 г., постъпилото възражение е изпратено на искателя с указание, че в срок от 1 месец може да изрази своето становище /. С вх. № 99467/03.02.2016 г. са оспорени твърденията на притежателя на дизайна и са изложени подробни съждения, че дизайна следва да бъде заличен. Със заповед № 169/25.04.2016 г. на Председателя на ПВ е определен нов състав на отдел "Спорове" за разглеждане на искането на основание чл. 41 от ЗПД, поради прекратяване на служебните правоотношения на чл. от назначения първоначално състав. Изготвено е становище по допустимостта и основателността на искането, като назначената със заповед на Председател на ПВ комисия предлага на основание чл. 45, ал. 3 ЗПД да се заличи регистрацията на промишлени дизайни № 2, № 3 и № 4 от рег. № 7463, "закачалки и пръчки за хавлии" с притежател "К. И." ЕООД. В Решение № 100 от 27.05.2016 г. на Председателя на Патентно ведомство на РБ е възпроизведено становището на отдела, разглеждащ преписката по спора, като на основание чл. 45, ал. 3 и ал. 7 от ЗПД е заличил регистрацията на промишлени дизайни № 2, № 3 и № 4 от рег. № 7463, "закачалки и пръчки за хавлии" с притежател "К. И." ЕООД. По делото са приобщени копия от каталози фактури; свидетелство за регистрация на промишления дизайн и удостоверения за прехвърляне на правото на собственост; дневници за покупки по ЗДДС изслушана е съдебна експертиза. Изслушани са и двама свидетели. Въз основа на установените факти съдът е стигнал до извод, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в установената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е мотивирал своя извод като е приел, че заявителят не е представил доказателства за правен интерес от подаването на искането за заличаване на дизайна, както и че административният орган е следвало да изследва и да коментира липсата или наличието на правен интерес у заявителя да иска заличаване. На следващо място съдът е приел, че е налице разминаване между изводите на вещото лице и изложеното в акта. Според съда в акта е направен извод, че атакуваните дизайни № 2, № 3 и № 4 ЗПД не отговарят на изискването новост по чл. 12 ЗПД. И само формално, по косвен път са изведени твърдения, че само защото съществува идентичност в дизайните № 2, № 3 и № 4, от една страна, и Д1 и Д2, от друга, атакуваните дизайни не отговаряли на изискването за оригиналност. Съдът е приел още, че фактическите основания, посочени в акта, да са неясни. Направил е извод, че за да е налице хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 ЗПД е необходимо да е установено, че регистрираният дизайн не е нов и не е оригинален. Изискванията са кумулативни. АС е изложил съображения, че по делото липсват доказателства, които да установяват изображението на по-ранния дизайн, така, както е разкрит на обществеността. На следващо място според съда, дори и да се приеме, че е налице ползване на дизайни, идентични на регистрираните преди датата на регистрация или извън срока по чл. 14 ЗПД, то същото се е осъществявало от дружеството, впоследствие регистрирало и самите дизайни. Предвид изложеното съдът е стигнал до заключение, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. 11, ал. 1 ЗПД. Така постановено решение е неправилно. Спорният по делото въпрос е дали процесните дизайни отговарят на изискването за новост и оригиналност по смисъла на чл. 12 и чл. 13 ЗПД. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗПД промишлен дизайн, наричан по-нататък "дизайн", е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Продукт по смисъла на ал. 1 е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми. Според чл. 11, ал. 1 ЗПД регистрира се дизайн, който е нов и оригинален. Съгласно разпоредбата на чл. 12 ЗПД дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света. Дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи. По силата на чл. 13 от закона дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета. При преценка на оригиналността се взема предвид степента на свобода на дизайнера при създаването на дизайна. Разпоредбата на чл. 14 от същия закон предвижда, че разгласяването на дизайн - обект на заявка за регистрация, не влияе върху новостта му, когато това разгласяване е направено в 12-месечен срок преди датата на подаване на заявката, съответно датата на приоритета от: 1. автора, неговия правоприемник или трето лице в резултат на информация или действие на автора или на неговия правоприемник; 2. трето лице във вреда на автора. Според чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗПД регистрацията се заличава по искане на всяко лице, когато дизайнът е регистриран в противоречие с чл. 3 или чл. 11, ал. 1. Анализът на цитираните разпоредби води до следните изводи: На първо място искане за заличаване на дизайн може да бъде подадено от всяко лице, без да е необходимо да доказва правен интерес, тъй като правният интерес е презумиран от законодателя и следователно не е необходимо да бъде доказван от заявителя. В същия смисъл е и решение № 6461/31.05.2016 г. на ВАС по адм. дело № 8779/2015 г. На следващо място, за да бъде заличен един дизайн при условията на чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗПД достатъчно е той да не отговаря на едно от изискванията на чл. 11, ал. 1, т. е. да не е нов или да не е оригинален. Не е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки, до какъвто извод е стигнал АССГ. При заличаване на дизайн в цитираната по-горе хипотеза предпоставките са алтернативни, а не кумулативни. От друга страна по делото са представени достатъчно доказателства относно използваните и разпространяваните дизайни на пръчки и закачалки за баня, преди регистрацията на процесните дизайни. Именно на база тези доказателства вещото лице е изготвило своето заключение, което е прието от съда. При сравняването на дизайните вещото лице е стигнало до извод, че дизайн № 2 - пръчка за хавлия и дизайн № 4 - закачалка притежават характеристиката новост, но не и характеристиката оригиналност. За да стигне до извод за липса на оригиналност вещото лице е взело предвид и степента на свобода на дизайнера при създаването на дизайна. По отношение на дизайн № 3 - двойна пръчка за хавлия вещото лице е приело, че двата сравнявани дизайна са идентични, следователно процесният регистриран дизайн не е нито нов, нито оригинален. Неправилен е изводът на АСССГ, че административният акт е неясно мотивиран. Председателят на ПВ е изложил подробни съображения както за липса на новост, така и за липса на оригиналност на заличените дизайни. Изводът на административния орган се доказва от заключението на вещото лице. Следователно без значение е обстоятелството, че по отношение на два от процесните три дизайна вещото лице е приело наличие на новост, но липса на оригиналност. При положение, че липсва една от двете кумулативни предпоставки за регистрация на дизайн, то правилен се явява изводът на административния орган за прилагане на разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗПД, изискваща заличаване на този дизайн, тъй като е регистриран в противоречие с императивната норма на чл. 11, ал. 1 ЗПД. От друга страна по делото е установено безспорно, че разгласяването и използването на регистрираните дизайни е извършено извън срока по чл. 14 ЗПД. Горното се доказва от свидетелските показания и от приложените и приети писмени доказателства - каталози, фактури и др. Не е ясно защо съдът е игнорирал тези доказателства. Предвид изложените съображения като е стигнал до извод, че решение № 100/27.05.2016 г. на Председателя на Патентно ведомство е незаконосъобразно АССГ е постановил своя съдебен акт в нарушение на материалния закон. Ето защо решението на АССГ следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на "К. И."ЕООД срещу решение № 100/27.05.2016 г. на Председателя на Патентно ведомство бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора основателна е претенцията на касаторите за присъждане на съдебни разноски, с оглед на което ответникът по настоящата касационна жалба следва да бъде осъден да заплати на Патентно ведомство сума в размер на 200 лева - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции предвид разпоредбата на чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на адвокатското възнаграждение, а на "Аква форм"ЕООД - сума в общ размер на 2225 лева, от които 1025 лева - платено адвокатско възнаграждение и платена държавна такса за настоящата съдебна инстанция и сума в размер на 1200 лева - адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 2 във вр. ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение