Решение № 3750 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8453/2012 г.

Решение № 3750 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8453/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК във вр. с чл. 211к, ал. 1 от Закона за митниците. Образувано е по касационна жалба на Цветелина Огнянова Цонева, представена от адв. Огнян Минчев, срещу решение № 14/4.05.2012 г. на Административен съд Русе по административно дело № 91 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата й за прогласяване на нищожността на постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 68 от 10.12.2007 г. на началника на Митница Русе. Инвокира се неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон. Обосновава се нищожност на оспореното пред съда ППСПДВ с позоваване на разпоредбите на чл. 104 от ЗАДС и реда и компетентността на органите в ревизионното производство по ДОПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество с обявяване на нищожността на ППСПДВ. Ответникът по касация началника на Митница Русе не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспореното пред АС Русе постановление на началника на Митница Русе е задължена Цветелина Цонева да заплати акциз в размер на 9 600 лв. и законната лихва от деня следващ деня на възникване на задължението - 21.06.2007 г. Основание за издаване на постановлението е неизпълнението от длъжника на задължението за плащане на акциз по подадена от него акцизна декларация по чл. 76г, ал. 2 (отм.) от ЗАДС за акцизна стока по чл. 2, т. 5 (отм.) от ЗАДС. Правно основание на утежняващия административен акт е разпоредбата на чл. 104 от ЗАДС. Според установяванията на първостепенния съд Цонева е купила в Испания употребяван лек автомобил на 9.04.2007 г. Подала е акцизна декларация в ТМУ Русе вх. № АЗ-Ц94-0001 от 6.06.2007 г., по която митническите органи са определили дължим акциз 9 600 лева със задължение за внасянето му в 14-дневен срок. Поради липсата на изпълнение длъжникът е поканен да престира с писмо изх. № АЗ-Ц-94-0001/25.07.2007 г. последвано от атакуваното ППСПДВ. Съдът е признал компетентността на началника на митницата да установи задължението за акциз с ППСПДВ предлагайки систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 104 и чл. 76г (отм.) от ЗАДС и на чл. 211 и 211а и сл. от ЗМ. Акцизите са отнесени към другите държавни вземания по чл. 211, ал. 2 от ЗМ, събирани от митническите органи. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Неверни са изводите на административния съд за наличие на компетентност на началника на митницата да установи задължения за акциз за автомобили като стоки по чл. 2, т. 5 (отм.) от ЗАДС. При препращането от чл. 104, ал. 1 от ЗАДС в ред. от ДВ, бр. 105 от 2005 г. за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон, като митническите органи имат правомощията на органи по приходите. Препращането към ДОПК не е изключено от уредбата в чл. 76г, ал. 4 (отм.) от ЗАДС. Компетентността на митническите органи от съответното митническо учреждение да определят размера на дължимия акциз за стоките по чл. 2, т. т. 4 и 5 (отм.) от ЗАДС въведени от територията на друга държава-членка на ЕС въз основа на декларацията по чл. 76г, ал. 2 (отм.) от ЗАДС е различна от установяването на задължението за акциз. Отликата на определянето на размера на дължимия акциз и установяване на задължение за акциз е не само фонетична, но и семантична. Съобразено с изискването на чл. 37, ал. 1 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА е терминологичното единство на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, чл. 211а от ЗМ и гл. ХIV от ДОПК при използването на понятието установяване. Определянето на размера на акциза по реда на чл. 76г, ал. 4 (отм.) от ЗАДС е техническа дейност. При съобщен размер на акциза пропускът на длъжника да плати в 14-дневния срок от съобщението по чл. 44, ал. 1, т. 5 (отм.) от ЗАДС обективира правен спор относно определения размер на акциза. Този спор се разрешава по реда на ДОПК /вж. чл. 104, ал. 1 от ЗАДС/. Установяването на задължението за акциз може да се извърши въз основа на подадена от задълженото лице декларация с акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от митнически орган /вж. чл. 104, ал. 1 от ЗАДС/ различен от началника на митницата, тъй като той притежава компетентността на решаващ орган - чл. 104, ал. 2 от ЗАДС във вр. с чл. 107, ал. 4 от ДОПК или с ревизионен акт /вж. чл. 108, ал. 1 във вр. с чл. 118 от ДОПК. Както при предварителното установяване на данъчни задължения по раздел I от гл. ХIV от ДОПК, така и при установяването с РА по раздел II от същата глава компетентността е на митническите органи с функциите на органи по приходите - чл. 107, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК /ред. до ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./ във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗАДС. За ревизионното производство съществува и особен динамичен фактически състав по гл. ХV от ДОПК, който не е осъществен. Компетентност на началника на митницата за установяване на задължение за акциз с ППСПДВ не следва от разпоредбата на чл. 211, ал. 2 и чл. 211а от ЗМ. С арг. за противното от § 1, т. 7 от ДР на ЗМ задължението за акциз не е митническо задължение. Битието му на държавно вземане /по терминологията на чл. 211, ал. 2 от ЗМ/ и публично вземане /чл. 211а от ЗМ и чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК/ не сочи на реда за установяване по чл. 211а от ЗМ, тъй като разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС е специална по отношение на тази по ЗМ. Издаденият от некомпетентен орган административен акт е нищожен, а пропускът на административния съд да прогласи нищожността е отстраним с отмяна на решението му и обявяване на недействителността на акта на администрацията. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение