Решение № 8937 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8791/2015 г.

Решение № 8937 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8791/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област Перник и по касационна жалба подадена от адв. Спасова като пълномощник С. Б. и М. Б. Й., гр. София срещу Решение № 176 от 09.06.2015 г. по адм. дело № 898/2014 г. по описа на Административен съд Перник. В касационната жалба на областния управител се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост-отменителни основания по чл. 209,т 3 от АПК. Твърди се, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е на ищците и те не са се справили. На посочената дата на която се твърди, че са настъпили вредите 18.04.2013 г. процесния имот е продаден на действителните собственици на А. Р. С., а ищците не са били страни по сделката т. е. за тях не е настъпило никакво увреждане. Производството по издаване на нищожната заповед е изцяло по искане на самите ищци, които са целели издаването и без да имат основание за това. Твърди се още, че дори да е имало някакво увреждане за ищците, то е настъпило поради изключителна тяхна вина, поради което и на основание чл. 5 от ЗОДОВ не би следвало да им се присъжда обезщетение по този закон. Във втората касационна жалба подадена от С. Б. и М. Й. се обжалва решението в частта с която е отхвърлен иска по отношение на Областната администрация на област Переник и Община Перник за сумата над 3043.60 лева до претендирания размер общо от 50 000 лева, като се иска отмяната му и да се постанови ново, като се осъдят ответниците да заплатят солидарно на всеки от ищците по 25 000 лева. Твърди се, че е налице бездействие на двамата ответници, което се изразява в неотбелязване в АДС на настъпилите промени в собствеността, неотбелязване на техническите служби и издадените във връзка с това скица с неверно съдържание и всички изискуеми документи във връзка с покупко-продажба на държавен имот. Счита се, че неправилно е определен моментът на увреждането -28.09.1998 г. - датата на сключване на договора. Твърди се, че този момент е април 2013 г. Ответникът - Община Перник, чрез процесуалния си представител поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба на физическите лица. Представителят на Върховната административна прокуратура, поддържа становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, обосновано и при правилно приложен материален закон. При изпълнение на задължения по чл. 236, ал. 2 и чл. 202 ГПК във връзка с чл. 144 АПК съдът е формирал правилен извод и е уважил частично исковата претенция по отношение на ответника - Областна администрация Перник. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Със съдебно решение № 242 от 17.03.2014 г. постановено по адм. д. № 1330/2013 г. по описа на Административен съд- Перник е обявена нищожността на Заповед № ДС9856/28.09.1998 г. на областния управител на Софийска област (сега областна администрация - област Перник), с която е наредено да се продаде на ищците имот-частна държавна собственост, представляващ УПИ-6-4505,кв. 306 с площ от 563 кв. м. по плана на гр. Перник, кв. "Пригаров район ", като със същото решение са отхвърлени предявените искове по чл. 1 от ЗОДОВ към областната администрация и община Перник за сумата по 25 000 лева за всеки от ищците, ведно със законната лихва. Така постановеното решение е отменено по реда на касационното обжалване по адм. д № 5176/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение в частта относно предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ и делото върнато за ново разглеждане със задължителни указания. С обжалваното решение е уважен частично предявения от Б. и Й., иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 3 043.60 (три хиляди четиридесет и три лева и 0.60 ст) лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди настъпили от нищожна Заповед № ДС-9856 от 28.09.1998 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и е отхвърлен предявения иск до претендираните 25 000 лева, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен и предявения иск против Община Перник в размер също на 25 000 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от Община Перник, които не са отразили надлежно в съответните планове и регистри действителния собственик на процесния имот. Това е е довело до продажба на имота по реда на ПМС № 235 (отм.) от страна на държавата на ищците и е причинило вредите. Производството пред АС Перник е било образувано по предявеният от С. Б. и М. Й. срещу Областната администрация Перник и Община Перник обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от по 25 000 лева за всяка от тях, представляващи претърпени от тях имуществени вреди, причинени от обявената за нищожна заповед № ДС-9856/28.09.1998 г. на областния управител и незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от община Перник, които не са отразили надлежно в съответните планове и регистри действителния собственик на имота. За да уважи частично предявения иск, АС Перник е приел, че е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е обявен за нищожен административен акт - заповед на областния управител. Приел е още, че е налице доказана реално настъпила вреда за ищците от нищожния акт в размер на 3 043.60 лева, която по силата на нищожния акт са заплатили. Развити са съображения относно размера на вредата, като съдът е приел, че е безпорно доказана до 3043л. 60 лв. и е уважил иска до този размер и отхвърлил за разликата до 25 000 лева. По отношение на предявения иск към Община Перник съдът е приел, че той е недоказан. Развити са подробни мотиви в съдебното решение, че не са налице незаконосъобразни фактически действия и бездействия от страна длъжностни лица от Община Перник, свързани с неотразяване на действителния собственик на процесния имот в регистрите и плановете на общината. Съдът е достигнал до извода за липса на пряка причинно-следствена връзка между претендираните имуществени вреди и твърдяното незаконосъобразно фактическо действие/ бездействие на административния орган, което обуславя неоснователността на иска за обезщетение за имуществени вреди. Прието е още, че посочените действия свързани с отразяването по плана и регистрите на действителния собственик на имота представляват подготвителни такива с удостоверяващ характер имащи значение за издаване на крайния акт -скица, удостоверение или заповед. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя крайния извод на АС Перник за неоснователност на предявените от С. Б. Б. и М. Б. Й. искови претенции спрямо областната управа в частта над присъдената сума от 3 043 . 60 лева и спрямо Община Перник за сумата 25 000 лева. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата/общината дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В този смисъл, тъй като имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни действия и бездействие или акт са причинени вредите /чл. 7 от ЗОДОВ/. Основателността на иск с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от приложимия ЗОДОВ, съответно ангажирането на отговорността на държавата/общината, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК), или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца /имуществена или неимуществена/; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата/общината по посочения ред. Обосновано АС - Перник е приел за недоказани твърденията на ищците за наличието на незаконосъобразни фактическите действия, респ. бездействия на административния орган /длъжностни лица от община Перник/ свързани с надлежно отразяване в регистрите и плановете на града действителния субект на правото на собственост. От събраните по делото доказателства е видно, че през 1962 г. е отстъпено право на строеж на Б. К. върху държавна земя - урегулирано дворно място с площ 555 кв. м. 1парцел 6,кв. 120.През 1975 г. Б. К. - баща на ищците по делото прехвърля на М. Й. първия етаж от построената в мястото къща, а на А. С. дъщеря на ищцата Б. втория етаж от къщата. В последствие М. Й. и съпругът и прехвърлят своя етаж на сина си. На 17.04. 1998 г. ищците с писмена молба приложена на стр. 78 от делото са поискали от областния управител да закупят земята върху която е отстъпено право на строеж на наследодателя им и то е осъществено, като е приложена и скица на л. 78 от делото в която процесния имот е отразен на името на наследници на Б. К. по силата на учредена суперфиция от 30.03.1962 г. След това е била издадена и обявената за нищожна заповед № ДС-9856 от 28.09.1998 г. При тази фактическа установеност обоснован е извода на съда, че исковата претенция е частично основателна до размер на сумата 3 043.60 лева и че тези вреди за причинени от обявения за нищожен административен акт, а не от твърдените незаконосъобразни действия и бездействия. За да са незаконосъобразни фактическите действия и бездействия трябва да са извършени в нарушение на материалните и процесуалните норми или да няма законова регламентация за такива действия или бездействия (т. 3 от ТР № 3 на ВКС). Разликата на действията и бездействията с административните актове е, че при действията и бездействията липсва изявление на воля изискваща подчинение. Тук въздействието върху правата и законните интереси е пряко, а не опосредено от подчиняването на властническо предписание от държавен или общински административен орган. Затова и правилно съдът е определил твърдените от ищците действия като подготвителни за установяване на обстоятелства във връзка с издаване на друг акт. Не са налице и основания за прилагане на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ. За прилагането на тази разпоредба е необходимо да се установи изключителна вина на ищците, която в конкретния случай не е налице. Вярно е, че те са поискали издаването на нищожния акт, но фактът че са подали молба за издаването му не освобождава административния орган да извърши проверка налице ли основанията за това. В тази връзка съдът приема че не са налице основанията на посочената законова разпоредба. Неоснователни са доводите на касаторите относно размера на присъденото обезщетение. На обезщетение подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Сумата представлява имуществено обезщетение на доминираната стойност на заплатената цена за закупуване на процесния недвижим имот, за който наследодателят на двете ищци е имал учредено право на строеж, въз основа на което е изградена жилищна сграда. Правилно съдът е приел е, че са изпълнени всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, налице е обявената по съдебен ред нищожност на заповедта на областния управител от 28.09.1998 г. за определянето им за купувачи на имота по реда на § 1 на ПМС № 235/19.09.1996 г., въз основа на която впоследствие е сключен договор за покупко-продажба и е заплатена преференциалната цена от 3 043 578 недоминирани лв. Правилна е констатацията на съда, че този размер съставлява причинената на двете ищци имуществена вреда, която подлежи на възмездяване от държавата. В тази връзка са неоснователни твърденията в касационната жалба на Б. и Й., че цената следва да се определи на пазарен принцип и то към дата 18.04.2013 г., когато имотът е закупен за втори път от действителните собственици - физически лица. Следва да се съобрази същественият факт, че при тази сделка цената е платена от А. Р. С. - дъщеря на ищцата Б., която дъщеря по силата на дарение от 1975 г. е действителният собственик на втория етаж от построената сграда. а първият етаж от къщата не принадлежи на ищцата Й., тъй като, както се посочи по горе в мотивите, през 1997 г. е дарен на сина й К. Й. С. Следователно и двете касационни жалбоподателки без правно основание претендират да бъдат обезщетени със сума, равняваща се на пазарната стойност на имота към 2013 г., след като от години не са собственици на жилищната сграда и не са страни по повторното закупуване на процесния УПИ, поради което не се дължи възмездяването им за пропуснати ползи)такива не са и претендирани видно от обстоятелствената част на исковата молба и петитума - такива твърдения има едва в касационната жалба и отговора към касационната жалба на областния управител). По изложените съображения неоснователна се явява и касационната жалба от областната администрация. Изложените в подкрепа на оспорването доводи са несъстоятелни и несъответстващи на събраните доказателства. По така изложените съображения не са налице твърдяните в касационната жалба доводи за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на трето отделение