Решение № 798 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3714/2008 г.

Решение № 798 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3714/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК. Образувано е по молбата на П. С. Д. от с. К., област П., с искане да бъде отменено касационното решение на Софийския апелативен съд, постановено на 28.II.2008 г. по гр. д. № 281/2007 г., в частта му по претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Като основание за това се сочи чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, навеждайки доводи, че решението е постановено при невзето участие на молителя в откритото съдебно заседание на 06.II.2008 г. поради непризоваването му, което му попречило да посочи и представи доказателства за оставането си без работа поради незаконното уволнение, и непредставляването му от адвокат. Твърди се и наличие на нововъзникнал факт - навършването на шестмесечния срок по чл. 225, ал. 1 от КТ след предявяването на касационната жалба. Ответникът по молбата за отмяна ЮЗУ "Н" е заел становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното по реда на отмяната решение САС по реда на § 2, ал. 4, а след изменението /ДВ бр. 50/2008 г./ - ал. 5 от ГПК е отменил решението на Б. ОС от 06.VI.2005 г. по гр. д. № 429/2005 г. в отхвърлителните му части по предявените от П. Ст. Д. срещу ЮЗУ "Н" искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и вместо него е постановил друго, с което е уважил тези искове, и е оставил в сила въззивното решение в отхвърлителната му част по претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Въззивният съд е приел по последната претенция, че ищецът, сега молител, не е представил по делото доказателства за оставането си без работа през исковия период от 6 месеца след прекратяването на трудовото правоотношение. Пред касационния съд производството по делото е проведено в едно открито съдебно заседание - на 06.II.2008 г. За това заседание страните, включително Д., са призовани с публикация в ДВ бр. 107/2007 г., което е в съответствие с разпоредбата на чл. 218д от ГПК (отм.) във вр с § 2, ал. 5 от ПЗР на ГПК. Освен това, по делото няма данни Д. да е поискал да му бъде предоставена по съответния ред правна помощ, а в гражданския процес осъществяването на такава, включително и чрез представляването на страната пред съда, не е задължително. Следователно, молителят не е бил лишен от възможността да участва в производството по делото поради нарушаване от съда на съответните правила за това, а и едва в касационното производство той не би могъл да представи никакви доказателства за установяване на твърденията си. Ето защо не са налице предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК предпоставки за исканата отмяна на атакуваното решение. Не представлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и завършване на шестмесечния срок по чл. 225, ал. 1 от КТ след предявяването на касационната жалба от молителя. Това не е новооткрит факт, съществувал и към момента на инстанционното производство, само каквито по силата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК представляват основание за отмяна, а нововъзникнал факт, каквото е и твърдението на молителя. Ето защо молбата за отмяна и на това основание е неоснователна. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважена. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,