Решение № 4158 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2020 г.

Решение № 4158 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2020 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Р. от гр. Исперих, чрез процесуален представител адв. С. Д., против Решение № 108/06.10.2020 г. на Административен съд Разград, постановено по адм. дело № 157/2020 година. С решението съдът отхвърлил жалбата му против Решение №Ц1012-16-40/1 от 06.08.2020 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Разград (ТП на НОИ – Разград), с което са били потвърдени дадените задължителни предписания №ЗД-1-16-00770139/17.06.2020 г. на началник сектор в ТП на НОИ – Разград. Касаторът излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и на задължителните предписания, които са незаконосъобразни. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Разград, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че не са допуснати твърдените нарушения, които сочат на основанията за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което първоинстанционното решение като правилно, следва да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд Разград е било Решение №Ц1012-16-40/1 от 06.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ Разград, с което са потвърдени дадените задължителни предписания №ЗД-1-16-00770139/17.06.2020 г. на началник сектор в ТП на НОИ – Разград. С решението си, в производството по съдебен контрол на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на посочените в чл. 146 АПК основания, административният съд е приел същия за законосъобразен и е отхвърлил подадената от А. Р. жалба против Решение №Ц1012-16-40/1 от 06.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Разград. За да се произнесе в посочения смисъл, административният съд е установил релевантните за правния спор обстоятелства, след съвкупната преценка на относимите доказателства. Лицето е регистрирано в Областна дирекция" Земеделие"- Разград като земеделски стопанин, считано от 08.04.2019 г. и е декларирал, че ще обработва зеленчукова градина от 0, 0200 ха, находяща се в с. Старо селище, обл. Разград. Пред първоинстанционния съд се констатира, че за процесния период Р. не е регистрирал наети от него лица за упражняване на стопанската му дейност и не е подал декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. А. Р. е подал Декларация обр. 1 за самоосигуряващо се лице, в която е уточнил, че упражнява дейност, считано от 08.04.2020 г. и ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Установено е от доказателствата пред първоинстанционния съд, че в регистъра на осигурените лица е подавана информация по чл. 5, ал. 4 КСО, внасяни са и съответните осигурителни вноски. Жалбоподателят не оспорва относимия факт, че не е пребивавал в България, извън часовото време, упоменато в писмо изх. №УРИ-13821/01.06.2020 година. Посоченият писмен документ е дал основание органът да се мотивира и да приеме, че Р. фактически не е извършвал трудова дейност като земеделски производител. На това основание той е бил длъжен да подаде декларация за заличаване на данните. В тази връзка са били издадени задължителни предписания №ЗД-1-16-00770139/17.06.2020 г. на началник сектор в ТП на НОИ – Разград, които са били обжалвани по административен ред пред директора на ТП на НОИ - Разград и са потвърдени с процесното Решение №Ц1012-16-40/1 от 06.08.2020 година. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Правилно в мотивите си административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и норми. Налице са били фактическите и правни основания, визирани в него, поради което той се явява постановен в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел. Административният съд извежда решаващ правен извод, че няма данни А. Р. реално да е упражнявал трудова дейност като земеделски производител. Съдът не е кредитирал и показанията на разпитаните свидетели, които са били допуснати за да установят обстоятелството дали лицето е участвало в обработването на имота. Посочил е, че същите свидетелстват общо за фактите по предмета на спора, без надлежна конкретизация, а отделно от това, дворното място на жалбоподателя било обработвано предимно от негови близки. В заключение съдът достига до извод, че изложените от А. Р. твърдения за правото, което претендира, се опровергават от приетите за установени фактически обстоятелства. Неоснователно е касационното възражение за допуснато нарушение на материалния закон. По делото не се спори, че жалбоподателят е подал необходимите документи за регистрацията му като земеделски стопанин, но в хода на първоинстанционното производство същият не е доказал главно и пълно съобразно правилото на чл. 154 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, че фактически е осъществявал трудова дейност като земеделски стопанин. Според предвиденото в легалната дефиниция за понятието "осигурено лице" в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Видно от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР КСО "регистрирани земеделски производители" за нуждите на кодекса са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, т. е. което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена именно за продажба, (а не за лична употреба), не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. След като за касатора не е бил осъществен фактическия състав на претендираното от него субективно материално право и до този извод е достигнал и първоинстанционния административен съд, решението му като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение