Решение № 3279 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15011/2011 г.

Решение № 3279 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15011/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Красимира Генчова Русанова от гр. Дебелец, действаща чрез процесуалния представител адв. Здравков, срещу решение № 398 от 27.10.2011 г., постановено по административно дело № 596/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването й, извършено с жалба срещу решение № 100/31.05.2011 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Велико Търново, и касаторката е осъдена да заплати на ТП на НОИ - РУСО - Велико Търново сумата от 409 лв. за разноски по делото. Твърди се, че съдебното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Исканията са за отмяна на атакувания съдебен акт и на решението на директора на ТП на НОИ - Велико Търново. Ответникът по касация - директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Велико Търново, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С потвърденото при осъществения административен контрол от директора на ТП на НОИ - Велико Търново, разпореждане № РВС-277 от 09.02.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, е наредено Красимира Генчова Русанова да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 01.04.2008 г. до 19.05.2009 г., парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст по чл. 53, ал. 1 от КСО в размер на 3066,32 лв. главница и 1417,22 лв. лихви, начислени до 09.02.2011 г., поради настаняване на детето в детско заведение. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Красимира Генчова Русанова срещу решението на директора на ТП на НОИ - Велико Търново не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Велико Търново (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на парично обезщетение, за недобросъвестност при получаването му и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми за периода от 01.04.2008 г. до 19.05.2009 г., ведно със съответните лихви върху тях. По делото е установено, че жалбоподателката е майка на дете, настанено в детско заведение, а същевременно е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали е било прието през процесния период и не е отписано от съответното детско заведение, което в хода на първоинстанционното съдебно производство се е потвърдило недвусмислено. Родената на 19.05.2007 г. Гергана Радославова Русанова, дъщеря на Красимира Генчова Русанова, е била приета по молба на майка си в детска ясла "Зорница" гр. Дебелец на 01.04.2008 г. и не е била отписана до 19.05.2009 г., когато е навършила двегодишна възраст, като за посочения период на майка й са изплатени общо 3066,32 лв. парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и оттам и на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ за отглеждане на малко дете. Регламентацията в чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпуска по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. Правилни са изводите на първоинстанционния съд във връзка с преценката за изпълнение на условието детето да е настанено в детско заведение. Следва да бъде посочено, че настоящият касационен състав споделя напълно изложените в обжалваното съдебно решение съображения и направения извод, че под "настаняване в детско заведение" се имат предвид и случаите на настаняване на детето в детска ясла. Тези съображения и изводи съответстват на приложимите нормативни разпоредби и изцяло са съобразени с установената практика на ВАС по подобни правни спорове. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са записани в детското заведение при спазване на реда по чл. 12 и следв. от Наредба № 6 за организация и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.), съответно по реда на чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, в сила от 06.12.2008 г. Съгласно приложимата за процесния период редакция на чл. 53, ал. 4 от КСО, парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че детската ясла е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. С изменението на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., законодателят е уточнил смисъла на разпоредбата, като текстът е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието за детско заведение. За процесният период на жалбоподателката е изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст, при наличие на отрицателна предпоставка за това по чл. 53, ал. 4 от КСО - настаняване на детето в детско заведение. От решаващо значение за преценка дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че при настаняването на детето в детското заведение жалбоподателката не е подала декларация за промяна на обстоятелствата. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Видно от съдържащата се в административната преписка декларация от 11.07.2008 г. в т. 5 от нея Красимира Русанова е декларирала изрично, че детето й не е настанено в детско заведение, като е посочено и задължението й да декларира всяка промяна в декларираните обстоятелства в 3-дневен срок от промяната. Това по категоричен начин сочи на извод за нейната недобросъвестност в случая - при знание, че новото обстоятелство (настаняване на детето в детско заведение) изключва правото на обезщетение по чл. 53, ал. 4 от КСО, същата е получила и разходвала, а не е върнала на РУСО като недължими направените по заявената от нея сметка парични преводи. Предвид горното фактът на недеклариране пред своя работодател и пред органите на НОИ на новонастъпили обстоятелства от значение за отпуснатото обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО, за което касационната жалбоподателка се е задължила със заявлението - декларация, не подкрепя развитата от нея теза пред първата инстанция за добросъвестност при получаването му. Правилно съдът е приел, че жалбоподателката е получила недобросъвестно сумите за обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.04.2008 г. до 19.05.2009 г., тъй като недекларирането на правнорелевантни обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Настоящият съдебен състав споделя и останалите фактически констатации и правни изводи, изложени от административния съд в мотивите към постановеното от него решение, поради което и с оглед горните съображения счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,