Решение № 9562 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9685/2015 г.

Решение № 9562 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9685/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Благоевград, гр. Благоевград, пл. "Георги Измирлиев" № 1 срещу Решение № 1094 от 08.07.2015 г. на Административен съд, гр. Благоевград, постановено по административно дело № 14/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменил Акт за установяване на задължения по декларация № DT001032 от 06.10.2014 г. на орган по приходите в Община Благоевград, в частта, с която на И. Г. К. са установени задължения за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2009 г. - 31.12.12013 г. в размер на 120, 16 лв. и лихви - 38, 52 лв.

Касационният жалбоподател - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Благоевград, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът нарушил чл. 171, ал. 4 АПК, тъй като не указал разпределението на доказателствената тежест, както и че за факти от значение за предмета на делото не сочи доказателства. Едва със съдебното решение съдът разпределил доказателствената тежест и приел, че недоказаните факти са неосъществени, без на по-ранен етап да е дал указания, че органът не сочи доказателства за реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци. Съдът не дал указания, каквито би следвало да даде с оглед на чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК във връзка със служебното начало - чл. 9, ал. 3 и 4 АПК, за какви факти от значение за делото органът не сочи доказателства, поради което спорен по делото въпрос останал неизяснен и недоказан.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество. Касаторът се представлява от юрисконсулт Ивана Янева.

Ответникът по касационната жалба - И. Г. К., счита същата за неоснователна. Сочи, че сградата е 34 кв. м. и е земеделска постройка, макар да е в регулация. В сградата няма вода, ток, няма улично осветление, в нея не живее никой и не се ползва, поради което няма битови отпадъци. Няма кофа за отпадъци, а улицата е непроходима за колите на "Биострой" ЕООД. Позовава се на чл. 71 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са допуснати сочените в жалбата основания. За да постанови обжалваното решение съдът обсъдил представените доказателства. Изяснил релевантните факти. За проверката по чл. 168 АПК обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба. За приетото фактически и правно се обосновал. Мотивирано приел, че не са изпълнени кумулативните предпоставки на чл. 62 ЗМДТ. Извода на съда кореспондира с фактите. Решението е правилно.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. И. Г. К. е собственик на э от недвижим имот, планоснимачен № 76 по плана на с. Бучино, Община Благоевград.

1. На 18.03.1998 г. г-н К. подал декларация, вх. № 15966, по чл. 14 ЗМДТ. За имота в общинската администрация била образувана партида № 5606130213002.

1. На 31.10.2008 г., със Заповед № 2297, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Община Благоевград, определил границите на районите, видовете услуги по чл. 62 ЗМДТ и честотата на предоставянето им. Под номер 1.2.13. в списъка на териториите, за които общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване фигурира с. Бучино. Услугата обезвреждане на битови отпадъци е посочено, че общината предоставя по отношение на всички имоти на своята територия.

1. На 30.10.2009 г., със Заповед № 2230, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Община Благоевград, определил границите на районите, видовете услуги по чл. 62 ЗМДТ и честотата на предоставянето им. Под номер 1.2.20. в списъка на териториите, за които общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване фигурира с. Бучино, но с посочени изключения на махали и местности. Услугата обезвреждане на битови отпадъци е посочено, че общината предоставя по отношение на всички имоти на своята територия.

1. На 26.10.2010 г., със Заповед № 1371, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Община Благоевград, определил границите на районите, видовете услуги по чл. 62 ЗМДТ и честотата на предоставянето им. Под номер 1.2.20. в списъка на териториите, за които общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване фигурира с. Бучино, но с посочени изключения на махали и местности. Услугата обезвреждане на битови отпадъци е посочено, че общината предоставя по отношение на всички имоти на своята територия.

1. На 25.10.2011 г., със Заповед № 1308, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Община Благоевград, определил границите на районите, видовете услуги по чл. 62 ЗМДТ и честотата на предоставянето им. Под номер 1.2.20. в списъка на териториите, за които общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване фигурира с. Бучино, но с посочени изключения на махали и местности. Услугата обезвреждане на битови отпадъци е посочено, че общината предоставя по отношение на всички имоти на своята територия.

1. На 10.07.2012 г., със Заповед № 738, издадена на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, кметът на общината определил служителите на общинската администрация, които да осъществяващ правомощията на орган по приходите. Под № 2 фигурира Д. К. - старши инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси".

1. На 29.10.2012 г., със Заповед № 1199, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Община Благоевград, определил границите на районите, видовете услуги по чл. 62 ЗМДТ и честотата на предоставянето им. Под номер 1.2.21. в списъка на териториите, за които общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване фигурира с. Бучино, но с посочени изключения на махали и местности. Услугата обезвреждане на битови отпадъци е посочено, че общината предоставя по отношение на всички имоти на своята територия.

1. На 06.10.2014 г. орган по приходите Д. К. издала Акт за установяване на задължения по декларация № DT001032, с който установила за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2013 г. задълженията на г-н К. за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за процесния имот в размер общо на 174, 53 лв.

1. На 15.10.2014 г. г-н К. обжалвал Акта за установяване на задължения по декларация № DT001032 в частта досежно установените задължения за такса за битови отпадъци.

1. На 03.12.2014 г., с Решение № Р-1032, директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" потвърдил изцяло Акт за установяване на задължения по декларация № DT001032.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. По делото обаче липсват каквито и да било доказателства в коя махала се намира имотът на г-н К., както и дали за този имот общината предоставяла услугите по чл. 62 ЗМДТ. В тежест на административния орган е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на таксата за битови отпадъци. В тежест на органа е да докаже, че имотът се намира на негова територия, на тази територия е организирано сметосъбиране и сметоизвозване и че реално е предоставял тези услуги. Приел, че за съда недоказаните факти са неосъществени, а негативните правни последици са в тежест на страната, която им задължението да ги установи. С оглед на това приел, че услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци не са предоставяни от общината, поради което и таксата е недължима. На основание чл. 71 ЗМДТ приел, че таксата не се дължи и с оглед на това направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменил.

Този извод на съда е направен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Единственият порок на обжалваното съдебно решение, който касаторът поддържа, е за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводът, който излага в подкрепа на твърдяния порок, е за нарушение на чл. 163, ал. 3, чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 и 4 АПК.

Много подробни и правилни са изложените от съда мотиви досежно характера на задължението за такса за битови отпадъци. Много точно съдът определил елементите на фактическия състав, при наличието, на които таксата за битови отпадъци е дължимо задължение. Много вярно съдът в мотивите си разпределил доказателствената тежест между страните и съответни на доказателствата по делото са изводите му за недоказаност на елементите на фактическия състав на трите вида услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ.

Но съдът, в нито един момент до приключване на устните състезания не указал на касатора, че за факти и обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Така, в мотивите на съдебното решение съдът приел, че органът не доказал принадлежността на имота на г-н К. към районите, в които общината предоставя услугите. Следователно, по делото останал недоказан елемент на фактическия състав на таксата. Съдът приел, че органът не доказал и фактическото предоставяне на услугите - също елемент на фактическия състав на таксата. Но всичко това съдът установил за първи път в мотивите на съдебното решение. Единственото указание, което съдът дал на касатора, е за представяне на доказателства за компетентността на органа, издал оспорения акт за установяване на задължение по декларация - съдебното заседание на 17.03.2015 г.

Очевидно е било, още с постъпването на преписката в съда, че органът не представил доказателства за релевантни за предмета на спора факти и обстоятелства - нито решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, нито наредбата по чл. 9 ЗМДТ или поне интернет адрес, където може да бъде намерена в редакцията, към процесния период, нито подадената от г-н К. декларация по чл. 14 ЗМДТ, нито доказателства за собствеността на г-н К., нито доказателства за местонахождението на имота, нито доказателства за фактическото предоставяне на услугите.

Вместо още с образуването на делото и конституирането на страните съдът, в изпълнение на задължението си по чл. 163, ал. 3 АПК, да укаже на ответника, че за тези релевантни за предмета на спра факти и обстоятелства не сочи доказателства, които обективно са ясни на съда с оглед на предмета на доказване и практиката по този вид дела, съдът просто приел представените по делото доказателства. Разпоредбата на чл. 163, ал. 3 АПК не е случайна или безсъдържателна правна норма. Тя задължава съдията-докладчик, тогава, когато за изясняване на правния спор е необходимо да бъдат събирани и други доказателства, освен тези, които се съдържат в представената по делото административна преписка, да укаже на органа необходимостта от тяхното събиране. Нормата е важна гаранция не само за осигуряване на конституционния принцип за установяване на истината - чл. 121, ал. 2 от Конституцията, но и за осигуряване на бързината на съдебното административно производство. Своевременно дадените указания позволяват на страните да организират защитата си в периода до съдебното заседание и по този начин да допринесат за своевременното приключване на съдебното производство. Неизпълнението на това задължение на съда може да бъде санирано, ако в хода на съдебното производство съдът изпълни задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК.

В случая обаче съдът не изпълнил и задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК. Тази разпоредба е конкретно проявление на установения в чл. 9, ал. 4 АПК принцип на служебното начало в съдебното административно производство. Задължението по чл. 171, ал. 4 АПК е гаранция за правата на страните и за изясняване на съдебния спор, т. е. за изпълнение на конституционното задължение на съда да осигури установяването на истината - чл. 121, ал. 2 от Конституцията.

За изпълнението на задължението на съда по чл. 171, ал. 4 АПК е важно съдът да е дал указание, че за релевантните факти и обстоятелства страната не сочи доказателства, не и че представените доказателства не доказват твърдяните факти. Но в случая съдът не сторил точно това - въобще не посочил на касатора, че не сочи никакви доказателства за относимите факти и обстоятелства. Той не посочил и разпределението на доказателствената тежест, на което правилно се позовал в мотивите си. Факта, че чл. 170 АПК установява разпределението на доказателствената тежест не освобождава съда от задължението изрично да стори това и то не с мотивите си, а с акта си по допустимостта и редовността на производството.

Вярно е, видно от доказателствата по делото, че процесуалното поведение на касатора в първоинстанционното съдебно производство е илюстрация на неангажираност и на недобросъвестно упражняване на процесуални права, но този факт не освобождава съда от неговите задължения, защото въпреки процесуалното поведение на страните, съдът е длъжен да създаде предпоставки за разкриване на истината по спора. Само тогава, когато съдът е създал тези предпоставки, негативните последици от недоказването на релевантните факти и обстоятелства, както сочи в мотивите си съдът, остават в тежест на страната, която не е доказала релевантните факти и обстоятелства. Съдебното административно производство е съдебно производство при засилено служебно начало. Това не е съдебно производство, в което съдът е само наблюдател и регистратор на ангажираните от страните доказателства. В това производство съдът има и свои задължения по установяването на истината.

От доказателствата по делото е безспорно, че съдът не изпълнил нито задължението си по чл. 163, ал. 3 АПК, нито това по разпределение на доказателствената тежест, нито това по чл. 171, ал. 4 АПК. Това са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото първо, са нарушения на норми, които са гаранция за попълване на делото с релевантните доказателства и за прилагането на последиците от недоказване на релевантните факти, т. е. за правилността на съдебното решение и за изпълнение на конституционното му задължение по чл. 121, ал. 1 и 2 от Конституцията. И второ, защото в конкретния случай нарушението на тези процесуални норми е съществено - то е могло да се отрази върху правилността на решението.

Изложеното прави основателно твърдението на касатора за порочност на обжалваното съдебно решение. Съдът, като не изпълнил процесуалните си задължения по чл. 9, ал. 4, чл. 163, ал. 3, чл. 171, ал. 4 и по разпределение на доказателствената тежест постановил порочен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като е налице хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд