Решение № 1779 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15494/2009 г.

Решение № 1779 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15494/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Септември чрез пълномощник - адв. Георгиева против Решение № 493/23.10.09 г., постановено от Административен съд - гр. Пазарджик по адм. д. № 470/09 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационните основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу Акта за установяване на задължение по декларация № 1305-066/31.01.01 г. за такса битови отпадъци № 00009 МДТ/08.05.09 г. издаден от зам.-кмета на община Септември. Ответникът по касация- "КЗУ" АД, гр. София чрез пълномощника си по делото - адв. Петков оспорва касационната жалба по съображения, подробно развити в писмен отговор. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Според прокурора "КЗУ"АД дължи определената с обжалвания акт, такса за изграждане и поддържане на депо за битови отпадъци, тъй като видно от удостоверението, издадено от РИОСВ, представено по делото на територията на Община Септември има общинско депо в с. Ветрен. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от страна по спора и в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване на постановеното решение. Досежно основателността и приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил Акт за установяване на задължение по декларация № 1305-066/31.01.01 г. за такса битови отпадъци № 00009 МДТ/08.05.09 г. издаден от зам.-кмета на община Септември, с който на "КЗУ" АД, гр. София е определена такса битови отпадъци за 2007 г. в размер на 16 104,07 лв. Таксата е определена за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на отпадъци, както и лихва върху сумата в размер на 4 140,13 лв. С обжалваното решение, Административният съд в гр. Пазарджик е отменил акта приемайки, че по делото не са ангажирани доказателства от страна на административния орган за предоставени на дружеството през въпросния период някоя от трите вида дейности- събиране и извозване на битови отпадъци, ползване на депо, дейности по поддържане на чистотата на съответната територия. Съдът е приел също така, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби - чл. 62, чл. 66 от ЗМДТ и чл. 4, ал. 1 и 2 от АПК, тъй като проучването, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не е услуга, която съставлява компонент от таксата за битови отпадъци, а с тази формулировка се обозначава вид необходим разход за осъществяване на всяка една от дейностите по предоставяне на услугата. Прието е, че неправилно в представената план- сметка за размера на ТБО за 2007 г., Общинският съвет е определил, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване на депата за битови отпадъци като отделен вид услуга, за която се дължи такса, като това неправилно прилагане на закона е възпроизведено и в оспорения административен акт. Решението на първоинстанционния съд е неправилно. Неоснователно е прието от административния съд, че таксата, определена с обжалвания акт е за услуга, която не е компонент, обхванат от понятието "такса битови отпадъци". От съдържанието на обжалвания акт е видно, че за услугите по събирането и транспортирането на битовите отпадъци и по поддържане на чистотата на уличната мрежа, на жалбоподателя за 2007 г. не е определена такса, поради което следва, че посоченият размер на таксата е за услугата- обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Този извод следва и от съдържанието на т. 3 от обжалвания акт, в която описателно е посочена услугата, за която се определя таксата. Неправилен е изводът на административния съд, че таксата не се дължи, тъй като услугата не се предоставя. В чл. 71 от ЗМДТ са визирани случаите, в които не се събира такса за отделните услуги. В т. 3 от посочения чл. е регламентирано, че не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци- когато няма такива. Законоустановената отрицателна предпоставка в случая не е налице. От доказателствата по делото - Удостоверение № КД-21-3563 от 01.10.09 г., издадено от Министерство на околната среда и водите - РИОСВ - Пазарджик и заключението по допуснатата съдебно- икономическа експертиза се установява, че община Септември поддържа общинско депо в м. "Горни башали" в землището на гр. Ветрен. Това обстоятелство преценено съвкупно със събраните по делото гласни доказателства, че в завода работят 96 човека и, че битови отпадъци е имало от хранителни продукти, които се изгаряни в контейнери на територията на завода води до извода, че жалбоподателят през 2007 г. е реализирал битови отпадъци, които е имал възможност да обезвреди в поддържаното общинско депо за битови отпадъци. Този извод от своя страна е достатъчен да обоснове неприложимост към конкретния случай на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, респективно за дължимост на таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци. Ирелевантно обстоятелство за спора е, дали жалбоподателят е ползвал депото. Достатъчно е, че той е имал обективната възможност да направи това. Общината в изпълнение на целите за опазване на околната среда и човешкото здраве, залегнали в Закона за опазване на околната среда и водите и Закона за управление на отпадъците е изградила и поддържа депо за обезвреждане на битови отпадъци като средство за осъществяването на посочените цели, съблюдаването на които следва да се извършват от всички субекти в това число и като обезвреждат реализираните от тях отпадъци на предназначените за това места. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява като необоснован и неправилен извода на административния съд, че определената такса е без основание. По отношение на размера на таксата, жалбоподателят не е опровергал чрез насрещно доказване установения с акта размер. По делото е прието заключение на съдебно- икономическа експертиза, от което и от разпита на вещото лице се установява, че размерът на таксата е определен на база на последно декларираната отчетната стойност на притежаваните недвижими имоти от данъчния субект, към която е приложен определеният за 2007 г. от Общината размер /4 промила/ за съответната услуга. Заключението не е оспорено от страните. По тези съображения следва да се приеме, че начислената такса битови отпадъци с обжалвания акт е законосъобразно определена, както по основание, така и по размер. Воден от тези мотиви и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховният административен съд