Решение № 723 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8408/2019 г.

Решение № 723 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8408/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Милкова от [населено място], [адрес], чрез адв. Каравасилева, против решение № 918 от 8.05.2019 г. по адм. дело № 3466/2017 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата ? против ревизионен акт № Р-03000317000523-091-001/30.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта потвърдена с решение № 406/24.11.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Варна при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че първоинстанционният съд е изградил изводите си при непоследователно тълкуване и прилагане на закона. Като необосновани се оспорват мотивите на съда по отношение на представените договори за заем, както и по отношение на възможността за дарение на суми от родителите на съпруга на Милкова. Моли за отмяна на оспореното решение и отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - Варна, в представено писмено становище от упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е ревизионен акт № Р-03000317000523-091-001/30.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта потвърдена с решение № 406/24.11.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Варна, с която са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 6 289, 01 лв. - главница и 1 491, 30 лв. - лихви. Установените задължения са в резултат на извършена от органите по приходите съпоставка на приходите и разходите на ревизираното лице, при която са установили, че за 2014 г. общият размер на разходите превишава с 62 890, 13 лв. общия размер на приходите. Прието е, че са налице обстоятелствата, предвидени в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, които са предпоставки за формиране на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, която включва: данъчната основа за доходите от други източници 62 890, 13 лв., доходите от трудово правоотношение в размер на 3 911, 55 лв. и доходите от отдадено под наем имущество в размер на 787, 50 лв. Върху тази обща данъчна основа от 67 589, 18 лв. е изчислен дължимия данък за 2014 г. в размер на 6 758, 92 лв., приспаднат е внесения данък в размер на 469, 91 лв. и е установен като дължим данък за довнасяне за 2014 г. в размер на 6 289, 01 лв., ведно с лихви за забава в размер на 1 491, 30 лв. С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата на лицето като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обсъдил е събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза с оглед спорните по делото факти и конкретно във връзка с твърденията на ревизираното лице за получени суми от заеми от трети лица и получени средства от родители. Съдът е приел, че по делото не са събрани категорични и непротиворечиви доказателства за твърдените от ревизираното лице обстоятелства. В тази връзка първоинстанционния съдебен състав не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели като е посочил, че същите не установяват твърденията на задълженото лице за наличие на посоченото начално салдо. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при правилна преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Неоснователни са възраженията в касационната жалба по отношение на изводите на съда за размера на наличните парични средства към началото на ревизирания период. Правилно от съда са приети за недоказани твърденията, че съпругът на Милкова е имал налични парични средства към 1.01.2011 г., респ. към 1.01.2014 г. в общ размер на 251 800 лв., от които 201 800 лв. по безлихвени заеми от различни физически лица и 50 000 лв. дарения от родители. В съдебното решение са изложени подробни мотиви по всяко едно твърдение по отношение на представените допълнително писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания. Вярно е, че лицата, сочени за заемодатели, с изключение на починалия Д. Атанасов, са потвърдили предоставянето на заемни средства на съпруга на К. Милкова, но както правилно се сочи в жалбата, договорът за заем е реален договор, при който от значение е предаването на заемната сума, респ. от значение е обстоятелството заемодателите да са разполагали със средства, които да предоставят в заем. В случая точно това обстоятелство е останало недоказано, поради което правилно е прието, че такива заемни правоотношения между страните не са се осъществили. Изложеното важи и за твърдените дарения, по отношение на които не са събрани доказателства, че дарителите са разполагали с посочените суми. Неоснователно е и оплакването, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. В случая, в резултат на извършените при ревизията процесуални действия е установено, че през 2014 г. ревизираното лице е извършило разходи в общ размер на 76 709, 77 лв. (от които 60 224, 54 лв. за закупуване на недвижими имоти и нотариални такси, за телекомуникационни услуги в размер на 283, 78 лв., за данъци, такси и др. в размер на 3 061, 66 лв., погасителни вноски по заеми в размер на 9 421, 78 лв. и увеличение на средствата по банкови сметки в размер на 3 717, 92 лв.), като в същото време приходите на лицето, ведно с декларираните доходи за периода са в общ размер на 13 819, 64 лв. (от трудово правоотношение в размер на 3 520, 35 лв., месечни помощи за отглеждане на дете в размер на 665 лв., от отдадено под наем имущество в размер на 787, 50 лв. и от продажба на недвижимо имущество в размер на 8 925, 50 лв.). Несъответствието между извършените от лицето разходи и придобитото имущество от една страна и декларираните от него доходи е съществено и говори за наличие на паричен ресурс, с който са обезпечени направените разходи, но този паричен доход не е деклариран - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. При доказани обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК в сила е презумпцията за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК, като тежестта за оборването на тази презумпция е на ревизираното лице. В тази връзка необосновано е твърдението в жалбата, че показанията на разпитаните по делото свидетели - В. Иванов, В. Донев, Р. Караморов, С. Неделчева, Р. Скулев, В. Иванов и Е. Златев оборват констатациите в акта, че не са възникнали реални заемни правоотношения между тях и съпруга на Милкова, тъй като техните обяснения не се подкрепят от събраните при ревизията доказателства, нито от допълнително представените такива в хода на съденото обжалване. Съгласно чл. 240 то ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, като заемателят дължи лихва само ако е уговорено писмено. Както се посочи по-горе, договорът за заем е реален договор и желаните правни последици настъпват към момента на предаване на парите или заместимите вещи. Представени са договори за заем, които са подписани от страните, както и разписки към тях за предаване на заемната сума. Формално същите отговарят на изискванията за форма и съдържание по смисъла на ЗЗД и от гледна точка на създаденото между страните облигационно отношение са годни да породят правни последици. За данъчното облагане обаче, за да се докаже реалността на договорите, е необходимо да се установи произхода на средствата и възможността на заемодателите да предоставят договорената сума в заем. В хода на ревизията е установено, че единият заемодател е починал, а останалите лица, посочени като заемодатели са потвърдили предоставянето на сумите като за произход на средствата са посочили банков кредит или лични спестявания. Не са представили доказателства относно възможността да предоставят посочените в договорите за заем средства. Органите по приходите са извършили проверки на получените доходи от тези лица - заемодатели и дарители, извършените от тях сделки с недвижими имоти и издадените им фактури за получени стоки и услуги с оглед установяване на разходите им. От събраните в хода на ревизията доказателства се установява, че същите не са разполагали със суми, които да предоставят в заем. При това положение правилно съдът е приел, че не е доказано сочените за заемодатели и дарители лица да са разполагали със средства в брой, които да са предоставили на съпруга на ревизираното лице. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд, с което е потвърден ревизионния акт в частта по ЗДДФЛ за 2014 г. е правилно постановено и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. На Национална агенция за приходите - юридическото лице, в чиято структура се намира директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Варна по смисъла на § 1, т. 6 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, следва да се присъдят разноски в размер на 719 лв., съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,