Решение № 13806 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1879/2010 г.

Решение № 13806 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1879/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Христо Иванов Михайлов от гр. София, лично и като пълномощник на Иглика Атанасова Георгиева, Мариана Атанасова Пъшева, Йордан Георгиев Иванов, Мария Стоименова Стоянова, Бойко Георгиев Иванов, Савина Иванова Михайлова, Стефанка Милушева Пиронска, Елена Николова Атанасова, Павлина Николова Петрова, Борис Милушев Тричков, Цветанка Николаева Петкова, Надежда Стефанова Благоева, Любомир Стефанов Благоев и Божура Благоева Толева, против решение № 63 от 2.11.2009 г., постановено по адм. д. № 3069/2009 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № РД-09-568 от 28.11.2008 г. на кмета на район "Панчарево" в частта за одобряване попълването на кадастралния план за имот № 549 по плана на местността "Белика". Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначално подадената от Стоян Стефанов Минчев жалба като неоснователна. Ответникът кметът на СО - район "Панчарево" не изразява становище. Ответникът Стоян Стефанов Минчев оспорва касационната жалба по съображения, изложени подробно в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. За да се произнесе с обжалвания резултат, Административният съд - София град е приел, че заповедта на кмета на район "Панчарево" при Столична община за попълване на кадастралния план е постановена при нарушение на материалноправните основания по чл. 53 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Безспорно е, че към момента на постановяване на оспорената заповед за процесния район няма одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър, поради което правилно е прието, че в случая компетентен е кметът на съответната община (район) и актът е постановен по реда на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР. Павлина Петрова е сезирала административния орган като легитимиран собственик с искане за промяна на плана, изразяваща се в нанасяне на поземлени имоти със стари номера 546, 547, 549 и 690, к. л. 7 - 83, възстановен на настоящите касационни жалбоподатели по реда на ЗСПЗЗ. Изготвен е акт за непълноти, който не е предявен и подписан от Стоян Минчев. Последният се легитимира като собственик на отстъпено и реализирано право на строеж в парцел VII- 242 на в. з. "Беликата". По делото е назначена техническа експертиза, съгласно заключението на която имот № VII-271 е идентичен с имот № VII-272 на заинтересованото лице. Подробно е изследван плана на района съгласно влезли в сила заповеди, като безспорно е установено, че поисканото попълване засяга имота на Стоян Минчев. При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице спор за материално право, който не може да бъде разрешен със сила на присъдено нещо в настоящия административноправен спор. На този извод сочат както самите твърдения на първоначалния жалбоподател, така и приетите доказателства в тази насока. Изготвеният акт за непълноти и грешки не е подписан от всички пряко засегнати от поисканата промяна лица. Поради това правилен е изводът за незаконосъобразност на оспорената заповед. Съдът обосновано е приел, че административният орган не е изпълнил процедурата по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР за съставяне акт за непълноти и грешки в кадастралния план, който да е подписан от заинтересуваните по смисъла на § 1, т. 13 от ПЗР на ЗКИР лица. Установените обстоятелства са преценени съответно на материалния закон и изводът за наличие на спор за материално право, който е преюдициален спрямо административната процедура за отстраняване непълноти в кадастъра, е правилен. В тази връзка настоящата инстанция не споделя твърдяното от касаторите, че касационният ответник Стоян Минчев не е заинтересовано лице по смисъла на закона. Цитираната в касационната жалба съдебна практика касае спор с различен предмет и е неотносима към конкретния казус. Съгласно приложената скица, неразделна част от заключението на вещото лице, имотът на ответника се засяга пряко от предвижданото изменение и той е засегнато лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР като носител на ограничено вещно право на строеж. Неподписването на акта за непълноти от заинтересованите страни по същество е отказ да се признаят за верни новозаснетите граници, което по принцип е индиция за спор за тези граници. В съдебноадминистративното производство не се разглеждат спорове за собственост. Целта на предвидената процедура е да установи на място границите на имота и обстоятелството, че по отношение на местоположението им не е налице спор за материално право с пряко засегнатите собственици. Процедурният ред, визиран в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 и 3 от ЗКИР, има императивен характер. Според цитираната разпоредба процедурата започва по молба на заинтересуваното лице за установяване на грешки в кадастралния план или непълноти се установяват с констативен акт съставен на място, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици носители на правото на собственост или други ограничени вещни права, чийто права се засягат. В конкретния случай актът за непълноти не е подписан от първоначалния жалбоподател, а твърденията му сочат на материалноправен спор и пречка за издаване на заповед за попълване на кадастралния план. Съгласно чл. 53, ал. 3 вр. чл. 49, ал. 4 от ЗКИР, задължително условие за изменение на влезлия в сила кадастрален план е съгласието на заинтересуваните носители на вещни права, удостоверено с подписите им върху акта за грешки или непълноти. Липсата на така удостоверено съгласие може да бъде запълнена само от влязло в сила съдебно решение за установяване на правата - чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, не и чрез други способи или обстоятелства. Предвид изложеното касационната инстанция намира обжалваното решение за постановено в съответствие с доказателствата по делото и точно приложение на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд