Решение № 9255 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6920/2015 г.

Решение № 9255 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6920/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Амитех" ЕООД гр. С. против решение № 504 от 9.04.2015 г., постановено от Административния съд гр. Б. по адм. д. № 897 по описа за 2014. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище и поддържани в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Касационната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 433,76 лева, изразяващи се в заплащане на такса за достъп за периода 30.09.2012 г. - 30.09.2013 г. по цени, определени с отмененото Решение Ц-33 на ДКЕВР, както и с иск за заплащане на мораторна лихва върху тази сума до предявяване на исковата молба, в размер на 2648,09 лева. С обжалваното решение Административният съд - гр. Б. е отхвърли иска, предявен на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 433,76 лв. лв и иска за мораторна лихва върху тази сума в размер на 2738,96 лв., понесени в резултат на отменен от съда индивидуален административен акт - Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел II, т. 2. Съдът е приел, че не са налице основанията, посочени в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата. Съображенията му са, че цената за достъп се дължи по силата на закона и в резултат на постигнатото съглашение, което има облигационен характер, а не единствено по силата на отменения административен акт. При формирането на решаващите си изводи, съдът е възприел следната фактическа обстановка: Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и като такъв е сключил договор за използване на разпределителната мрежа с "ЧЕЗ Р. Б." АД. С Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г., издадено на основание чл. 21, т. 8 вр. чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за енергетиката, ДКЕВР определя считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на електроразпределителните дружества, измежду които е и "ЧЕЗ Р. Б." АД, които да бъдат заплащани ежемесечно в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за произведената от тях електрическа енергия. С влязло в сила Решение № 4753 от 4.04.2013 г. по адм. д. № 12424/2012 г. ВАС е отменил Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. в частта му по р. II, т. 2. Установено е също така, че ищецът е обжалвал решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. но жалбата му е оставена без разглеждане, а производството, образувано по нея е прекратено поради наличието на вече влязло в сила съдебно решение, с което решението на ДКЕВР в оспорената от ищеца част е отменено. Въз основа на заключение, дадено по допусната съдебно-икономическа експертиза, съдът е приел, че за периода от 30.09.2012 г. до 30.09.2013 г. ищецът е платил по 13 броя фактури, такса за достъп до електроразпределителната мрежа общо в размер на 16 433,76 лева лихвата върху която до датата на завеждане на исковата молба е 2 649,59 лева. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Въз основа на обективно установена фактическа обстановка по спора, съдът е формирал обосновани изводи. Заплатените суми за достъп до мрежата не могат и не следва да се приемат за имуществени вреди. Задължението за заплащане на такса за осъществен достъп до електроразпределителната мрежа не произтича пряко от отменения административен акт, както се твърди в жалбата, а от нормативно установеното задължение за заплащане на такса и въз основа на договор, както е прието в обжалваното решение. Вредата е налице тогава, когато е налице намаляване на патримониума на ищеца. В конкретния случай, ищецът не оспорва, че през процесния период е получавал услугата - достъп до електроразпределителната мрежа ВЕИ, поради което не може да се приеме, че в резултат на заплатените от него такси за достъп, той е ощетен и имуществото му е намаляло. Срещу заплащаните такси, ищецът е получавал насрещната услуга. Ищецът не е доказал в производството пред административния съд, че през процесния период стойността на предоставяната му услуга е по-ниска от определените с решението на ДКЕВР временни цени за нея. Неоснователен е доводът на касатора, че по силата на Решение Ц-6 на ДКЕВР, дружеството не плаща такса, тъй като размерът й е 0,00 лв./МВтч. Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР е представено пред административния съд и видно от съдържанието му е, че с него се определят цени за достъп, считано от 13.03.2014 г. С отмененото Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР са определени временни цени за достъп, считано от 18.09.2012 г. Решението е взето на осн. чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката. Тоест, ДКЕВР е осъществила регулиране на цените за достъп и /или за пренос през електроразпределителните мрежи, чрез определяне на временни цени поради забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение. Видно от самото решение на ДКЕВР е, че то е издадено в процедура, инициирана по заявления на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН Б. Е." АД, "Е.-П. М." АД и "ЧЕЗ Р. Б." АД, поради което след отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. в оспорените му части, производството пред ДКЕВР не е приключило. В производството пред административния съд, ответникът е представил и решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР, с което комисията е определила компенсаторни мерки в полза на производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, както и за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, различни от вятърна и слънчева енергия, във връзка с изпълнението на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, чрез възстановяване на суми. По възражението на касатора, че решението на ДКЕВР, предвиждащо компенсаторните механизми, има ограничен субективен обхват, тъй като обхваща само производители на електрическа енергия, които не са оспорили решение № Ц-33 следва да се посочи, че на съда е служебно известно влязлото в сила на 16.06.2016 г. решение № 6286/21.10.2015 г., постановено от АССГ, по адм. д. № 5288/15 г., с което решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР, в частта, касаеща отказа на административния орган да определи компенсаторен механизъм за страните оспорили по съдебен път решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е отменен и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне съгласно указанията за тълкуване и прилагане на закона, посочени в мотивите на решението. Въз основа на установеното, следва да се приеме, че дори да бе установено, че през процесния период ищецът не е следвало да заплаща такса за достъп или, макар и да е дължал такава, тя е следвало да бъде в по-нисък размер от заплащаната, то ищецът разполага с друг законоустановен ред за защита на имуществените си интересите, поради което и на осн. чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, редът по чл. 1 от ЗОДОВ е неприложим. По тези съображения, Върховният административен съд преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд,