Решение № 10395 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1531/2012 г.

Решение № 10395 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1531/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение от 09.12.2011 г., постановено по административно дело № 564 по описа за 2011 г., Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на Найда Йорданова Симеонова от гр. Монтана против решение № 57/16.09.2011 г. на директора на РУСО (ТП на НОИ) - Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 33/19.07.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Найда Йорданова Симеонова от гр. Монтана, поддържана в съдебно заседание от пълномощника й Георги Борисов Симеонов (неин съпруг), аргументи в подкрепа на която са изложени и в писмена защита на Симеонова и т. нар. "писмено обяснение" на съпруга й. Ответникът по касация - директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага същата да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от твърдяните от касаторката и пълномощника й пороци, съществуването на които би обусловило наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С разпореждането от 19.07.2011 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на РУСО - Монтана от 16.09.2011 г., ръководителя на "Пенсионно осигуряване" е изменил отпуснатата на Найда Йорданова Симеонова лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като я е увеличил по размер, считано от 26.05.2010 г., датата на подаденото от пенсионерката заявление, с което тя е представила нови доказателства за придобит осигурителен стаж. Разпореждането е атакувано от Симеонова по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред горестоящия административен орган, като лицето претендира, че изменението на размера на отпуснатата му лична пенсия за инвалидност следва да бъде от 23.02.2009 г. - датата на инвалидизиране, считано от която му е отпусната пенсията. При осъществения административен контрол директорът на РУСО - Монтана не е уважил сезиралата го жалба, като е приел наличие на приложното поле на чл. 99, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Решението на Монтанския административен съд, с което жалбата против решението на директора на РУСО - Монтана е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В съответствие с данните по делото съдът е приел за установено, че първоначалното разпореждане на пенсионния орган от 26.06.2009 г., с което по заявление на Симеонова й е отпусната пенсия, е влязло в сила, и едва след това, с ново заявление от 26.05.2010 г. жалбоподателката е представила допълнителни доказателства за придобит осигурителен стаж. При това положение обосновано административният съд е стигнал до извода, че пенсионния орган законосъобразно съгласно чл. 99, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е изменил влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО от датата на представяне на новите доказателства от пенсионера. Законът е овластил административния орган сам да изменя и отменя издадените от него административни актове в хипотезите на чл. 99 от КСО. В случая не е налице твърдяното от касаторката и пълномощника й приложно поле на чл. 98, ал. 3 от КСО, поради липса на допусната от пенсионния орган явна фактическа грешка в първоначалното разпореждане, с което е отпусната пенсията на Симеонова, и съответно няма как да се удовлетвори желанието й увеличеният размер на пенсията й да е от датата на нейното отпускане. Процесните административни актове са съобразени с правилото на чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО, като коректно е определен момента на преизчисляване на пенсията на Симеонова - датата на подаване на заявлението й, с което тя е представила новите доказателства. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,