Решение № 259 от 11.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производство по чл.208 - чл.228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Нови енергии ООД против Решение 4159 от 22.06.2022г. по адм. д. 3474/2022г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение РР-01-95 от 10.01.2022г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район, с което изрично е отказано продължаване срока на действие и изменение на разрешително 11140088 от 10.05.2010г. за водовземане от р. Искър с цел производство на електроенергия чрез МВЕЦ Ребърково. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В касационната жалба се излага, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Иска да се отмени обжалваното решение и претендира разноски. Ответникът - директор на Басейнова дирекция Дунавски район оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна. Настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Нови енергии ООД против Решение РР-01-95 от 10.01.2022г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район, с което изрично е отказано продължаване срока на действие и изменение на разрешително 11140088 от 10.05.2010г. за водовземане от р. Искър с цел производство на електроенергия чрез МВЕЦ Ребърково. Административният съд е приел, че Нови енергии ООД е титуляр на разрешително 11140088/10.05.2010 г., изменено с решение 827/06.08.2012 г., изменено с решение 1462/06.11.2014 г., изменено с решение 2333/08.01.2018г. за водовземане от повърхностен воден обект от река Искър, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ Ребърково, съдържащо условие до до 30.09.2019 г. да се изгради МВЕЦ и начална дата, от която да започне водовземането 31.10.2019 г. Крайните срокове по тези задължения са определени с последното решение за изменение на разрешителното с 2333/08.01.2018г. Съгласно него срокът на действие на разрешителното е 18.01.2020г. Не е било спорно, че до 30.09.2019 г. строителството на МВЕЦ не е започнало, като и че до 31.10.2019 г. не е започнало водовземането. Преди изтичане срока на разрешителното е подадено искане за неговото изменение и продължаване. С оспорения административен акт е прието, че не се доказва изпълнението на условията на разрешителното, включително изграждането на цялата хидротехническа система на МВЕЦ Ребърково. и започване на водозвемането. От правна страна съдът е приел жалбата за неоснователна. Установил е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 52, ал.1, т.4 от ЗВ вр. чл. 72 ЗВ. Анализирайки чл. 78 ЗВ, съдът е счел, че законът не въвежда изисквания, които трябва да са спазени, за да се допусне изменение на издадено вече разрешително, което означава, че въпросът се решава по целесъобразност от компетентния орган, обвързан единствено от изискванията, посочени в чл. 72, ал. 2 ЗВ Фактическото и правно бездействие по изпълнение условията на разрешителното в указаните срокове са мотивирали съда да приеме, че оспореният акт е правилен. Представените от жалбоподателя са обсъдени, но част от тях са счетени за неотносими, а други за недостатъчни да доведат до промяна на крайния извод на съда. Изложени са съображения, че продължаване срока на разрешителното би противоречало и на чл. 55 от Наредба за ползване на повърхностните води /ДВ бр. 25 от 26.03.2021 г./. Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основания. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод подадено заявление на търговското дружество, с което е поискано изменение на разрешително за водовземане с цел производство на електроенергия. Настоящата инстанция споделя мотивите на АССГ, който е намерил отказът за изменение на разрешително за законосъобразен. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на норми от ЗВ. Съдът е съобразил приложимата правна уредба относно изменение и продължаване на разрешително за водовземане. В раздел III Изменение и продължаване на разрешителното от Закона за водите са уредени процедурите, като с чл.72, ал.1 от ЗВ изменение на разрешителното може да се извършва: 1. служебно от органа по чл. 52, ал. 1 - при условията на чл. 73 и 2. по молба на лицето, в полза на което е предоставено. В хипотезата на т.2 органът проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително. С чл. 73 - 77 от ЗВ са уредени хипотези за служебно изменение на разрешителни за водоползване, предпоставките и реда за извършването. С чл.78 от ЗВ е уреден редът за продължаване срока на разрешителното и съответно предпоставките за това. Правилно административният съд е съобразил, че в случая за изменение на разрешителното не се изисква наличие на определени предпоставки, а само трябва да се извърши проверка за изпълнението на условията на издаденото разрешително. Безспорно е установено, че касаторът не е изпълнил условията на издаденото разрешително, а именно строителството на МВЕЦ Ръбърково и започване на водоползването в указаните срокове. След като условията на разрешителното не са изпълнени, правилно съдът е приел, че органът, при условията на оперативна самостоятелност и преценка по целесъобразност, законосъобразно е отказал изменение на разрешителното. Излаганите в касационната жалба доводи са неотносими към материалноправните предпоставки и правомощието на органа за преценка при изменение на разрешителното. Правилно са счетени като неоснователни доводите, изложени във връзка с придобиване на недвижими имоти и забавянето в инвестиционните намерения на касатора. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема,че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса за касатора не се следват разноски и искането следва да бъде оставено без уважение. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,