Решение № 16137 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11324/2009 г.

Решение № 16137 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11324/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Ахмед Мохамед Азиз, гражданин на Ирак, против решение № 314/24.07.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с което му е отказано статут на бежанец и хуманитарен статут. Изложени са доводи, че административното решение е постановено в нарушение на приложимия материален закон и съществени административнопроизводствени правила. Ответната страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение приема, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното административно решение е издадено от компетентния административен орган, в писмена форма и в него се съдържат подробни съображения на административния орган за липсата на основанията на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на исканата от чужденеца закрила. Видно от проведените интервюта жалбоподателят е влязъл в България нелегално на 21.12.2008 г. без документи от Турция, където е пребивавал 5 месеца с виза и след изтичането на срока й напуска Турция като се е представил под чуждо име. Като причина за напускане на страната си той е посочил, че има семеен бизнес с родителите си за производство на захарни изделия и сладолед в родния си град Киркук. От 2004 г. на него започнали да му се обаждат непознати по телефона със заплахи, че ще бъде отвлечен, ако не даде определени суми пари. На 2.04.2008 г. бил похитен и отвлечен с искан откуп, но бил спасен от иракски полицаи и американски военни. Установено било, че похитителите са местни бандити, срещу които било образувано дело, а жалбоподателят е призован като свидетел. Преди разглеждане на делото бил заплашван да не се явява като свидетел и заплашван, което го мотивирало да се откаже да свидетелства по делото. Извадил си турска виза и заминал за Турция, където престоял до изтичане на срока й. Твърди, че няма доверие в полицията, които нищо не са направили по случая. Законосъобразни са изводите на административния орган, че бежанската история на чужденеца съдържа обстоятелства от криминален характер, които са извън основанията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне статут на закрила. Изрично кандидатът е заявил, че не членува в политически партии, в религиозни сдружения и няма етнически проблеми нито с местните араби, нито с местните кюрди и нападението не може да се смята за провокирано по етнически причини. Той заявява заплаха за живота си от страна на криминални личности и се отнася с недоверие към полицейските органи. Това е опровергано от действията на тези органи, които са го освободили от похитителите му, видно от неговия разказ. Той не е пожелал да се яви като свидетел и с това да подпомогне осъждането им. Изложените обстоятелства обуславят извода, че жалбоподателят няма причина за напускане на страната си, която да представлява предпоставка за предоставяне на статут на бежанец. Молителят не заявява опасения за сигурността и правата си по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо убеждение или мнение. Спрямо чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Нападението срещу него е извършено по криминални подбуди, които се случва и с далеч по-сигурни страни от Ирак. Това криминално престъпление е представено като бежанска история, която не съдържа обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. От представените справки от МВнР е видно, че ситуацията в Ирак се отчита съществена промяна в обстановката в Ирак с тенденция към нейното подобряване. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,