Решение № 9386 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2491/2017 г.

Решение № 9386 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2491/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Инициативи" АД, ЕИК *********, чрез проц. представител адв. Тютюнова, против решение № 423/19.01.2017 г., постановено по адм. д. № 3792/2016 г. по описа на Административен съд С. град, 40 състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Инициативи" АД против заповед № РА-18-15/04.02.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която, на осн. чл. 57а, ал. 1, т. 6, ал. 3 и ал. 7 ЗУТ е наредено премахването на "Преместваеми обекти за пазарен комплекс", находящи се в УПИ I-3262 - за търховски комплекс, кв. 46, по плана на р. С., м. "Младост I". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно е прието, че с оглед вида, начина на поставяне и закрепване към земята, респективно, на отделяне от нея, процесните павилиони имат характер на преместваеми обекти по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, за които са приложими правилата по чл. 56 - чл. 57а ЗУТ и съответните разпоредби от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община. Относимите данни са описани подробно и вярно в съдебния акт, поради което е безпредметно повторното им посочване и коментиране. Видно от съдържанието на оспорената заповед, същата е издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 6, ал. 3 и ал. 7 във вр. с чл. 56 от ЗУТ, а не на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 от закона, както се поддържа в касационната жалба, като доказателствата по делото потвърждават наличието на изложените в нея фактически обстоятелства. С оглед на това и тъй като обвързващи за съда са посочените от административния орган фактически, а не правни основания на административния акт, дори условно да се приеме, че в същия е било посочена т. 1 от ал. 1 на чл. 57а, това не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е тълкувал и приложил правилно разпоредбата на § 5, ал. 3 от ПЗР от цитираната по-горе Наредба, като е приел, че началото на предвидения в нея максимален срок на действие на разрешението за поставяне на преместваем обект е датата на издаване на съответното разрешение, а не датата на влизане в сила на Наредбата/разпоредбата. Систематически, разпоредбата се намира в частта на Преходните и заключителни разпоредби. Това означава, че урежда заварени правоотношение като въвежда срок на действие на издадените към датата на влизането й в сила разрешения за поставяне без определен срок. Тя определя, че тези разрешения се смятат за издадени за максимално определения срок по тази наредба, а такъв срок е предвиден в чл. 30, ал. 1 и той е 10 години. Процесното разрешение е с дата на издаване - 26.08.2003 г., от което следва, че към датата на започване на административното производство, срокът на действие на същото е бил изтекъл. В атакуваното решение са разгледани всички възражения и доводи на касационния жалбоподател, изложени са обосновани доводи, които се споделят от този съд, поради което ги намира за неоснователни. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника в това производство следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав