Решение № 50121 от 24.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1315/2021 г.

Решение № 50121 от 24.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1315/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД "ОЗК Застраховане" АД срещу решение № 345 от 07.04.2021 г. по в. гр. д. № 3659/2020 г. на САС. С решението в допуснатата до касационно обжалване част, ЗАД "ОЗК Застраховане" АД е осъдено да заплати на М. П. З. допълнително сумата от 2000 лв., представляваща разликата между сумата от 30 000 лв. и сумата от 32 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра му Й. П. И., настъпила в резултат на ПТП от 03.12.2014 г., ведно със законната лихва от 06.08.2018 г. до окончателното изплащане и в частта му за разноските. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението. Ответникът по касация М. П. З. заявява становище за неоснователност на жалбата. Й. П. Й. - трето лице помагач на страната на ответника, не заявява становище. Касационното обжалване на решението в посочената част е допуснато съобразно указанията на т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за проверка на процесуалната му допустимост. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от М. П. З. срещу ЗАД "ОЗК Застраховане" АД иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра му, загинала в резултат на ПТП от 03.12.2014 г. С протоколно определение от 08.06.2020 г. първоинстанционният съд е допуснал увеличение на исковата претенция, като е приел, че искът е предявен за сумата от 100 000 лв. Въпреки това обаче, с решението си по делото, СГС е уважил иска за сумата от 5 000 лв. и го е отхвърлил за разликата до сумата от 30 000 лв., без да се произнесе по цялото искане - за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв., като постановеното първоинстанционно решение не е било допълнено по реда и в срока по чл. 250 от ГПК. С оглед изложеното настоящият състав намира, че въззивният съд се е произнесъл недопустимо, тъй като е присъдил обезщетение за разликата над сумата от 30 000 лв. до сумата от 32 000 лв., по което искане няма произнасяне в първоинстанционното решение, а при липса на допълване на това решение, липсва и предмет на въззивно производство в тази част, поради което на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 пр. 1 от ГПК, решението следва да бъде обезсилено, а въззивното производство – прекратено. С оглед изхода на спора решението на въззивния съд следва да бъде отменено и в частта, с която ЗАД "ОЗК Застраховане" АД: 1. е осъдено да заплати на адвокат Н. М. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за първата инстанция, за разликата над сумата от 268. 52 лв. до присъдената сума от 290 лв. и за въззивната инстанция, за разликата над сумата от 525. 93 лв. до присъдената сума от 568 лв. 2. е осъдено да заплати да заплати държавна такса по сметка на СГС, за разликата над сумата от 1200 лв. до присъдената сума от 1280 лв. и държавна такса по сметка на САС, за разликата над сумата от 600 лв. до присъдената сума от 640 лв. Ответникът по касация дължи на касатора сумата от 170 лв. – 70 лв., заплатена държавна такса за производството пред ВКС и 100 лв., юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение