Решение № 6999 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9863/2014 г.

Решение № 6999 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9863/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Георги Живков Арнаудов в качеството му на изпълняващ длъжността директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и Ангел Владимиров Владимиров като ЕТ "ХСФ-Ангел Владимиров" - гр. Пловдив срещу решение № 1435/16.06.2014 г., постановено по адм. дело № 2414/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва решението в частта, в която е отменен РА 161204606/28.12.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 466/13.05.2013 г. на директора на същата дирекция за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. и за задължителни осигурителни вноски за същата година - ДЗПО-УПФ 221,59 лв. и лихви 16,41 лв.; ЗО 27,27 лв. и лихви - 10,59 лв. Според касатора неправилно съдът е преценил доказателствата по делото, макар правилно да е установил фактическата обстановка и е приел, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Неправилно съдът е преценил, че след като доказателствата не са оспорени, те представляват годни такива. Фактът, че доказателствата не са оспорени, не освобождава съда от преценка за тяхната автентичност и доказателствена сила. Касаторът е изложил оплакване, че съдът не е извършил подробна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства и по-конкретно 2 бр. ПКО и 2 бр. РКО. Касаторът твърди, че посочените доказателства са представени едва в последното по делото заседание и затова счита, че са съставени за целите на съдебното обжалване. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне жалбата на Ангел Владимиров срещу ревизионния акт в същата част. Иска отмяна и на решението в частта за разноските, както и присъждане на юрисконсултско възнагарждени еза двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба Ангел Владимиров Владимиров с ЕТ "ХСФ-Ангел Владимиров" от гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Христев я оспорва. Ангел Владимиров Владимиров с ЕТ "ХСФ-Ангел Владимиров" от гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Христев обжалва решението, с което е изменен ревизионния акт за намаление на задълженията за задължителни осигурителни вноски - ДЗПО-УПФ и ЗО за 2008 г. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неправилната преценка на съда на доказателствата по делото - посочва, че неправилно не е кредитирал 3 бр. заеми от лицата Жан Вартан Марукян, Лидия Ангелова Зманиото и Цвета Илиева Солакова, както и за безвъзмездно предоставени средства от баща му Владимир Владимиров, имащи отношение към началното салдо. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на ревизионния акт в същата част и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в писмена защита я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив и неоснователност на жалбата на Ангел Владимиров. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив е неоснователна, а на Ангел Владимиров е основателна поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. За да отмени ревизионния акт в частта за определения от органите по приходите данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. първоинстанционният съд е приел, че са основателни оплакванията на ревизираното лице Ангел Владимиров за неправилни изводите на приходните органи, че всички разчети по с/ка 499 в "АОП Инвест" ООД са извършени само и единствено от управителя Ангел Владимиров. Съдът е приел, че е констатирано в хода на ревизионното производство, че Владимиров е внесъл парични средства в цитираното дружество в размер на 41 000 лв. и 119 200 лв. или общо 160 200 лв. Според съда органите на НАП не са извършили проверка на място и неправилно са приели, че цялата сума е внесена от управителя на дружеството. Относно представените 3 бр. РКО и разпита на свидетеля Владимирова - съдружник в дружеството е установено, че сумата от 41 000 лв. е била предоставена именно от нея за нуждите на дружеството през 2008 г. и неправилно е отнесена като разход на жалбоподателя за същата година. Съдът е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза в неговия вариант II, съобразно който след направените от вещото лице преизчисления се установява, че недостигът на средства към 31.12.2008 г. е в размер на 433,99 лв. и затова е приел, че не се дължи данък по ЗДДФЛ и лихви, както и не се дължат вноски по ДЗПО-УПФ и ЗО в посочените по-горе размери със съответните лихви. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на съда за недължимост на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Те са направени след съвкупна преценка на всички събрани в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства. Относно непризнатите от приходните органи заемни средства от лицата Лидия Зманиото, Цвета Солакова и Жан Марукян, имащи отношение при определяне на началното сълдо към 01.01.2008 г., правилно решаващият съд е възприел, че не е доказано посочените в договорите за заем суми реално да са предадени на ревизиращото лице. Същото се отнася и до сумата от 40 830 лв. субсидиране от Държавен фонд "Земеделие", която е получена през 2000 г. и не е относима към началното салдо към 01.01.2008 г. Относно сумата от 41 000 лв. правилно съдът е приел, че тя не е внесена от Ангел Владимиров в касата на "АОП Инвест" ООД, в което е съдружник. Установено е по делото, включителни чрез свидетелските показания на Мариана Владимирова - също съдружник в посоченото дружество, че процесната сума е внесена от нея, поради което тя не може да се третира като разход за данъчнозадълженото лице. Правилно съдът е възприел и констатациите в ревизионния акт, че не е доказано предоставени от бащата на ревизираното лице безвъзмездно средства, тъй като е посочено като източник на средствата изтеглени от бащата от банковите му сметки, което обстоятелство е посочено едва в жалбата в подадената жалба срещу ревизионния доклад. Придвид свързаността на лицата, съдът е приел, че представеното споразумение за предоставяне на сумите е създадено за целите на ревизионното производство, като е прието, че този извод не е променен и от разпита на свидетеля Владимир Владимиров, разпитан като свидетел от съда, предвид свързаността на лицата - родствена връзка от първа степен по права линия, която връзка според съда сочи на пряка заинтересованост от изхода на делото - чл. 172 АПК. С оглед на така изложеното от съда, недостигът от парични средства, който е установен и с помощта на заключението на съдебно-счетоводната експертиза в размер на 433,99 лв. не попада в хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, според която подлежащата на облагане данъчна основа е налице, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него. В случая не е налице такова превишение, водещо до определяне на данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и затова правилно ревизионният акт е отменен. При липса на основа за облагане с посочения пряк данък, правилно съдът е отменил и задълженията за ДОО. Предвид изложеното в тази обжалвана част решението е правилно постановено и не са налице сочените от касатора основания за отмяна, поради следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на Ангел Владимиров от гр. Пловдив. За да отхвърли жалбата в частта за определените от органите по задължителни осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ и ЗО, първоинстанционният съд се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и доказателствата по делото, установяващи размера на началното салдо без кредитиране на твърденията за взети заемни парични средства от три лица - Жан Вартан Марукян, Лидия Ангелова Зманиото и Цвета Илиева Солакова, както и за безвъзмездно предоставени средства от баща му Владимир Владимиров. Наличието само на договори за заеми, съдът е приел, че не е достатъчно, за да се приеме, че посочените в тях заемни средства са предадени на заемателя. Решението в тази обжалвана част е неправилно постановено. Дължимостта на задължителните осигурителни вноски произтича от устанвеното в чл. 124а ДОПК. Настоящият съдебен състав счита, че следва да изостави досегашната си съдебна практика, според която посочената разпоредба има процесуален характер. Същата е материалноправна, като е приета, считано от 15.02.2011 г. и макар да се съдържа в процесуален закон определя данъчната основа, върху която се извършва облагането със задължителни осигурителни вноски въз основа на размера в съответния приложим материален закон - в случая КСО и ЗЗО. Следователно чл. 124а ДОПК не се отнася за ревизирания период на 2008 г. и затова неправилно съдът се е произнесъл за частична дължимост на ДЗПО-УПФ и ЗО, поради което решението в тази част подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което ревизионният акт в частта за определените за внасяне ДЗПО-УПФ и ЗО за 2008 г. следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Относно възраженията за началното салдо, касационният жалбоподател не може да при установен от съда размер на салдото и приетата недължимост на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. да се позовава на друг размер на това салдо, поради което съдът няма да отговаря на оплакванията му в тази насока. В тади връзка следва да се отбележи, че началното салдо не подлежи на самостоятелно обжалване. Предвид изложеното решението в обжалваната част за определените за внасяне вноски за ДПО-УПФ и ЗО като неправилно следва да се отмени и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго по съществото на спора, с което ревизионният акт в частта за определените за внасяне от касационния жалбоподател вноски, посочени по-горе (съобразно изменената част на ревизионния акт) бъде отменен като незаконосъобразен. На отмяна подлежи и решението в частта за разноските. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на Ангел Владимиров с ЕТ "ХСФ-Ангел Владимиров" на същия следва да се заплатят направените по делото разноски в общ размер от 1 235 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,