Решение № 7398 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14038/2009 г.

Решение № 7398 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14038/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 122е от ЗОП. Образувано е по жалба на "Рила-СНМ" ООД гр. Благоевград срещу решение № 781, постановено на 28.07.2009 г. по преписка № КЗК-497/2009 г. в частта, с която е оставено без разглеждане искането му за присъждане на направените разноски в производството пред нея. Иска се отмяната му като незаконосъобразно и необосновано и присъждане на такива. Ответните и заинтересованата страна не са взели становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 122е от ЗОП и е допустима процесуално. По същество, при преценка на доводите за неправилност Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: С решението на КЗК № 781/2009 г. по първоначална жалба на настоящия жалбоподател е отменена като незаконосъобразна заповед на кмета на община Левски за класиране на участниците и определяне изпълнител в обявената процедура за обществена поръчка и върната преписката на възложителя за провеждане на процедурата от етап разглеждане, оценяване и класиране на участниците. Със същото решение е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя за присъждане направените разноски. КЗК е приела, че съгласно ЗОП не са й предвидени такива правомощия. Според жалбоподателя този извод е незаконосъобразен. Позова се на чл. 122з от ЗОП, според който за всички неуредени въпроси в ЗОП относно процедурата по обжалване пред КЗК се прилага редът за обжалване на а административните актове, в това число въпросът за разноските, уреден в чл. 143, ал. 1 от АПК. След като обжалваното от него решение на възложителя е отменено, му се дължат направените разноски по обжалването. Решението в обжалваната част е неправилно. От значение за произнасяне по жалбата е да се отбележи, че Комисията за защита на конкуренцията е независим специализиран държавен орган, на който със специален закон е възложено да осъществява контрол за законосъобразност на процедурите по възлагане на обществените поръчки. В производството по чл. 120 и сл. от ЗОП КЗК осъществява контрол за законосъобразност върху индивидуалните административни актове на възложителя на обществени поръчки, в което производство обаче функциите на комисията, макар и близки до тези на съда, в пълна степен не се припокриват с тези, осъществявани при съдебния контрол. В съответствие с чл. 122з от ЗОП за всички неуредени въпроси относно процедурата по обжалване пред КЗК се прилага редът за обжалване на индивидуални административни актове. Приложим е редът по Глава десета, Раздел I, чл. 145 - чл. 178 от АПК. Актовете на КЗК обаче, не се ползват с изпълнителна сила и не са изпълнителни основания по чл. 268 от АПК за принудителното им изпълнение. В разпоредбата на чл. 127а от административнонаказателните разпоредби на ЗОП е предвидена единствено възможност за налагане на административно наказание при неизпълнение на влезлите в сила решения и определения на Комисията за защита на конкуренцията, но не и възможност за принудителното им изпълнение по реда на Дял пети от АПК - "Изпълнение на административните актове и съдебните решения". При условие, че не могат да бъдат скрепени с принудителна сила, т. е. да се съберат по принудителен ред при отказ за доброволното им изпълнение, разноски не биха могли да бъдат присъдени от КЗК. Няма пречка обаче присъждането им да се извърши от страна на Върховния административен съд при условие, че са били налице предпоставки за присъждането им пред Комисията за защита на конкуренцията. В тази връзка и в съответствие с чл. 122г, ал. 5, т. 3 от ЗОП КЗК е следвало да изложи мотиви в частта за разноските и обоснове отказа си за присъждане. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК изрично е предвидено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая производството пред КЗК е образувано по жалбата на "Рила-СНМ" ООД гр. Благоевград срещу решение № 781, постановено на 28.07.2009 г. по преписка № КЗК-487/2009 г., с което е е отменена като незаконосъобразна заповед на кмета на община Левски за класиране на участниците и определяне изпълнител на обявената процедура за обществена поръчка и върната преписката на възложителя за провеждане на процедурата от етап разглеждане, оценяване и класиране на участниците, като е оставено без разглеждане искането му за присъждане на направените разноски в производството пред нея. Решението в частта, в която е отменено решението на възложителя е влязло в сила, като е обжалвано само в частта, в която е оставено без разглеждане искането за разноски. В производството пред КЗК към преписката жалбоподателят е представил платежни документи, установяващи направени разноски, включващи заплатена държавна такса в размер на 850 лв. и договор за правна защита и съдействие за договорено и изплатено на адвокат Богоева възнаграждение в размер на 400 лв. Предвид изложените фактически обстоятелства, направените въз основа на тях правни изводи и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че следва да бъдат присъдени на жалбоподателя направените в производството пред КЗК разноски, след като е отменен обжалвания административен акт - заповедта на кмета на община Левски за класиране на участниците и определяне изпълнител на обявената процедура за обществена поръчка. Налице са предпоставките на чл. 143, ал. 1 от АПК, поради което решението на КЗК в частта, в която е оставено без разглеждане искането за присъждане на разноски следва да бъде отменено и възложителят, чрез Община - Левски следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените пред Комисията за защита на конкуренцията разноски в размер общо на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лв., от които 850 лв. представляващи държавна такса, преведена по сметка на КЗК и 400 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 122е от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение