Решение № 4416 от 10.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна (правоприемник на ТД Северна морска) към Агенция Митници, чрез процесуален представител - гл. юрк. Т. Караславов, против Решение 183/07.06.2021 г. по адм. дело 604/2020 г. на Административен съд (АС) Добрич, с което по жалба на Емилия ООД е отменено Решение към митническа декларация (MRN) 18BG002003H0000096 от 09.01.2018 г. с peг. 32-301930 от 15.10.2020 г. на директора на ТД Северна морска при Агенция Митници, и ТД Северна морска при Агенция Митници е осъдена да заплати на Емилия ООД разноски по делото в размер на 580,00 лева.

В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подателят на касационната жалба поддържа, че в хода на административното производство не е нарушено правото на защита на дружеството-адресат на административния акт, което е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от МКС за конкретните обстоятелства, с които са обосновани съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност на стоките. Излагат се твърдения, че правилно е приложен резервният способ за увеличаване на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. б от МКС, след извършване на предвидения в чл. 141 от Регламента за прилагане анализ. Сочи се също така, че съдебно-счетоводната експертиза не е пряко относима към определената на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. стойност на сходни стоки и поради тази причина не следва да бъде приемана. По подробно изложени съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

С писмено становище, подадено на 15.04.2022 г. от процесуалния представител на касационния жалбоподател, е направено искане за спиране на съдебното производство до приключване на образуваното пред СЕС дело С-770/21 с аргумент, че отправеното преюдициално запитване на АССГ по адм. дело 11614/2020 г. е по сходен казус, а отговорът на поставения четвърти въпрос е от съществено значение за разрешаването на настоящия спор.

Ответникът Емилия ООД, с [ЕИК], чрез процесуалния му представител - адв. С. Желязкова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Добрич е било Решение към MRN 18BG002003H0000096 от 09.01.2018 г. с peг. 32-301930 от 15.10.2020 г. на директора на ТД Северна морска при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във връзка с чл. 74, § 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 77, § 1 във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, е: отказано приемането на митническата стойност на стока 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 по МД MRN 18BG002003H0000096 от 09.01.2018 г., определена е нова митническа стойност на внесените по тази декларация стоки, коригирана е митническата декларация, като стойността на всяка от стоките е променена и са определени за довнасяне държавни вземания мито в размер на 211,92 лева и ДДС в размер на 395,56 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

По констатациите на митническия орган с МД MRN 18BG002003H0000096 от 09.01.2018 г. Емилия ООД е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение на 7 стоки, 4 комплекта, 125 кг нето тегло, държава на произход Китай, държава на изпращане Китай, условие на доставка CFR Варнa, с обща фактурна стойност на стоките по процесната МД е 741,70 USD при курс за митнически цели - 1,65119 лева за 1 USD.

Извършена е повторна митническа проверка, при която е прието за установено, че: за стока 1, класирана в код по КН 6109902000 - дамска тениска трико, синтетика - 286 бр., 25 кг нето, с декларирана митническа стойност (МС) в размер на 377,79 лева, декларираната цена е 1,32 лв./бр. или 15,11 лв/кг., а справедливата цена на Европейския съюз (ЕС) за стоки с този код по КН е в размер на 39,72 лв./кг.; за стока 2, класирана в код по КН 6109902000 - мъжка тениска трико, синтетика - 148 броя, 23 кг нето, с декларирана МС в размер на 377,79 лева, декларираната цена е 1,32 лв./бр. или 9,56лв/кг., а справедливата цена на ЕС за стоки с този код по КН е в размер на 39,72 лв./кг.; за стока 3, класирана в код по КН 6204631890 - дамски панталон, синтетика - 32 броя, 13 кг нето, с декларирана МС в размер на 179,65 лв., декларираната цена е 5,61 лв./бр. или 13,82 лв/кг., а справедливата цена на ЕС за стоки с този код по КН е в размер на 37,24 лв./кг.; за стока 4, класирана в код по КН 6204430000 - дамска рокля плат, синтетика - 13 броя, 3 кг нето, с декларирана МС в размер на 68,69 лева, декларираната цена е 5,28 лв./бр. или 22,90 лв/кг., а справедливата цена на ЕС за стоки с този код по КН е в размер на 55,47 лв./кг.; за стока 5, класирана в код по КН 6204430000 - дамска туника плат, синтетика - 21 броя, 6 кг нето, с декларирана МС в размер на 48,54 лева, декларираната цена е 2,31 лв./бр. или 8,09 лв/кг., а справедливата цена на ЕС за стоки с този код по КН е в размер на 55,47 лв./кг.; за стока 6, класирана в код по КН 6202131090 - дамски туники - 40 броя, 20 кг нето, с декларирана МС в размер на 204,75 лева, декларираната цена е размер на 5,12 лв./бр. или 10,24 лв/кг., а справедливата цена на ЕС за стоки с този код по КН е в размер на 31,63 лв./кг. (доколкото административният орган е приел, че стоката, описана като дамска туника, следва да се класира в код по ТАРИК 6204430000, то следва да бъде променена и справедливата цена на ЕС за новия код по ТАРИК, която е 55,47 лв./кг.); за стока 7, класирана в код по КН 6204430000 - дамска блуза плат - 69 броя, 5 кг нето, с декларирана МС в размер на 125,32 лева, декларираната цена е 1,82 лв./бр. или 25,06 лв/кг., а справедливата цена на ЕС за стоки с този код по КН е в размер на 53,32 лв./кг.

Обстоятелството, че декларираната стойност на стоките по цитираната МД е по-ниска от посочената справедливата цена, валидна за тях в ЕС, обосновало съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност и мотивирало митническите органи за целите на допълнителната проверка да изискат от дружеството документи в подкрепа на декларираната МС на стоката по процесната МД. В отговор, с писмо peг. 32-64948/27.02.2020 г. От дружеството са представени писмени обяснения, че не разполага с договор за покупко-продажба. В подкрепа на декларираната МС фирмата е представила фактури за продажби на стоките на вътрешния пазар, които според митническите органи не дават информация за конкретно внесените стоки и не са база за формиране на митническата стойност. Според тях вносителят не е представил търговски договор между купувача, от който да са видни условията по сделката, нито допълнителни сведения, и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издаването на търговската фактура, поради което е изведен извод, че не са представени достатъчно допълнителни сведения в потвърждение на това, че декларираната стойност на стоките представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза.

След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническата администрация е счела, че за стоки с 1 до 7 са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните.

Предвид липсата на представени достатъчно документи, изискуеми в подкрепа на декларираната МС за процесните стоки, които да удостоверяват цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, основателните съмнения относно реалността на декларираната МС са останали, поради което е прието, че МС не може да се определи въз основа на метода на договорната стойност, поради което следва да бъде определена нова митническа стойност чрез последователно прилагане на методите, определени в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013.

При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква а от Регламент (ЕС) 952/2013 митническите органи за приели, че не може да се определи МС въз основа на идентични стоки, тъй като описанието на стоките в ЕД 6/8 на митническите декларации за допускане за свободно обръщение, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно, тък като не включва качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите, състава на материала и т.н., което от своя страна не позволява прилагането на метода за идентичност на стоките по смисъла на определението, посочено в чл. 1, § 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

След направен анализ в митническата база данни за митнически декларации за допускане на свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки по същото или приблизително същото време са намерени резултати за декларирани митнически стойности от други вносители, които да послужат за база за определяне на нови митнически стойности на стоките по процесната МД. В резултат митническата стойност на стоките от процесната декларация е определена на основание чл. 74, пар.2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013, както следва: за стока 1 в размер на 3,77 лв./бр., като се вземе за база декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 17BG002002H0083007/05.07.2017 г.; за стока 2 в размер на 3,77 лв./бр., като се вземе за база декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 17BG002002H0083007/05.07.2017 г.; за стока 3 в размер на 7,81 лв./бр., като 1се вземе за база декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 17BG002009H0017730/22.11.2017 г.; за стока 4 в размер на 6,44 лв./бр., като се вземе за база декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 17BG005100H0358689/18.05.2017 г.; за стока 5 в размер на 8,10 лв./бр., като се вземе за база декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 17BG005100Н0923660/30.11.2017 г.; за стока 6 в размер на 17,06 лв./бр., като се вземе за база декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 17BG00510.0Н0851600/08.11.2017 г.; за стока 7 в размер на 2,44 лв./бр., като се вземе за база декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 17BG002000H0003 511 /17.01.2017 г.

В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), от заключението по която е видно, че реално платената цена за процесиите стоки е 741,70 щатски долара, левова равностойност 1224,69 лева, стойност след мито 1 371,65 лева, като плащането на фактурата е извършено в брой на 28.02.2019 г. В заключение е посочено, че има съответствие между платената цена за стоките и декларираната стойност по процесното ЕАД.

АС Добрич е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на издаденото решение на директора на ТД Северна морска при Агенция Митници като постановено при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с материалноправните норми, включително тези на правото на ЕС, и целта на закона.

Според съда спорът между страните е по въпроса дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, § 2, буква б от МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.

Административният съд е разгледал действащата правна уредба на Съюза относно митническата стойност на стоките и методите за определянето ѝ. Според него разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена на стоките по смисъла на чл. 70, § 1 от МКС, да поискат декларатора да представи допълнителна информация. Ако и след представяне на допълнителната информация, съмненията им не отпаднат, съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за изпълнение те отхвърлят договорната стойност и определят митническата стойност чрез последователното прилагане на вторичните методи по чл. 74 от МКС. В тази връзка съдът е посочил, че по арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, т. 52 - за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Посочено е, че доколкото производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията, като именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Прието е, че нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и зоди до незаконосъобразност на постановеното решение Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и С-30/13, т. 49. В този ред на мисли съдът е приел, че процедурата по издаване на административния акт е изпълнена формално, тъй като митническите органи са осигурили на жалбоподателя право да бъде изслушан, но не и за релевантните обстоятелства по чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за прилагане. С писмо 32-51735/17.02.2020 г. е изискана допълнителна информация с искане за представяне на документи и писмени обяснения, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията относно действителната митническа стойност. Според съда с изпратеното на основание чл. 22 § 6 МКС писмо с peг. 32-106731/08.04.2020 г. е посочено, че за процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните с процесната МД, като не са изложени подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на митническите органи в достоверността на декларираната стойност. Прието е, че липсва посочване каква точно информация е изведена от системата, по отношение на кои МД на трети лица и за какви точно стоки са установени декларирани по-високи стойности, като не е конкретно обосновано и соченото в уведомителното писмо, че съмнението относно точния размер на митническата стойност на процесните стоки се основава на МС на внесените стоки за килограм нетно тегло, която е с изключително ниска фактурна цена спрямо средната статистическа стойност на сходни стоки.

По тези съображения съдът е заключил, че в хода на административното производство е нарушено правото на защита на дружеството, обуславящо извод от своя страна за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до отмяна на постановения съдебен акт.

На следващо място съдът е приел, че е останало неизяснено обстоятелството защо митническите органи не прилагат последователно буквите от а до г на § 2 на чл. 74 от МКС, за да се стигне до определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност на сходни стоки - чл. 74, § 2, буква б) от МКС. Прието е, че с уведомително писмо 32-106731/08.04.2020 г. липсва посочване какви са границите на приблизително същия период, който период митническите органи са изследвали и не са установили идентични стоки. Липсва и конкретизация според съда кои подобни продажби на сходни стоки са анализирали митническите органи по кои МД, за какъв период, на какво търговско равнище и в какво количество, както и извършени ли са корекции с оглед значителни разлики в разходите между внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на разликата в разстоянията и видовете транспорт.

Наред с това според съда митническите органи не са изпълнили изискването по чл. 22 § 7 за мотивиране на митническото решение, с което се засяга неблагоприятно заявителят, тъй като от посочените в оспорения акт фактически и правни основания не стават ясни юридическите факти, въз основа на които митническият орган е упражнил правомощията си.

Съдът е констатирал, че прилагането на вторичния метод по чл. 74, § 2 б. б от МКС и съмненията на митническите органи са основани на справедливи цени, които не са нормативно регламентирани. Справедливите цени са за килограм стока, поради което, според съда, рисковата прагова стойност, определена въз основа на тези цени, не може да обоснове съмнения за цена на стока, която се декларира на бройка.

Наред с това е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447 когато се намери повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки се прилага най-ниската от тези договорни стойности, а не митническа стойност. Съдът е приел, че в стойността, декларирана от дружеството, както и от третото лице, фигурира само фактурната стойност, като в тази връзка е посочил, че МС е компонент и от фактурната стойност заедно с всички разходи, направени за тази стока, до момента на нейното деклариране - транспорт, ако има такъв, застраховка, както и всякакви други стоки, като в тази връзка е посочено, процесните стоки и тези по митническата декларацията на третото лице са доставени при различни условия на транспорт обстоятелство, което не е било съобразено.

Посочено е също така, че липсва мостра на стоките, доказваща сходство на материалите.

На следващо място е прието, че от страна на административния орган липсва извършване на изискуемия по чл. 141 от Регламента за прилагане анализ и изложени надлежни мотиви относно необходимостта от корекция на митническата стойност в аспекта на правилата на чл. 140 вр. с чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. с чл. 74 § 2 буква б от МК, а отделно от това не е обосновано и сходство на стоките, което да е послужило за определяне на различна от декларираната митническа стойност.

Според съда липсва и анализ за това как тези стойности се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на изискването по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Посочено е също така, че не може да се приеме, че сходството в характеристиките е достатъчно да се обоснове сходство в качеството, тъй като следва да бъде установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, което условие, според съда не е изследвано и не е доказано от митническите органи.

На последно място съдът е приел, че неправилно, в подкрепа на съмненията за действителността на декларираната митническа стойност, са съобразявани и статистическите данни за митническата стойност на стоките. Според първоинстанционния съд митническите органи неправилно интерпретират решението на Съда на ЕС по дело С-291/15, тъй като статистическата информация, съобразена в конкретния случай, не отговаря на условието за необичайно нисък размер на митническата стойност в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, посочено от СЕС. Въз основа на анализ на легалната дефиниция на сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от МКС съдът е приел, че тарифното класиране на стоките и условията на доставката не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките.

По тези съображения, съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение.

Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно - обосновали ли са митническите органи основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.

По силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а до г от Митническия кодекс. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения, обаче, лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В тази връзка по аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, т. 52 съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, като изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В случая митническият орган е изпратил до дружеството - вносител писмо, с което са изискани допълнителни документи, без да са изложени достатъчно аргументирани мотиви, обосноваващи по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки. В резултат оспорващото дружество е било лишено от възможността да изрази становище по конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията. В този смисъл обоснован на събраните доказателства е изводът на АС - Добрич, че митническият орган е нарушил правото на лицето да бъде изслушано. Настоящата инстанция споделя и становището, че допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените, поради което само на това основание издаденото решение на директора на ТД Северна Морска към Агенция Митници е незаконосъобразен административен акт. В този смисъл е и цитираното от първоинстанционния съд Решение от 13 март 2014 г. на Съда на ЕС по обединени дела C-29/13 и C-30/13.

На следващо място, както вече беше посочено - когато МС не може да се определи съгласно чл. 70 - остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В конкретния случай за стоки 1, 2, 3, 4, 5, 6, и 7 митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, буква б от Регламент 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд от посочените в решението фактически и правни основания, обаче, не стават ясни юридическите факти, от които митническият орган черпи упражненото от него публично субективно право. Задължението за мотивиране на решението за корекция на митническата стойност произтича и изрично от общото правило на чл. 22, § 7, приложим с оглед чл. 29 от МКС, изискващо всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, да бъде мотивирано и в него да се посочва правото за обжалване, предвидено в чл. 44.

За да определи нови митнически стойности на стоките, внесени от Емилия ЕООД, митническите органи се позовават на справедливата цена на ЕС, на рискова прагова стойност, на средностатистическата стойност на сходни стоки и на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система. Тези обстоятелства могат да бъдат само индиция за деклариране на занижени цени на вносните стоки, но същите, сами по себе си, не могат да послужат за определяне на по-високи от декларираните стойности. При наличие на подобни данни, митническите органи следва да докажат, че митническа стойност на вносните стоки действително е по-висока от декларираната, което в случая не е сторено. В оспорения индивидуален административен акт не се съдържат констатации по какъв начин и въз основа на какъв анализ са изведени заключенията за различна от декларираната от дружеството митническа стойност на стоките, което е посочено от решаващия състав на първоинстанционния съд. Нещо повече посочените в акта справедливи цени на ЕС са за килограм, а декларираните цени са за брой. Правилно е изложеното в тази връзка от първоинстанционния съд, че не съществува математически или правен способ, който да направи съответствие между цена на килограм с цена на брой.

На следващо място съгласно чл. 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447, когато се намери повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, се прилага най-ниската от тях договорна, а не митническа стойност, каквато е фактурната стойност, декларирана от дружеството и третите лица, като в тази връзка следва да се посочи, че митническият орган не разполага с възможността да избира коя стойност от своята система да използва.

Наред с това обосновано административният съд е приел, че митническите органи не са извършили дължимия по чл. 141 от Регламента за прилагане анализ и съответно - не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, като не е обосновано сходството на стоките, което да е послужило за определяне на различна от декларираната митническа стойност. Съгласно легалната дефиниция на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 сходни стоки са произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Преценката за квалифициране на стоките като сходни е въз основа на тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка. Доказателствената тежест е на митническия орган.

В случая в мотивите на оспорения административен акт е извършено сравнение единствено между цените по процесната митническа декларация и тези по изброени декларации за декларирани и приети митнически стойности от други вносители и от същия вносител. Не е извършена съпоставка по останалите критерии за сходство на стоките по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента на изпълнение. От мотивите на оспорения акт е видно и че използваните за база митнически декларации не съответстват по време на процесния внос, който е от януари 2018 г., тъй като митническата стойност за стока 1 е определена въз основа на внос от 05.07.2017 г., за стока 2 по МД от 05.07.2017 г., за стока 3 по МД от 22.11.2017 г., за стока 4 по МД от 18.05.2017 г., за стока 5 по МД от 30.11.2017 г., а за стока 6 по МД от 08.11.2017 г. Наред с това липсват мостри от стоките, а за преценката дали са сходни е необходимо да се установи и сходство на материалите. Такива данни преписката не съдържа.

Може да се заключи, че след като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. " б " от Регламент (ЕС) 952/2013 г. А наред с това формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач в приблизително същия период не е обосновало приложение на чл. 74, § 2, б. б. от Кодекса.

Неправилно, на следващо място, в подкрепа на съмненията за действителността на декларираната МС са съобразявани и статистическите данни за МС на стоките. С Решение от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 Съдът на ЕС е приел, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Обоснова административният съд е преценил, че информацията, съобразявана в случая, не отговаря на това условие, тъй като предвид липсата на данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище, не е възможно единствено от посочените статистически данни за количества и цени да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки.

В допълнение следва да бъде посочено, че в съответствие със заключението по приетата без оспорване от страните ССчЕ, АС Добрич е достигнал до законосъобразния извод, че декларираната от титуляра на режима митническа стойност не се различава от действително дължимото плащане. Налице е съответствие между платената цена за стоките и декларираната стойност по процесното ЕАД, като не съществуват информационни източници за извършено допълнително плащане или за наличие на непогасено задължение във връзка с продажбата на внесената стока.

Всичко изложено обосновава извода, че не са установени основателни съмнения по смисъла на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за изпълнение за промяна на митническата стойност на процесните стоки и че не са доказани основанията за определяне на митническа стойност чрез прилагане на методите по чл. 74, § 2, буква б.

На следващо място, по заявеното от процесуалния представител на касатора искане за спиране на производството по делото до приключване на дело С-770/21 на СЕС по съображения, че четвъртият въпрос от преюдициалното запитване на АССГ е от съществено значение за правилното решаване на настоящия спор, настоящият касационен състав съобрази следното:

Видно от достъпното на интернет сайта на запитващата юрисдикция определение по адм. дело 11614/2020 г. на Административен съд София -град, въпрос 4 от същото е със следното съдържание:

Следва ли чл. 75 параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, и даденото тълкуване с Решението от 16 юни 2016 г., E. 2004. H., C-291/15, EU:C:2016:455, при обстоятелствата по главното производство, че митническата стойност при внос на зеленчуци от трети страни, не може да се определи по декларираната договорна стойност, когато:

• декларираната договорна стойност на стоката е значително по-висока в сравнение със стандартната вносна стойност за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците;

• митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и документа за плащането на цената на стоката, представени като доказателство за действително платената цена по вноса;

• вносителят, в отговор на искането на митническия орган, не е представил: договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, в това число допълнителни доказателства за установяването на икономически елементи на стоката, обосноваващи по-високата стойност при закупуването й от износителя, за биопродукт или екстра качество на конкретната партида зеленчуци?

Следва да бъде посочено, че съдържанието на преюдициалното запитване касае спор за определяне на митническата стойност на зеленчуци и е свързано с въпроси, които не са релевантни за разрешаване на настоящия спор, поради което искането на директора на ТД Митница Варна към Агенция Митници за спиране на производството по делото до приключване на дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз се явява неоснователно.

В заключение и с оглед гореизложеното обжалваното решение не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила, а искането на директора на Териториална дирекция Митница Варна към Агенция Митници за спиране на производството по делото до приключване на дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева, което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора и осъществената адвокатска защита.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,