Решение № 6071 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1502/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие" /ДФ3/, подадена чрез упълномощен старши юрисконсулт З. Захариева, против решение 2242 от 23.11.2023 г., постановено Административен съд Благоевград, V състав, по адм. д. 813/2022 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на оспорения съдебен акт, поради постановяването му в противоречие с приетите по делото доказателства, както и необоснованост. Според жалбоподателя съдът е направил едностранна преценка на доказателствата по делото, като е изключил всички освен приетата по делото експертиза на вещото лице Р. Дюлгерова, която е била оспорена от ДФЗ. В тази връзка счита, че напълно са игнорирани контролните листа от проверка на място, представените анекси към договора, експертизата, изготвена от вещото лице В. Харизанова, заключението на която изцяло е потвърдило констатациите в оспорения административен акт, включително са били игнорирани представените справки за актуално състояние на действащите трудови договори на НАП и данните за брой осигурени лица по осигурител за периода 2016-2018 г. Касаторът оспорва изводите на първостепенния съд досежно осигурената трудова заетост по проекта и отпадането на длъжността шофьор , като поддържа, че е погрешен извода на съда, че от първоначално предвидените в бизнес плана приходи следва да бъдат приспаднати планираните приходи от услуги за предоставяне ползването на микробус и 2 броя АТВ, след като единствено микробусът е отпаднал като част от инвестицията, съгласно сключения Анекс 2 към договора за безвъзмездна финансова помощ. Жалбоподателят претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване спора по същество с отхвърляне жалбата на оспорващото дружество. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски в двете инстанции по обжалването, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответникът "Нанси-Ком" ЕООД, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адвокат И. Цановска, която с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за отхвърляне предявената касационна жалба и за оставяне в сила обжалваното съдебно решение. Прави искане за присъждане на сторените разноски в касационното производство с представен списък за тях. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита за основателно възражението, че бизнес планът не е променян, както в частта на приходите, така и в частта, касаеща заложената заетост. Според участващия по делото прокурор, след като не е достигнало застъпеното в одобрения бизнес план равнище на прихода за проверяваните финансови години, "Нанси-Ком" ЕООД не е изпълнило задължението, даващо му правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 311 от ПРСР, поради което и законосъобразно помощта е отменена от изпълнителния директор на ДФЗ чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27 ал. 6 ЗПЗП. Поддържа, че непостигането на заложени в бизнес плана финансово-икономически показатели представлява неизпълнение на одобрени индикатори и е налице основание по чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция и като е постановил решението си в обратен смисъл, първоинстанционният съд е произнесъл необоснован и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Като прецени данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разглеждайки касационната жалба по същество, настоящият съдебен състав счита, че тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 2242 от 23.11.2023 г. е отменено решение 01/311/00603/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. 01-2600/6706#17 от 26.07.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на "Нанси-Ком" ЕООД сумата от 1 578.48 /хиляда петстотин седемдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, представляваща направени в производството разноски. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Благоевград е приел, че обжалваното решение за налагане на финансова корекция/РФК/ е издадено от компетентен орган, в изискуемата от чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложен материален закон. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че с оспорения акт се твърди неизпълнение на бизнес-плана в два пункта: нереализиране на планираните приходи от дейността и нереализиране на планираната заетост. Според съда по отношение на нереализиране на планираните приходи в процесното решение не е взет предвид факта, че от първоначално предвидените в бизнес плана приходи - 292 000 на година, следва да бъдат приспаднати планираните приходи от услуги за предоставяне ползването на микробус /56 000 лева/ и 2 броя АТВ /32 000 лева/, тъй като тези активи са отпаднали от групата на субсидираните. Този извод е обоснован с обстоятелството, че според заключенията и на двете вещи лица, извършили съдебно-счетоводните експертизи, посочените активи са отпаднали от субсидиране, не са закупени и с тях не е реализирана дейност, съответно приходи. Съдът е кредитирал заключението на първата съдебна експертиза, според което при изчисления върху годишна база на приходите от 204 000 лева, се установява, че процентното изпълнение на планираните приходи по години е следното: за 2016 г. - 34.86 %; за 2017 г. - 43.06 %, а за 2018 г. - 53.62 %, като средноаритметичният процент изпълнение е 43.85. Тъй като за 2018 г. изпълнението е 53.62 %, времетраенето на нарушението е само за две финансови години /2016 г. и 2017 г./, то санкционирането по т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. /Правилата/ е прието за неприложимо и на това основание санкция не е следвало да се налага. Първоинстанционният съд е установил още, че заложените нощувки като количествени показатели за трите финансови години са 3 600 броя, а реално изпълненото количество е 5 349 броя, т.е. като показател, заложен в бизнес плана, същият е изпълнен с над 148 % или с 1 479 бр. нощувки повече за тригодишния период от предвидените. Обосновал се е с извода на вещото лице, че в случая дружеството е изпълнило заложения показател като количествени параметри, но по обективни и пазарни причини на задържане на цените в района на нива 40 50 лева, не е достигнат показателя на стойностно изражение в лева. Във връзка с второто твърдяно от ДФЗ нарушение по отношение на показателя устойчива заетост , съдът се е позовал на заключенията и на двете вещи лица, според които изпълнението на бизнес-плана по критерия Работни места е, както следва: за 2016 г. - 133.33 %; за 2017 г. и 2018 г. - 100 %. При положение че работното място за шофьор е следвало да се поддържа, тогава изпълнението би било следното: за 2016 г. - 100 %; за 2017 г. и 2018 г. - 75 %. Съдът е обсъдил, че според заключението от повторната експертиза, реалната осигурена заетост по години, е както следва: за 2016 г. - средно 4 лица или изпълнение 100 %; за 2017 г. - средно 3.1666 лица или изпълнение 79.165 %; за 2018 г.- средно 3.0833 лица или изпълнение 77.075 %. Обосновал е обаче, че предвид отпадането на активите микробус и 2 броя АТВ , от данните, които следва да бъдат взети предвид за работните места следва да се изключи поддържането на работното място за "шофьор", поради което не е налице неизпълнение и по критерия за устойчива заетост. Решаващите изводи на съда са за материална незаконосъобразност на оспорения акт и в двата му пункта, поради което го е отменил и е присъдил в полза на жалбоподателя направените в производството разноски. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, налагащи неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане правнорелевантните факти и аргументите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Административен съд Благоевград е съобразил включително значимото за настоящото производство обстоятелство, че предходно издадения от изпълнителния директор на ДФЗ Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01/311/00603/3/01/04/01 с изх. 01-2600/6706 от 19.10.2020 г. като краен резултат е отменен с влязлото в сила решение 3183/05.04.2022 г., постановено по адм. дело 7163/2021 г. по описа на ВАС, осмо отделение, поради това, че за установените нарушения следва да се приложат правилата и предвидения ред в Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Неоснователно е релевираното от касационния жалбоподател оплакване за едностранна преценка на доказателствата по делото и безмотивно кредитиране единствено на първото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/ /л. 484 - 503/. Съдът точно е установил, че между ДФЗ и "Нанси-Ком" ЕООД е сключен Договор 01/311/00603/05.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, за осъществяване на проект 01/311/00603 от 13.05.2013 г. на стойност 373 870.00 лева, с предмет на инвестицията Изграждане на къщи за отдаване под наем на хотелски принцип в с. Огняново, община Гърмен, област Благоевград - три сгради, от които в първата е разположено общо помещение за прием на гостите от домакинята, фитнес и сауна, а във втората и третата сгради са разположени общо шест еднотипни къщи, всяка от които с по две стаи, или общо 12 помещения за настаняване на гости . Съобразил е, че договорът е бил анексиран два пъти, като с Анекс 2 микробусът е отпаднал като част от инвестицията, но и правилно е приел, че от активите в действителност са отпаднали и 2 броя АТВ, независимо че за тях не е подписван анекс, тъй като с одобряване на съответните плащания, административният орган е възприел измененията в бизнес плана по отношение отпадането на тези активи и не е отпуснал финансова помощ за закупуването им. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на първостепенния съд, въз основа на които е кредитирал именно първото заключение по допуснатата ССчЕ от 26.04.2023 г., независимо от направеното оспорване от процесуалния представител на ДФЗ. Предвид отпадането на активите микробус и 2 бр АТВ , от заключението на вещото лице Р. Дюлгерова безспорно се установява, че процентното изпълнение на планираните приходи върху годишна база от 204 000 лева, за 2016 г. е 34.86 %, за 2017 г. - 43.06 %, а за 2018 г. - 53.62 %, като средноаритметичният процент изпълнение е 43.85 %. При тези данни за изпълнението правилно е прието, че след като за 2018 г. изпълнението е 53.62 %, а времетраенето на нарушението е само за две финансови години /2016 г. и 2017 г./, санкционирането по т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата е неприложимо и корекцията е следвало да бъде в определена в друг размер. Обосновано е цитираното заключение, включително в частта относно преизпълнението на заложения в бизнес плана брой нощувки като количествени показатели /при заложени 3 600 бр. реално са изпълнени 5 349 броя или над 148 % изпълнение/, като е взето предвид заключението на изслушания експерт, че задържането на цените на нощувки в района на нива 40 - 50 лева е обусловено от обективни икономически причини. Кредитирането на цитираното експертното заключение не само, че не е мотивирано и едностранчиво, а отдава правно значение на обективните обстоятелства, които административният орган е пренебрегнал, а именно: отпадането на актива "микробус", за което е бил сключен изричен Анекс 2, както и отпадането на активите "2 бр. АТВ", за която ДФЗ е бил надлежно и своевременно уведомен и впоследствие за тях не са били изплатени инвестиционни разходи. Поради това основателно решаващият съд е преценил, че е необосновано бенефициентът да търпи санкция във връзка с финансиране, което на практика не е получил. Отмяна на целева безвъзмездна финансова помощ не може да бъде постановявана, когато такава помощ не е действително получена, съответно от бенефициера не следва да се търси отговорност за неизпълнение на бизнес плана с инвестиция, която не е била извършена по обективни причини, в конкретния случай - поради невъзможността да бъдат закупени микробус и 2 броя АТВ. Без правно основание е и възражението на касационния жалбоподател досежно осигурената трудова заетост по проекта и отпадането на длъжността шофьор , което обосновава с твърдението си, че от кредитираното заключение на оспорената от ДФЗ експертиза не става ясно коя е втората бройка административен персонал, която се твърди да е била назначена. Това оплакване не е съобразено с обстоятелството, че в самото РФК /т. 2 от него/ административният орган е посочил данните за осигурена заетост по години и само като брой лица, конкретизирал е единствено заетостта на управителя на "Нанси-Ком" ЕООД, но не е описал за коя длъжност, заложена в бизнес плана /административен или производствен персонал/ е установено неизпълнение с 1 брой за 2017 г. и 2018 г. Вещото лице по допусната ССчЕ е прецизирало, че според одобрения бизнес план, за нормалното осъществяване на дейността е необходим обслужващ персонал от четирима души - собственик /управител/, шофьор, домакиня и камериерка, но при отпадане на финансирането за закупуване на микробус и АТВ е отпаднала и длъжността шофьор , респ. необходимите работни места са станали 3 броя. Според приетото експертно заключение, изготвено въз основа на подадените данни с Декларация 1 в НАП и изготвени от НАП справки за актуалните трудови договори и осигурените собственици, които касаторът твърди, че не са били взети предвид, през 2016 г. в дружеството са работили 4 лица - управител, камериерка, общ работник и мениджър екип; през 2017 г. са работили 5 лица - управител, 2 камериерки, общ работник и мениджър екип, а през 2018 г. - също 5 лица - управител, 2 камериерки и 2-ма мениджъри екип. При тези данни вещото лице е приело, че изпълнението на бизнес-плана по критерия Работни места за 2016 г. е 133.33 %; за 2017 г. и 2018 г. - 100 %. Ако работното място за шофьор е следвало да се поддържа, то тогава според експерта изпълнението би било следното: за 2016 г. - 100 %; за 2017 г. и 2018 г. - 75 %. Във връзка с последните данни, основателно първостепенният съд е съобразил отпадането на активите микробус и 2 бр. АТВ , както и необходимостта от назначаване на шофьор . Според настоящия съдебен състав нуждата от заето лице на посочената длъжност не може да се обоснове с твърденията, че за отпадането на актива 2 бр. АТВ не е бил сключен анекс, след като помощ за всички три посочени превозни средства не е била изплатена оат страна на ДФЗ. Следва да се има предвид, че самият административен орган не е отразил дали неназначеният от бенефициера шофьор е административен или производствен персонал, съгласно одобрения бизнес план, което обстоятелство сочи като пропуск в изводите на съда, основани на заключението на приетата ССчЕ. Като не е отчел всички обсъдени от първостепенния съд обстоятелства, касационният жалбоподател е допуснал неправилно тълкуване и прилагане на приложимите материалноправни разпоредби, изискващи отмяна на процесното РФК. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. Своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на сторените в касационното производство разноски, представляващи договорено и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, следва да се присъди в пълния му претендиран размер, който не се преценява като прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на спора. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,