Решение № 14128 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3029/2020 г.

Решение № 14128 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3029/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби подадени от "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна и от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу Решение № 7836 от 11.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7223/2019 г. по описа на Административен съд София-град. С касационната си жалба, касаторът "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Георгиева, оспорва решението в отхвърлителната му част. Твърди неправилност и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено в тази му част и вместо него ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи в цялост предявените искове, ведно с пълния размер на претендираните разноски. Претендира и разноски пред настоящата инстанция. Вторият касатор - КЕВР, чрез процесуалния му представител ст. юрк. Дуевски твърди неправилност на съдебното решение като постановено при нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено и вместо него ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба на КЕВР - "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна, в писмен отговор взема становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила в осъдителната му част. Срещу Определение № 280 от 13.01.2020 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна е подало частна жалба, чрез процесуалния си представител адв. Георгиева. В нея са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение, иска се отмяната му и произнасяне на ВАС по същество, като молбата му за изменение на съдебното решение в частта за разноските бъде уважена изцяло. Ответникът по частната жалба, Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител взема становище за нейната неоснователност, съответно за правилност и законосъобразност на оспореното определение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба от "Електроразпределение север" АД, частична основателност на частната жалба от същото дружество и за неоснователност на касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните и частната жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, за които съответните съдебни актове са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими. По същество настоящата инстанция намери за установено следното: С обжалваното решение Административен съд – София град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна обезщетение в размер на 1 356 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-412 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР по НАХД № 1454/2015 г. на РС Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и обезщетение в размер на 300 (триста) лева, представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-412 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР по КНАД № 159/2016 г. на Административен съд Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като e отхвърлил иска над сумата от 300 лeва до пълния предявен размер от 1356 лева като неоснователен. Със същото съдебно решение АССГ е осъдил ответника да заплати на ищеца и сумата от 291. 81 лв. съдебни разноски съразмерно на уважената част от иска. За да стигне до този правен резултат, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВАС по присъждане на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела по реда на ЗОДОВ, АССГ е стигнал до извода, че така предявените искове са доказани по основание. Приел е за безспорно установено обстоятелството, че с наказателно постановление № НП-412 от 17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) на "Енерго-Про мрежи" АД - гр. Варна (сега "Електроразпределение Север" АД) е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е обжалвано от дружеството и с Решение № 130 от 23.03.2016 г., постановено по НАХД № 1454/2015 г. по описа на Районен съд Габрово, е отменено изцяло. Решението на РС е обжалвано от ДКЕВР (сега КЕВР) и с Решение № 201 от 11.07.2016 г., постановено по КНАХД № 159/2016 г. по описа на Административен съд Габрово, първоинстанционното решение е оставено в сила. Приел е също, че в производството по оспорване на НП пред двете съдебни инстанции ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита, за което са представени надлежни доказателства в съдебните производства по обжалването му (л. 41 и л. 219). В исковото производството пред АССГ са представени договори за правна защита и съдействие (л. 35 от адм. дело № 7223/2019 г. по описа на АССГ и л. 25 от присъединеното адм. дело № 7224/2019 г. по описа на АССГ), по силата на които "Енерго-Про мрежи" АД (сега "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна) е възложило на Адвокатско дружество "Вeличков, Желязков и партньори" да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалване по реда на ЗАНН на НП № 412 от 17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) пред всички редовни съдебни инстанции срещу възнаграждение в размер на по 1 356 лв. за всяка съдебна инстанция, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора. От представените в исковото производство писмени доказателства - два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка с предмет "правна защита и съдействие" по посочените по-горе договори, на стойност 1 356 лв. с ДДС, съдът е установил, че уговорените суми за адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване производството по ЗАНН пред съответната съдебна инстанция. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платените в съдебните производства по атакуване на наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото, като незаконосъобразно, наказателно постановление. По отношение на претендирания размер на обезщетението, съдът е приел, че тъй като платеното от ищеца в административнонаказателното производство възнаграждение е в минимален размер, същото не следва да бъде намалявано пред първата съдебна инстанция по ЗАНН. По отношение на платеното адвокатско възнаграждение в касационното производство, АССГ е приел, че, доколкото предмет на обжалване пред АС-Габрово е съдебното решение на РС-Габрово, а не самото НП, то не е налице материален интерес, на база на който да се изчислява минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. В тази връзка, съдът е направил извод, че приложимата разпоредба в случая е тази на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лева за тази инстанция, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като до пълния размер от 1 356 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По горните съображения АССГ е уважил частично предявения от "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна иск и е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на дружеството – ищец, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обезщетение в общ размер от 1 656 лв., от които – пълният размер на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение за обжалване на НП пред РС-Габрово - 1356 лева и само част от претендираното такова за административно-наказателното производство в касационната му фаза – 300 лева, като е отхвърлил исковата претенция за сумата над присъдените общо 1 656 лева до общия претендиран размер от 2 712 лева. Съдът е уважил и направеното възражение от ответника за прекомерност на претендираните разноски в исковото производството и, с оглед уважената част от иска, е присъдил разноски в размер на 291. 81 лв., като е отхвърлил претенцията за разноски за разликата до пълния предявен размер от 842 лв. като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, при или по повод административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка. Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по Тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита, дори когато същата не е задължителна по закон, представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на осъществената правна защита. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. На следващо място, независимо че в производството пред РС Габрово и пред АС Габрово договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция да не са били представени, същите (представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) касаят именно двете редовни фази на съдебното обжалване на НП по ЗАНН. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство (първа инстанция и касация). Настоящият състав обаче намира за основателен довода на касатора КЕВР и частично на касатора "Електроразпределение север" АД за несъответствие на признатото от съда обезщетение с действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което решението в тези му части следва да бъде частично отменено. Обезщетението за вреди следва да е обосновано и справедливо, а това означава да е съобразено не само с действителната фактическа и правна сложност на делото, а и с положения от адвоката действителен труд. Само така Държавата може да защити правата си и да не позволи на ответната страна да се обогати неоснователно. В случая една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в съдебни производства по обжалване на множество еднотипни НП, като отделните дела не се отличават с фактическа и правна сложност, от една страна. От друга, съдебните производства и в двете съдебни инстанции са приключили след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание без изслушване на свидетели, експерти и др. под. Институтът на обезщетението за непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата- да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Затова размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив, обоснован и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. дело № 3002/2015 г., потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. По изложените по-горе съображения частично основателна е и предявената от "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна касационна жалба срещу отхвърлителния диспозитив на съдебното решение. Съдебното решение следва да бъде отменено в частта му, в която исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в производството по КНАД № 159/2016 г. по описа на Административен съд Габрово е отхвърлена за сумата над 300 лева до 500 лева и, вместо него, следва да бъде постановено решение по същество, с което в полза на "Енергоразпределение Север" АД- гр. Варна да бъдат присъдени още 200 лева обезщетение. На следващо място обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна (предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД) обезщетение за сумата над 500 (петстотин) лeва до пълния присъден размер от 1 356 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-412/17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР по НАХД № 1454/2015 г. на РС Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна срещу КЕВР иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на същото НП по КНАД № 159/2016 г. по описа на Административен съд- Габрово за сумата над 300 (триста) лeва до 500 (петстотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи и в тази му част. В останалата част съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид частичната отмяна на съдебното решение, присъдените в полза на ищцовото дружество "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна разноски пред първата съдебна инстанция следва да бъдат намалени съразмерно на уважената част от иска до сумата от 165. 20 лева. На следващо място, предявената от "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна частна жалба срещу Определение № 280 от 13.01.2020 г., постановено по адм. дело № 7223/2019 г. по описа на Административен съд София - град е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение АССГ е отхвърлил молбата на "Електроразпределение Север" АД за изменение на Решение № 7836 от 11.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7223/2019 г. по описа на Административен съд София-град в частта за разноските. За да стигне до този правен извод, АССГ е приел за неоснователно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като вече се е произнесъл със самото решение, като е посочил, че действително са предявени два иска, но изкуствено са образувани две дела, с цел претендиране на разноски. Съдът е заключил, че съобразно уважената/отхвърлената част от иска допълнително са намалени разноските по делото в исковото производство. Мотивите на решаващия състав напълно се споделят от настоящата инстанция, която, на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, препраща към тях без да е необходимо да ги повтаря. Частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касаторите КЕВР и "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна не се дължат разноски съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ (в приложимата им стара редакция). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, трето отделение,