Решение № 3609 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9228/2017 г.

Решение № 3609 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9228/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Б., чрез юрк. Тенева срещу решение № 1156/23.06.2017 г. по адм. дело № 2413/2016 г. по описа на Административен съд - Б., в частта, с която е отменено решение по т. 13 от протокол № 13/28.06.2016 г. на Общински съвет-Б. за изменение на ПУП-ПРЗ за кв. Крайморие. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Г. Л." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., чрез адв. Мосинов, в писмено възражение по касационната жалба, излага доводи за обоснованост и правилност на решението и моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на решението и предлага да бъде потвърдено, в обжалваната му част като мотивирано и съобразено с материалноправните и процесуални изисквания по ЗУТ и АПК. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество-неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е решение по т. 13 от протокол № 13/28.06.2016 г. на Общински съвет - Б. за изменение на ПУП-ПРЗ за кв. Крайморие, с което е одобрено обособяване на нова пешеходна алея с ширина 2,30м. между УПИ X-95 и УПИ XI-80,кв. 2 и с ширина 2,25м. по северозападната граница на XLI-95, кв. 16 и се регулират нови УПИ-ти X-95, XI-80 и XLI-95 със съответни устройствени показатели на застрояване. Решението е взето след отмяна на предходно такова /с иденично съдържание/ от Областния управител при промяна единствено на правното основание с добавяне на т. 2, ал. 1, чл. 134 ЗУТ. За да отмени решението като незаконосъобразно, административният съд е приел, че е издадено при несъществени процедурни нарушения, които не водят на самостоятелно основание до отмяната му, но е незаконосъобразно като постановено в противоречие с изискванията на материалния закон /чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ/ с оглед задължението за излагане на мотиви от фактическа страна - отменителни основания по чл. 146, ал. 1, т. 2 и т. 4 от АПК. Прието е също, че при издаване на административния акт органът неправилно се е позовал на разпоредбите на чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, доколкото в случая не е налице фактическото основание, посочено в хипотезата на тази разпоредба. Напротив - от приетата по делото без оспорване СТЕ е установено, че по действащия ПУП от 2009 г. е предвиден достъп до плажа и морето в съответствие с изискванията на ЗУЧК с отстоящи от предвидената нова пешеходна зона на 120м. и 190м. улици, и не се установява "възникнала нова обществена нужда" от осигуряване на нов достъп /пешеходен/, който не съвпада и с ползвания полски път преди одобряване на плана по чл. 16 ЗУТ през 2009 г. За визираното в решението основание по т. 2, ал. 1, чл. 134 ЗУТ липсва каквато и да е мотивировка, вкл. и в наличната по преписката документация. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Административният съд правилно е установил, че урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в изрично предвидените в закона случаи. Тези хипотези са уредени в чл. 134 от ЗУТ, като предпоставките за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове са изчерпателно изброени и не могат да се прилагат разширително. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 134, ал. 2 ЗУТ, влезлите в сила ОУП, респ. ПУП могат да се изменят, когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен плана. В конкретния случай, от всички данни по делото, включително и от документацията, приложена по адм. преписка, не се установява да е налице посоченото фактическо и правно основание. Визираното обществено недоволство от липса на пряк пешеходен достъп до плажа и морето не покрива хипотезата на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и не представлява факт, свързан със съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия, настъпили в периода от одобряването на действащия ПУП през 2009 г. до образуване на преписката. То съставлява несъгласие с одобрения първоначален ПУП от 2009г, който е влязъл в сила. В този смисъл административният съд правилно е приел, че оспореното решение е издадено при неправилно приложение на материалния закон. С оглед на това се явява правилен и извода на първоинстанционният съд за немотивираност на оспореното решение по отношение на второто визирано правно основание по чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ /възникнали нови общински нужди за обекта - собственост на общината/. Обосновани са и допълнително изложените мотиви за незаконосъобразност на решението на О.-Б., с оглед констатациите на приетата по делото СТЕ - наличен достъп до плажа и морето по действащия ПУП, одобрен по реда на чл. 16 ЗУТ, на отстояние от 120м и 190м от предвидената пешеходна алея, с улична мрежа, съответно на изискванията на ЗУЧК и устройствената зона. Предид изложеното обжалваното решение като правилно и постановено при липса на касационни основания за отмяна по 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,