Решение № 568 от 26.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 617/2010 г.

Решение № 568 от 26.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 617/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на осъдения Р. Р. Р. за възобновяване на внчд № 56/2010 г. на Софийски апелативен съд и отмяна на постановеното по него определение № 47 от 5.03.2010 г., с което е потвърдено определение от 28.12.2009 г. по чнд № 5599/2009 г. на Софийски градски съд, само в частта с която на основание чл. 24 НК е увеличено най-тежкото наказание от седем години лишаване от свобода с две години лишаване от свобода, или да изтърпи наказание от девет години лишаване от свобода. Касационното основание за проверка е нарушение на закона. Оспорват се изводите на редовните съдилища за приложението на чл. 24 НК. Обстоятелствата според осъдения, които не налагат приложението на тази разпоредба е отдалечеността на периода от извършване на престъпленията, през който е работил в строителството и няма противообществени прояви, с което е доказал поведение на поправяне. В съдебно заседание служебният защитник поддържа искането. Заключението на прокурора е за неоснователност на искането. Определеното общо наказание с приложението на чл. 24 НК е правилно и законосъобразно. Искането е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Искането съдържа само оплакване за неправилно приложение на чл. 24 НК от редовните инстанции, като е увеличен размера на определеното общо наказание с две години. При увеличаване на наложеното общо наказание по реда на чл. 24 НК първоинстанционния съд не е нарушил материалния закон. В определението си за групиране на наказанията е обсъдил и преценил цялостната престъпна дейност на осъдения Р., обществената опасност на деянията и неговата лична обществена опасност, подбудите за извършване на престъпленията и другите установен отегчаващи обстоятелства, за да стигне до констатацията, че и с най-тежкото наложено наказание за отделните престъпления, не могат да се осъществят целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК. Въззивната инстанция при неговата проверка в постановеното определение е изложила убедителни мотиви за неговата законосъобразност. Отново е подчертана необходимостта от увеличаване на определеното общо наказание от седем години, с още две години лишаване от свобода, след като осъдения Р. е многократно осъждан, освен подлежащите на групиране наказания за осъществени четири грабежа при опасен рецидив, извършени за изключително кратък период от време. Обсъдени са и доводите, изложени в искането, за да се приемат за неоснователни. Съдът се е произнесъл значително по-късно по групиране на наказанията по отделните присъди, по вина на осъдения, който се укривал, за да не бъдат приведени в изпълнение наложените наказания и след обявяване му за издирване е бил заловен на 5.11.2009 г. и приведен в затвора. Като правило е необходима по строга наказателна репресия по отношение на лица, извършили многократно еднородни тежки престъпления, което е проява на изключителна престъпна упоритост и изразено трайно нежелание да спазват законите и добрите нрави. Само по този начин могат да бъдат изпълнени целите на чл. 36 НК, по отношение на личната и генерална превенция. По изложени съображения и на основание чл. 424, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,