Решение № 15621 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10140/2013 г.

Решение № 15621 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10140/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК - ЮЦР, чрез проц. представител ю. к. Кристина Боснева, против Решение № 1373/17.06.2013 г., постановено по адм. д. № 172/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Красимира Христова Грънчарова, гр. Пловдив, против заповед № ДК-02-ЮЦР-340/7.11.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която на жалбоподателката е наредено премахването на незаконен строеж "стоманобетонна плоча в източна стая от апартамента на втори жилищен етаж и тухлена стена в избеното помещение на сградата", находяща се в ПИ № 1272, включен в парцел I-1271,1272, 1273, 1274, 1275, 1276, 1277, кв. 181 - стар (42 нов) по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Процесната заповед за премахване на незаконен строеж е отменена с обосновани, от доказателствата по делото, мотиви. Относно преценката за търпимост на процесния строеж, по смисъла на § 16 ДР ЗУТ, съдът е установил, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на тази разпоредба, а именно - строежът е извършен преди 1987 г. и е допустим по правилата и нормативите, действали в годината на извършването, която е установена както от вещото лице, така и със свидетелските показания - 1968 - 1969 г. Съответствието на строежа с правилата и нормите към момента на построяването му се извежда от заключението на вещото лице. Доказателствата са обсъдени в обжалвания съдебен акт и въз основа на това са изведени обосновани и верни правни изводи. В тази връзка не се подкрепят доводите от касационната жалба. С оглед изхода на делото, както и обстоятелството, че искането е направено своевременно и е подкрепено с доказателство - договор за правна защита и съдействие от 10.07.2013 г. на ответника по касационната жалба ще следва да се заплатят сторените разноски за един адвокат в размер на 200 лв. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,