Решение № 13813 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12080/2013 г.

Решение № 13813 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12080/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на младежта и спорта, правоприемник на министъра на физическото възпитание и спорта съгласно решение на Народното събрание от 29.05.2013 г. за приемана на структура на Министерския съвет на Република България против решение № 10400 от 10.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3006/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № ЧР-13-39/12.02.2013 г. на министъра на физическото възпитание и спорта за прекратяване на служебното правоотношение на Кремена Иванова Симеонова на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена най - ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като оценяването на служителката е проведено в рамките на установената процедура и при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на тричленния състав да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, след като провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт, както и правилността на решението, с оглед посочените касационни основания, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, пето отделение, е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно тричленният състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган, тъй като според разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията (ЗА) министърът на физическото възпитание и спорта е орган по назначаването на държавните служители в министерството, при спазване на предвидените в същият текст писмена форма и съдържание. Аргументирано и при правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението, че оспорената заповед да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл (изм.) предвижда ежегодна оценка на изпълнението на длъжността на държавните служители по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности, при спазване на предвидената в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) процедура. Правилно тричленният състав приема, че в случая изискванията на наредбата не са изпълнени, тъй като в противоречие с нормата на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА в работния план не са посочени конкретни и постижими цели, а са възпроизведени задълженията на служителката, предвидени в длъжностната характеристика. Налице е и друг пропуск при съставяне на работния план, който, въпреки че не е констатиран от първоинстанционния състав, допълва крайните изводи за нарушение на административнопроизводствените правила. В представения формуляр за оценка е посочено, че работният план е съгласуван при спазване на чл. 9 от наредбата. С оглед обстоятелството, че наредбата влиза в сила от 01.07.2012 г. и по арг. от § 3, ал. 1 от ПЗР на НУРОИСДА, следва да се приеме, че това е направено по време на междинната среща, проведена на 06.07.2012 г. Периодът на оценяване обаче обхваща времето от 01.12.2011 г. - 31.12.2012 г., т. е. част от него е протекла при действието на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (отм. с ДВ бр. 49/2012 г., считано от 01.07.2012 г.). Работен план в съответствие с изискванията на отменената наредба (НУРАСДА) в началото на периода на оценяване обаче не е съставен. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, действащ до провеждането на междинната среща, прави невъзможната проверка за изпълнение на целите в работния план за голяма част от периода на оценяване. Това опорочава както оценката на междинната среща, тъй като не са известни поставените до този момент с работния план цели, така и крайната оценка, тъй като прави невъзможна преценката за постигане на целите за първата част от периода на оценяване. По този начин крайната оценка отразява изпълнението на служителя само за времето след междинната среща, а не обхваща целия период на атестиране съгласно чл. 15 от НУРОИСДА. Аргументирано е и заключението на тричленния състав, че посочените по-горе нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 2 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. Правилно е и заключението за нарушение на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена от противоречиви и декларативни изводи, тъй като от една страна е посочено, че "експертът изпълнява поставените задачи", но от друга страна е прието, че същият допуска използване на непроверена информация и данни, нуждае се от напътствия, недостатъчно ползва опита на колегите си, невинаги добре координира и планира работата си, субективно интерпретира съдържането на документите и е необходимо да повиши равнището на знания и умения. На тази база законосъобразно е и заключението на тричленния състав, че посочените нарушения при съставяне на работния план и на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА опорочават изготвената обща оценка, която в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА. Ето защо като достига до извод, че получената от служителката обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което не може да обоснове прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването и на това основание отменя оспорената заповед, тричленният състав постановява съдебен акт в съответствие с нормативната уредба. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,