Решение № 13618 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7820/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Денис Ауто 93" ЕООД с ЕИК 206388946, подадена чрез адв. Койкова, против решение 583 от 9.05.2024 г., по дело 8 от 2024 г. на Административен съд София-област, с което отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ Р-22002321006379-091-001 от 21 юли 2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 1482 от 17 октомври 2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени ревизионния акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София,чрез процесуален представител, в с.з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София област е законосъобразността на Ревизионен акт Р-22002321006379-091-001 от 21 юли 2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 1482 от 17 октомври 2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София, в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура 9 0000026830/17.09.2021 г, издадена от ЛИОН РЕНТ-А-КАР ЕООД за доставката на лек автомобил БМВ М4 с начислен ДДС в размер на 14 333,33 лв. и по фактури, издадени от ОМВ БЪЛГАРИЯ ООД с начислен ДДС общо в размер на 20,00 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Установено е, че Денис Ауто 93" ЕООД в д.п. м.09.2021 г. е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 333,33 лв. по фактура, издадена от ЛИОН РЕНТ-А-КАР ЕООД с предмет на доставка лек автомобил марка БМВ М4. През ревизирания период е упражнен данъчен кредит и за покупка на гориво за посочения лек автомобил по фактури, издадени от ОМВ България ООД общо в размер на 20,00 лева. От ревизиращия екип е прието , че автомобилът е използван за лични нужди, а със сключването на Договора с АРТ ЛАРС ЕООД, както и издаването на фактури с предмет отдаване под наем, след съставянето на РД, се цели избягване ограниченията за ползване право на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС. Прието е, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДДС и на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 14 353,33 лв. След анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, съдът е приел, че между страните няма спор по фактите, а за приложението на материалния закон. Преценил е, че не е доказано наличие на нито една от хипотезите, предвидени в чл. 70, ал.2 от ЗДДС, изключващи приложението на чл. 70, ал.1, т.4 ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл.70,ал.1,т.4 от ЗДДС сочи, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Съобразно т. 5 от същата норма, не е налице право на приспадане на данъчен кредит и за стоките или услугите, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Ограничението на правото на приспадане в случая на придобиване на лек автомобил е регламентирано в закона в съответствие с нормата на чл. 176, § 2 от Директива 2006/112/ЕС. Това ограничение съществува в отменения ЗДДС /чл. 65, ал. 1, т. 2/, а действащият ЗДДС съдържа легална дефиниция на понятието на лек автомобил, конкретизирана в § 1, т.18 от ДР на ЗДДС. Според същата, лек автомобил е този, в който местата за сядане без мястото на водача не превишава пет. Същевременно разпоредбата на чл.70, ал.2, т. 1 ЗДДС предвижда дерогация на ал. 1, т. 4 и 5, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства придобитият лек автомобил, за който е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, действително да е ползван за отдаването му под наем и следователно при придобиването му незаконосъобразно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, както и че в ревизионното и съдебно производство не е доказано по безспорен начин, че закупеният лек автомобил е предназначен единствено за препродажба (търговски наличности) - чл. 70, ал. 2 т.1 и 2 от ЗДДС. Този краен извод не се опровергава и от представените пред настоящата касационна инстанция доказателства за извършената продажба на процесния автомобил след постановяването на първоинстанционното решение. Основателно е посочено от първоинстанционният съд, в тежест на дружеството е да установи тези положителни релевантни обстоятелства и след като това не е сторено, то неустановеното следва да се приеме за неосъществено. Необходимо е да се посочи, че именно нормата на чл. 70, ал.1, т.4 ЗДДС е приложима в конкретния случай, тъй като тя е специална спрямо тази на чл. 70, ал.1, т.2 ЗДДС, отнасяща се не до определен вид стока, а до всички стоки и услуги, които са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Поради това не е налице и сходство с фактическия състав, при който е постановено Решението на СЕС по дело С- 118/11год., тъй като тълкуванията в него се отнасят за два автомобила по договор за наем и договор за лизинг, за които не се твърди, че са леки. В случая не е спорно, че БМВ М4 е лек автомобил, поради което приложението на чл. 70, ал.1, т.4 и т.5 ЗДДС може да се изключи само при условията на чл. 70, ал.2 ЗДДС. При неустановеност на същите правилно първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит за придобития от ревизирания лек автомобил и горивото, предназначено за експлоатацията му на основание чл. 70, ал.1, т.4 и т.5 ЗДДС. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 1 718.23 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение