Решение № 10511 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4505/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Николов срещу решение 233/23.02.2023 г., постановено по адм. д. 398/2022 г. по описа на Административен съд Варна (АС-Варна). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, без да бъдат взети предвид всички събрани доказателства и без да е съобразена съдебната практика. Изрично са наведени доводи за неизясняване на делото от фактическа страна и необходимост от разпит на служителката Марковска и представител на Център за рехабилитация Ренесанс-интер-Варна. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и делото да бъде върнато със задължителни указания за събиране на доказателства, а при условията на евентуалност да бъде уважена жалбата като мотивирана и доказана. Претендира заплащане на разноски. Ответникът изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 233/23.02.2023 г., постановено по адм. д. 398/2022 г. по описа на АС-Варна е отхвърлена жалбата на С. Николов против Заповед 3-ЦУ-3531/14.12.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 97 ал. 1, чл. 92, чл. 90, aл. 1, т. 5 във връзка с чл. 89 ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При задълбочен анализ на събраните по делото доказателства административният съд е установил правилно относимите към спора факти, които независимо от подробните фактически доводи в касационната жалба, на практика не се оспорват в съществената им част, включително и по отношение отсъствието на С. Николов от работното му място на 18.03.2021 г,. 19.03.2021 г., 19.07., 21 г. и 22.07.2021 г. без оневиняващи доказателства. Не се оспорва, че оспорената пред първата инстанция заповед е издаден от компетентен орган при стриктно спазване на специфичните процесуални правила и форма, поради което и относно тези обстоятелства не се налага излагане на подробни съображения от касационната инстанция и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Административният съд правилно и законосъобразно е приел за установено, че дисциплинарното производство е проведено без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са сроковете за образуване дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарното наказание. Събрани са всички относими доказателства и фактическите основания са описани подробно и ясно в оспорената заповед. Не е нарушено правото на защита на С. Николов. Спазени са всички формални изисквания при провеждане на дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарното наказание със заповед, която съдържа всички реквизити по чл. 97 от ЗДСл. Конкретно са посочени датите и мястото на извършените нарушения, както и обстоятелства, при които са допуснати. В заповедта са индивидуализирани конкретните дати, на които служителят не е бил на работното си място без основателна причина за отсъствие, а административният съд е допуснал и събрал всички ангажирани от страните доказателства в подкрепа и опровергаване на тези факти. С оглед извършените процесуални действия пред първата инстанция, настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати процесуални нарушения в процеса по събиране и оценка на доказателствата, а искането в касационната жалба за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане за събиране на допълнителни доказателства се явява неоснователно. Непълнотата на доказателствата, каквото на практика е твърдението на касационния жалбоподател, не е самостоятелно касационно основание за отмяна по АПК, а връщането на делото за ново разглеждане от първата инстанция за събиране на допълнителни доказателства е възможно само в случаите на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито в случая не се констатират. Фактическите установявания на АС-Варна са обосновани въз основа на събраните по делото доказателства, които установяват относими към спора факти. Получаването на трудово възнаграждение и подаването на молби за ползване на неплатен отпуск не са обстоятелства, които са относими фактическия извод на АС, че на точно определени дни е доказано отсъствие от работното място на С. Николов без основание. Съдебното решение не е основано на предположение, а на задълбочен анализ на писмени доказателства и свидетелски показания, от които пряко и косвено се установява неприсъствието на работното място в работно време на касационния жалбоподател. Правилни и обосновани са изводите на съда относно тежестта на наказанието. Дисциплинарно наказващият орган подробно е обсъдил тежестта на нарушението - системност на неспазване на работното време, като правилно е приел, че в случая следва да бъда наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, което е съразмерно именно с оглед характера и многобройността на нарушенията. Обосновано АС-Варна е изключил от тази преценка отсъствията на С. Николов поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, в които случаи не е налице основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, респективно не трябва да оказва влияние върху определяне на наказанието му за извършените нарушения. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат определени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение