Решение № 2031 от 21.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7457/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния представител юрк. Василева против Решение 573 от 11.07.2023 г., постановено по адм. д. 1090/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/203#3 от 20.10.2022 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за липса на доказаност на изплащане на сумата по мярка 11 в общ размер на 7 167.23 лева, за което се представят писмени доказателства. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което подадената от Й. Паталов жалба срещу АУПДВ бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете инстанции, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Й. Паталов, чрез адв. Попов, в представен по делото отговор оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. По същество жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Хасково е акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/203#3 от 20.10.2022 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на Й. Паталов е определено публично държавно вземане, представляващо 42.31% от изплатената субсидия по направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 във връзка с подадените от лицето заявления за подпомагане с УИН 26/260515/36368, УИН 26/160616/54631, УИН 26/3105518/81977 и УИН 26/310518/81977, в размер на 3032.46 лв. на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие . Установено е по делото, че Й. Паталов е регистриран земеделски производител одобрен за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020 година с направление "Биологично растениевъдство". С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2020 г., с изх. 1 - 6500/203 от 18.01.2022 г., ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е прекратила поетия ангажимент поради неизпълнение на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г. Констатирано е непредставянето на сертификат, отговарящ на условията, всички земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделска култура, формираща размера на подпомагане за всички площи. Началото на административното производство за издаване на АУПДВ е поставено с изпращането на уведомително писмо с изх. 01-6500/203 от 18.08.2022 г. На 05.09.2022 Й. Патов е депозирал възраженията си, които са прецени като неоснователни. На 20.10.2022 г. е издаден процесния АУПДВ, с който е установено публично държавно вземане в размер на 3032.46 лева, поради прекратяване на ангажимента по мярката. Актът е връчен лично на жалбоподателя на 01.11.2022 година. В мотивите на АУПДВ е посочено, че на Й. Паталов са изплатени суми по направление "Биологично растениевъдство", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, общо в размер на 7167.23 лв., от които за кампания 2015 г. в размер на 2443.97лв., за кампания 2016 г. - 2443.97 лв., за кампания 2017 г. - 0.00 лв., за кампания 2018 г. - 2279.29 лв. От същата, в съответствие с чл. 15., ал. 4, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., следвало да се възстановят 42.31 % или 3 032.46лв. При тази установена фактическа обстановка съдът е отменил по жалба на Й. Паталов процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е изложил, че обжалваният АУПДВ е валиден административен акт, като издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Приел е обаче, че обжалваният акт противоречи на материалния закон. Горният извод е изведен въз основа на обстоятелството, че по делото не е доказана дължимостта на определената с оспорения акт сума, а именно 3 032.46 лева. Счетено е, че според посоченото в процесния акт общата изплатена сума е 7 167.23 лева, а съобразно доказателствата по делото се установява изплащане на обща сума по мярка 11 в размер на 4 887.94 лева. Предвид това съдът е приел, че липсата на доказателства за изплатените суми за една от трите кампании (за 2018 г.), препятства проверката за общия размер на изплатената финансова помощ и съответно за размера на подлежащата на възстановяване сума по чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Безспорно установено е, че Й. Паталов е регистриран като земеделски производител с УРН [номер], както и че същият е одобрен за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 г. - 2020 г. с направление "Биологично растениевъдство". Безспорно установено е и прекратяването на агроекологичния ангажимент на Й. Паталов с Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. 1 - 6500/203 от 18.01.2022 г., ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. Като основания за издаване на АУПДВ са посочени разпоредбите на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и на чл. 7, параграф 1 от Регламент /ЕС/809/2014 на Комисията. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (нормата регламентира правомощие на Разплащателната агенция). Като фактическо основание за издаване на АУПДВ, административният орган се е позовал на влезлия в сила административен акт - Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. 1 - 6500/203 от 18. 01.2022 г., ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. В тази връзка правилно административния съд е приел, че с влизането в сила на административния акт по прекратяване на агроекологичния многогодишен ангажимент по мярка 11 между страните е установено, че земеделският производител не е спазил изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба 4/24.02.2015 г., за прилагане на мярка за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г. през който се изпълнява вече поетия агроекологичен ангажимент. Този акт подлежи на самостоятелно оспорване пред съд, относно неговата валидност и законосъобразност като е недопустимо извършване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на същия. Спорен и пред настоящата инстанция е въпросът дали на земеделският производител е изплатена субсидия в общ размер на 7167.23 лева и дължи ли същия възстановяване на изплатените субсидии в посочения в акта размер. В тази връзка настоящият касационен състав счита за основателни възраженията в касационната жалба за доказаност на общият сбор на сумите получени от бенефициента за периода 2015 г. 2018 г. в размер на 7 167,23 лв. Видно от представените пред касационната инстанция доказателства, с уведомително писмо с изх. 02-260-6500/4297 от 10.07.2018 г. е извършена оторизация и е изплатено финансово подпомагане по мярка 11 за кампания 2015 г. в размер на 2 443,97 лв., като за плащането на сумата бенефициентът е уведомен и е представено извлечение от системата СЕБРА за плащане от 12.03.2016 г. с получател Й. Паталов и статус платено. С уведомително писмо с изх. 02-260-6500/6405 от 12.11.2018 г. се установява извършена оторизация и е изплатено финансово подпомагане по мярка 11 за кампания 2016 г. в размер на 2 443,97 лв., като за плащането на сумата бенефициентът е уведомен и е представено извлечение от системата СЕБРА за плащане от 15.05.2017 г. с получател Й. Паталов и статус платено. От уведомително писмо с изх. 02-260-6500/6564 от 02.06.2020 г. се установява извършена оторизация и е изплатено финансово подпомагане по мярка 11 за кампания 2018 г. в размер на 2 279,29 лв., като за плащането на сумата бенефициентът е уведомен и е представено извлечение от системата СЕБРА за плащане от 19.09.2019 г. с получател Й. Паталов и статус платено. Общата изплатена сума на бенефициента е в размер на 7 167,23 лв., като същата е идентична с посочената в АУПДВ 01-6500/203#3 от 20.10.2022 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Предвид посоченото и съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. сумата за възстановяване в размер на 3 032.46 лв., определена като процентно съотношение между размера на площите, за които няма представен сертификат и декларираната площ през последната година на ангажимента, е правилно определена. Съобразно изложеното настоящият състав приема, че оспорения административен акт e законосъобразен. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, а акта е издаден в съответствие с материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Предвид всичко изложено, обжалваното решение следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 АПК и вместо него да се реши спорът по същество, като жалбата на Й. Паталов се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора в полза на Държавен фонд Земеделие - София следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, което на основание чл. 7, ал.2, т.2 и чл.8, ал.1 Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на размер на 1206,49 лева / по 603,24 лв. за всяка инстанция/, както и разноски за държавна такса в размер на 24,25 лева, или общо 1230,74 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение