Решение № 8502 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3858/2017 г.

Решение № 8502 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3858/2017 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Атила-65" ЕООД със седалище гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Л. К. против решение № 7206 от 18.11.2016 г., постановено по адм. дело № 925/2016 г. по описа на Административен съд С.- град. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против уведомително писмо изх. № 02-220-2600/4920 от 05.11.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с което е направен отказ да се изплати в пълен размер заявената субсидия по СЕПП в размер на 180,58 лв. и по СПП в размер на 79,74 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че съдът не е съобразил допуснати процесуални нарушения при издаване на акта, а именно неизлагането на мотиви - конкретни правни и фактически основания. Посочено е, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи. В жалбата е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което да се отмени уведомителното писмо. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд С.- град /АССГ/ е образувано по жалба на настоящия касационен жалбоподател против уведомително писмо изх. № 02-220-2600/4920 от 05.11.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с което е отказано да се изплати заявената субсидия по СЕПП в размер на 180,58 лв. и по СПП в размер на 79,74 лв. За да потвърди уведомителното писмо, съдът е прел, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма съгл. чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Актът е приет от съда за мотивиран, съдържащ изрично посочване на недопустимите за подпомагане площи и техния размер, установени чрез извършени административни проверки и проверка на място. Прието е, че в уведомителното писмо е налице надлежно позоваване и изрично посочване на приложимите законови разпоредби, обосноваващи отказа от финансиране. В конкретика, съдът е приел, че на дружеството е извършена проверка на място на заявените БЗС, като констатациите са отразени в контролен лист, в който в табличен вид са отразени резултатите, като е направено отбелязване каква е заявената площ и каква е измерената на място, като административният орган е приел за недопустима площ за подпомагане разликата между заявената и измерената площ при проверката на място. За изясняване на релевантните по делото факти са допуснати и изслушани заключенията на две съдебно-технически експертизи /СТЕ/, заключенията по които са кредитирани от съда. И в двете експертизи е посочено, че измерената недопустима площ от 0,03 ха е по-голяма от допустимата грешка при измерването. Съдът е посочил, че приема експертизите като обосновано и компетентно изготвени. Въз основа на това АССГ е приел, че БЗС 56722-139-2-1 се определя като недопустим за подпомагане, тъй като е деклариран с обща площ от 0,12 ха, а допустимата площ е 0,09 ха и площта му е под минимално изискуемата. Посочено е, че изключването на целия БЗС от подпомагане намалява общата площ на стопанството до 0,48 ха, която също остава под минимално изискуемата площ от 0,5 ха по смисъла на чл. 38в ЗПЗП. По тези съображения е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане, обективирано в уведомителното писмо на ДФЗ, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената от земеделския стопанин жалба. Така постановеното решение е неправилно. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране налага именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. В тази връзка основателни са доводите на касационния жалбоподател, че административният орган не е посочил нито фактическите, нито правните основания, по които е постановен цялостен отказ за подпомагане по заявените мерки, с което съществено е затруднена защитата му. Процесното писмо и документите по преписката не съдържат конкретните фактически обстоятелства, обосноваващи крайните изводи на административния орган. Не става ясно правното основание, на което е отказано подпомагането, което съществено накърнява правото на защита на земеделския стопанин. В случая, най-общо мотиви за отказа за подпомагане са изложени в колона 4 от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо - площ на парцела след извършена проверка на място. Посочено е, че това нарушение е установено от контролиращото лице, за което кандидатът е бил уведомен с писмо изх. № 01-152-2600/1013 от 19.12.2014 г. В уведомителното писмо е отразено, че установената площ е 0,57 ха, наддекларираната е 0,03 ха, а процентът на наддеклариране е 5.26. Съгласно разпоредбата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. при процентно отношение на наддекларираната площ към установената площ в рамките над 3% и до 20% санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ. В колона 7 от уведомителното писмо обаче е посочено, че санкционираната площ е 0 ха, а оттам и оторизираната сума е в размер на 0 лв. Волята на административния орган не става ясна, включително от документацията, предхождаща и съпътстваща издаването на процесното уведомително писмо, приложена към административната преписка. Административният орган, при констатирани при извършване на административните проверки несъответствия между декларираните площи за подпомагане и одобрените такива, е длъжен да изясни на какво се дължат те, както и да опише в окончателния акт какви са причините, по които приема за установени площи, допустими за подпомагане и такива, по отношение на които са налице основания за отказ. Административният орган има задълженията по смисъла на чл. 35 и чл. 36 АПК, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като събира служебно доказателства за това. Това е израз на служебното начало в административния процес. За да отхвърли жалбата на дружеството АССГ е приел, че БЗС 56722-139-2-1 се определя като недопустим за подпомагане, тъй като допустимата площ на парцела е 0,09 ха и е под минимално изискуемата площ. Посочено е, че изключването на целия БЗС от подпомагане намалява общата площ на стопанството до 0,48 ха, която също остава под минимално изискуемата площ от 0,5 ха по смисъла на чл. 38в ЗПЗП. Разпоредбата на чл. 38в, ал. 3 ЗПЗП изисква минималният размер на земеделските парцели, които могат да бъдат заявявани за подпомагане да е 0,1 ха. В случая "Атила-65" ЕООД е заявило БЗС 56722-139-2-1 с обща площ от 0,12 ха, т. е. над 0,1 ха. Допустимостта на парцела се потвърждава и от извършената автоматична проверка на данните от служители на ДФЗ с последно стартиране на 09.05.2014 г., в която е посочено, че няма открити несъответствия, т. е. заявените от дружеството парцели отговарят на изискването за минимален размер. Не става ясно от мотивите на решението защо съдът приема, че следва да бъде изключен целият БЗС. У. недопустима площ е 0,03 ха, а съгласно чл. 57 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. ако разликата между общата определена площ и общата площ, декларирана за плащане по схемите за помощи, предвидени в дялове III, IV и V от Регламент (ЕО) № 73/2009 г., е по-малка или равна на 0,1 ха, определената площ се счита за еднаква с декларираната. В конкретния случай "Атила-65" ЕООД е кандидатствало по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. с три парцела с обща площ 0.6 ха., които представляват трайни насаждения. След извършената проверка на място и установената наддекларирана площ от 0,03 ха административният орган е посочил, че установената площ е 0,57 ха, поради което касационния жалбоподател покрива минималната площ съгласно чл. 38в, ал. 1 ЗПЗП, според която за да се изплатят директни плащания площта на стопанството следва да е над 0,5 ха. Разликата между декларирана и установена площ е 0.03 ха, което е под 0.1 ха, като съгласно чл. 57 от Регламент 1122/2009 г. определената площ се счита за еднаква с декларираната. Като е достигнал до различен правен резултат, първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на приложимия материален закон, което следва да бъде отменено и вместо него, настоящият съдебен състав следва да постанови ново, с което да отмени обжалвания административен акт. След отмяната на уведомителното писмо делото следва да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане. Това следва от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество, да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. Предвид изхода от спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на сторените в производството разноски за ДТ, вещо лице и адвокатско възнаграждение за двете инстанции по приложен списък. Разноските са своевременно поискани и доказани по основание, поради което ДФЗ следва да бъден осъден да заплати на касатора сумата от 825 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение