Решение № 653 от 14.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 694/2010 г.

Решение № 653 от 14.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 694/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по искане на осъдения А. Н. А. за възобновяване на н.о.х.д. № 2148/2010 г. по описа на Русенския районен съд, отмяна на постановеното по него на 9.09.2010 г. определение, по реда на Глава Х. НПК, с което е одобрено споразумение между Русенската районна прокуратура и защитника на осъдения, като делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК и в него е акцентирано основно, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е отчел здравословното състояние на осъдения и умствената му изостаналост. Поради това, като е одобрил споразумението, съдът е нарушил изискването да се съобрази с разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК, тъй като А. не е наказателно отговорен, по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НПК. В съдебно заседание на настоящата инстанция, редовно призован, осъденият не се явява. Защитникът му пледира за уважаване на искането по сочените в него основания. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С подлежащото на контрол определение, на основание чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение по силата, на което осъденият А. Н. А. се е признал за виновен в това, че на 14.08.2010 г. в [населено място], в условията на повторност в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи /подробно описани в споразумението/, на обща стойност деветдесет и осем лева, от владението на Б. М. Ю. от [населено място], без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, във вр. чл. 194 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, като е определено наказанието А. да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален "Строг" режим. Искането е допустимо: направено е от лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, по отношение на съдебен акт, непроверен по касационен ред, но по същество е неоснователно. Изложените от осъдения доводи не подкрепят твърдението за съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, допуснати от районния съд. Голословно е твърдението на осъдения, че не е разбрал смисъла на проведената диференцирана процедура по гл. Х от НПК, както и съдържанието на представеното на съда споразумение и последиците от одобряването му. В хода на досъдебното производство органът на дознанието е изискал от Русенската адвокатска колегия да бъде определен на А. защитник, тъй като той не е упълномощил договорен такъв, а разследващият полицай е преценил, че са налице изискванията на чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК. Процесуално-следствените действия в тази фаза на процеса са извършени с участието на назначения служебен защитник-адв. В. Я. от Р. и в негово присъствие А. е бил запознат с правата си, признал е описаното в постановлението за привличането му като обвиняемо лице, след което е изявил желание за сключване на споразумение [населено място] районна прокуратура. Между прокурора и обвиняемия чрез упълномощения от него защитник е постигнато споразумение за решаване на делото, в което са отразени съвпадащите им волеизявления по всички въпроси, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК, включително относно фактическите признаци на извършеното деяние, предмета на престъплението и правната квалификация. А. А. декларирал писмено, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Районният съд в съдебното заседание на 9.09.2010 г., преди да пристъпи към обсъждане на споразумението, разяснил на обвиняемия в присъствие на защитника му-адв. Вл. Я. правата по НПК, след което А. заявил, че разбира обвинението, признава се за виновен, доброволно е подписал споразумението, разбира последиците от него и се съгласява с тях. Атакуваният съдебен акт би бил уязвим само в хипотезата на нарушение на чл. 382, ал. 7 от НПК, ако съдът е допуснал одобрение на споразумение, противоречащо на закона и морала. В искането за възобновяване се съдържат оплаквания, че процесът на изготвяне и одобряване на споразумението е опорочен и се отклонява от действителната воля на осъдения, а данни в тази насока не се откриват и при служебния преглед на извършените процесуални действия. Не се установява и явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание от осем месеца лишаване от свобода. Няма очевидно несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца от една страна и тежестта на наложеното наказание, от друга. Санкцията е определена при условията на чл. 55 от НК под законовия минимум. От друга страна, макар и като непълнолетен, А. е осъждан общо шест пъти за престъпления срещу собствеността, като са му налагани различни по вид наказания, включително и лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, но явно проявеното към него до този момент снизхождение не го е накарало да преосмисли поведението си към спазването на закона и не го е възпряло да извършва престъпни посегателства. Затова, с оглед целите на личната и генералната превенции наложеното наказание не бива да търпи корекция в исканата от осъдения посока за намаляването му. Аргументите на осъдения, че страда от заболяване, което му пречи да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т. е не е наказателно отговорен по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК не подкрепят тази възможност, доколкото такива възражения във водения наказателен процес не са правени и не са били известни на одобрилия споразумението съд. Преценката дали това обстоятелство представлява основание по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК за възобновяване на делото е предоставена не на осъдения, а на органа по чл. 420, ал. 1, пр. 1 от НПК. Ето защо, искането на осъдения за възобновяване на нохд № 2148/2010 г. по описа на Русенския районен съд, отмяна на постановеното по него определение от 9.09.2010 г., с което на основание чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение за решаване на делото е неоснователно и следва да се остави без уважение. Предвид на горните съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,