Решение № 50083 от 29.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1706/2022 г.

Решение № 50083 от 29.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1706/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. Л., срещу решение № 5/22 г. на СГС ІІ "д" състав, с което е отхвърлен искът й по чл. 234, ал. 1 ЗМВР - за плащане на обезщетение, равняващо се на 6 месечни трудови възнаграждения, в размер на 11008,80 лв., заедно със законната лихва от 28.10.20 г. до окончателното плащане. В изложението към касационната жалба се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - за установяване на точния смисъл на закона и за развитие на правото, по следния въпрос: "Следва ли на държавния служител от структурите на "Гражданска защита", служил по непрекъснато служебно правоотношение по ЗДСл и по ЗМВР, при прекратяването му, да се изплаща обезщетение в размер на толкова брутни трудови възнаграждения, колкото години е имал прослужени по ЗДСл и по ЗМВР?". Този въпрос е поставен във връзка с посоченото в касационната жалба неправилно приложение на чл. 234, ал. 1 ЗМВР (при пенсиониране има право на толкова възнаграждения, колкото прослужени години, но неповече от 20), във връзка с чл. 235 ЗМВР (вземат се предвид прослужените години като държавен служител в МВР, без да се зачита приравнения трудов стаж). Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че стажът на ищцата като държавен служител в ДАГЗ към МС, МДПБА и МИС е приравнен трудов стаж и не се зачита като служебен стаж в МВР. Въззивният съд е установил по безспорен начин, че ищцата е била държавен служител в ДАГЗ към МС, преминала към МДПБА, преобразувано в МИС от 01.05.2004 г. до 31.12.2009 г. в продължение на 5 г., 7 м. и 11 дни, както и че от 01.01.2010 г. до прекратяване на служебното правоотношение на 13.07.20 г., поради пенсиониране, е работила като държавен служител в органите на МВР в продължение на 10 г., 6 м. и 12 дни. Според въззивния съд ищцата има право на обезщетение само за прослужените години като държавен служител в МВР, т. е. само на 10 заплати, колкото са платени от работодателя, поради което е отхвърлил иска изцяло. Настоящият състав на ВКС намира следното по поставения въпрос: Съгласно чл. 234, ал. 1 ЗМВР при пенсиониране държавния служител има право на толкова възнаграждения, колкото прослужени години, но неповече от 20. Според чл. 235, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР за обезщетението се вземат предвид прослужените години като държавен служител в МВР, без да се зачита приравнения трудов стаж. Съгласно § 57 от ЗМВР (ДВ44/12 г.). стажът, придобит по Закона за държавния служител от служителите по § 64 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 93 от 2009 г.), се зачита за работа при един и същ орган по назначаване. А съгласно пар. 64 ЗМВР (ДВ60/09 г.) държавни служители в служебни правоотношения и служители по трудови правоотношения с министъра на извънредните ситуации, които осъществяват функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с единен европейски номер 112 към датата на влизане в сила на Решението на Народното събрание за приемане на структурата на Министерския съвет на Република България (ДВ, бр. 60 от 2009 г.), с което Министерството на извънредните ситуации се закрива, се назначават в МВР без провеждане на конкурс и без да са налице специфичните изисквания на чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3. Нормата на чл. 235 ЗМВР изрично изключва приравнения трудов стаж от служебния стаж, който се зачита при определяне на обезщетението за прослужени години в МВР. Но законът не казва нищо за приравнения служебен стаж по пар. 57 ЗМВР (ДВ 44/12 г.). Нормите - изключение се тълкуват ограничително, поради което приравненият служебен стаж по ЗДСл, който се счита за служебен стаж по ЗМВР, се зачита като прослужени години в МВР. Правилото е, че приравнените факти пораждат еднакви правни последици. В случая ищцата без прекъсване е работила в структурите на "Гражданска защита" до пенсионирането, като работата и от 01.05.2004 г. до 31.12.2009 г. е служебен стаж по ЗДСл, а след това от 01.01.2010 г. до 13.07.20 г. е служебен стаж по ЗМВР. Доколкото служебното правоотношение не е било прекратено при преминаване на структурите на "Гражданска защита" към МВР, то пар. 57 ЗМВР (ДВ 44/12 г.) се прилага спрямо ищцата и служебното правоотношение по ЗДСл се зачита като служебно правоотношение по ЗМВР. Неоснователно е позоваването на ответника МВР на съдебна практика по чл. 252 ЗМВР (отм.), тъй като тя се отнася за случаи, когато служебното правоотношение е било прекратено преди 2012 г., преди приемане на нормата на пар. 57 ЗМВР (ДВ 44/12 г.), а настоящият случай не е такъв, защото служебното правоотношение на ищцата не е било прекратено при преминаване на структурите на "Гражданска защита" към МВР, заради наличието на универсално правоприемство, установено и с т. р. № 10/14 г. на ОСГК. При това положение служебният стаж на ищцата в МВР е 16 години, 2 месеца и 12 дни, поради което искът е основателен за сумата от 11008,80 лв.. С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъдят разноски пропорционално на уважената част - искът е бил предявен първоначално за 18378 лв., уважен е за 11008,80 лв., а платеният адвокатски хонорар за трите инстанции е 3700 лв., следователно на ищцата се дължат 2216,38 лв. разноски. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО