Решение № 15803 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5384/2013 г.

Решение № 15803 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5384/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: първата е подадена от Христо Семов Илинов от гр. Хасково, чрез. упълномощен адв. Йорданов, а втората - от Общински съвет - Кърджали, чрез упълномощен адв. Мехмед, и двете предявени срещу решение № 28 от 5.03.2013 г., постановено от Административен съд - Кърджали, по адм. дело № 193/2012 г. В жалбите са развити доводи за неправилност на решението поради нарушения в прилагане на материалния закон - § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване /ЗСН/, чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите /ЗК/ и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, необоснованост и нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване решенията на Общински съвет - Кърджали. Ответникът по касационните жалби - Окръжна прокуратура - Кърджали, не изразява становище по двете касационни жалби. Заинтересованата страна - Юсеин Мюмюн Емин от с. Мъдрец, община Кърджали, също не заявява мнение по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби, защото язовирите са публична общинска собственост съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС, вр. чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от ЗВ /в съответната редакция/ и съобразно чл. 20 от ЗВ такива обекти подлежат на концесиониране. Неправилни са доводите, почерпени от ЗК (отм.), доколкото с § 1 ПЗР от него се указва, че предоставянето на концесии върху обекти, които са общинска собственост, както и даването на разрешения за дейности, които се осъществяват от общините, се определят с отделен закон, по който начин се установява приложимост на чл. 67 - чл. 75 и по-специално чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗОбС /сега отм./ Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, двете касационни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С оспореното съдебно решение, Административен съд - Кърджали е прогласил нищожността на решение № 70 от 11.07.2002 г. на Общински съвет - Кърджали, с което на основание чл. 7а от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Кърджали, във вр. с § 4, ал. 1 от Закона за сдруженията за напояване, ОбС - Кърджали е дал съгласие да се отдадат под наем двадесет и един микроязовира - публична общинска собственост, намиращи се на територията на община Кърджали; прогласена е нищожността на решение № 89/28.05.2009 г. на ОбС - Кърджали, с което на основание чл. 1 от ЗОбС и § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, е дадено съгласие за удължаване срока на договор № 1950-02/24.07.2006 г., сключен между община Кърджали и Юсеин Мюмюн Емин, определена е месечната наемна цена и е възложено на кмета на общината да сключи анекс за удължаване срока на договора; прогласена е нищожността на решение № 69/27.04.2010 г. на Общински съвет Кърджали, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 14, ал. 7 от ЗМСМА, чл. 1 от ЗОбС и § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, е дадено съгласие за удължаване срока на договор № 2755-02/7.05.2007 г., сключен между община Кърджали и Христо Семов Илинов, определена е месечната наемна цена и е възложено на кмета на Общината да сключи анекс за удължаване срока на договора. При постановяване на решението съдът е събрал относимите и допустими доказателства по делото, които е обсъдил в тяхната съвкупност и е установил правнорелевантните факти по спора, които не се оспорват от страните. Установил е, че с решение № 70 от 11.07.2002 г. на Общински съвет - Кърджали е дадено съгласие да се отдадат под наем двадесет и един микроязовира - публична общинска собственост, намиращи се на територията на община Кърджали. С договор № 2755-02/7.05.2007 г. за отдаване под наем, община Кърджали, е предоставила за временно възмездно ползване на Христо Семов Илинов микроязовир - публична общинска собственост в землището на с. Бели пласт. С договор № 1950-02/24.07.2006 г., община Кърджали е отдала под наем на Юсеин Мюмюн Емин микроязовир - публична общинска собственост в землището на с. Мъдрец. С решение № 69/27.04.2010 г. на Общински съвет Кърджали, е дадено съгласие за удължаване срока на договор № 2755-02/7.05.2007 г., сключен между община Кърджали и Христо Семов Илинов, определена е месечната наемна цена и е възложено на кмета на Общината да сключи анекс за удължаване срока на договора. С решение № 89/28.05.2009 г. на ОбС - Кърджали, е дадено съгласие за удължаване срока на договор № 1950-02/24.07.2006 г., сключен между община Кърджали и Юсеин Мюмюн Емин. За да обяви нищожност на решение № 70 от 11.07.2002 г. на Общински съвет - Кърджали, първоинстанционният съд е преценил, че към датата на приемането му, не са съществували законови основания за даване на съгласие от Общинския съвет за отдаване под наем на процесните микроязовири. Приел, че с оглед действащата към момента на постановяване на решението правна уредба, по отношение на язовирите - публична общинска собственост е било допустимо единствено учредяване право на ползване чрез концесия. До този извод съдът е достигнал след като е анализирал разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, препращаща към чл. 12, ал. 4 ЗОбС, в приложимата му редакция от ДВ, бр. 96/1999 г., приетата с това изменение нова ал. 5 на чл. 12, ал. 4 ЗОбС, във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗОбС; позовал се е и на чл. 19, ал. 1, б. "в" от Закона за водите, в приложимата редакция. По идентични съображения съдът е обосновал нищожността и на решение № 89/28.05.2009 г. на ОбС - Кърджали, като е допълнил, че същото е нищожно и на основание чл. 13, ал. 1 от Закона за концесиите (ЗК), в редакцията от ДВ, бр. 67 от 29.07.2008 г., съгласно т. 2, от който, на концесия се предоставят обекти, имоти или части от имоти - публична държавна или публична общинска собственост. За да обяви нищожността на решение № 69/27.04.2010 г. на Общински съвет Кърджали, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗВ, съгласно който публична общинска собственост са водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11. Приел, че тази разпоредба, както и чл. 13 от ЗК са специални и изключват приложението на ЗОбС и НРПУРОИ. В заключение съдът е счел, че за Общинския съвет не са били налице правни основания за разпореждане с процесните язовири чрез отдаването им под наем, а единствено чрез концесиониране. Така постановеното решение е валидно, допустимо, законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Административният съд - Кърджали правилно е прогласил за нищожно решение № 70 от 11.07.2002 г. на Общински съвет - Кърджали, с което е дадено съгласие за отдаване под наем на двадесет и един микроязовира - публична общинска собственост на територията на община Кърджали, след провеждане на търг с тайно наддаване. Решението е постановено на основание чл. 7а от НРПУРОИ, във връзка с § 4, ал. 1 ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН). При постановяване на съдебното решение, административният съд точно е издирил и тълкувал приложимите правни разпоредби. Безспорно е установено по делото, че процесните обекти - язовири са публична общинска собственост, за което обстоятелство не се спори. Съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСН, в случай, че преди влизане в сила на този закон няма сключени договори по § 3, ал. 2, до предявяването на искането по реда на § 3, ал. 3, язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават само под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗОбС след съгласуване с надзорния орган. Настоящият съдебен състав намира, че позоваването от страна на ОбС на цитираната разпоредба от ЗСН е неотносимо, доколкото по делото няма данни процесните язовири да са предназначен за напояване, няма данни и за постъпило искане по реда на нормата на § 3 от ПЗР на ЗСН. Няма никакви доказателства и за образуване на сдружения за напояване. Както точно е констатирал административният съд, от писмо изх. № 06-21/8.01.2003 г. на Министерство на земеделието и горите, се установява, че няма подадени заявления за учредяване на сдружения за напояване. В мотивите на обжалваното решение правилно е отразено, че в разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗОбС, в редакцията към постановяване на протестираното решение (ДВ, бр. 96/1999 г.) действително е предвидено, че по изключение имоти - публична общинска собственост, както и части от такива имоти да могат да се отдават под наем за срок до три години при условие, че се използват съобразно предназначението им и не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени, по ред, определен с наредбата по чл. 8, ал. 2. Със същото изменение на разпоредбата обаче, е създадена нова ал. 5, съгласно която изключението по ал. 4 не се отнася за обектите по чл. 69, които могат да се ползват от трети лица единствено чрез учредяване на особено право на ползване - концесия. От своя страна в текста на чл. 69, ал. 1 от ЗОбС (отм., бр. 36/2006 г.), в приложимата му редакция от ДВ, бр. 96/1999 г., са изброени обектите - публична общинска собственост, върху които може да се учреди право на ползване чрез концесия, сред които попадат и процесните водни обекти. Спорните микроязовири съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закона за водите са публична общинска собственост, като в случая не са налице изключенията по чл. 13, т. 1, нито са налице данни микроязовирите да са включени в имуществото на търговските дружества към датата на влизането в сила на този закон или на сдружения за напояване. Следователно първоинстанционният съд правилно е преценил, че към момента на постановяване на решението, за ОбС не са били налице правни основания за разпореждане с процесните язовири чрез отдаването им под наем, а единствено чрез концесиониране. Ето защо в конкретния случай е налице такова съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожността на решение № 70 от 11.07.2002 г. на Общински съвет - Кърджали. Наред с изложените по-горе мотиви, нищожността на решение № 89/28.05.2009 г. и решение № 69/27.04.2010 г. на ОбС - Кърджали, е обоснована и със същественото нарушение на чл. 13 от ЗК, вр. чл. 19 от ЗВ. Настоящият съдебен състав принципно споделя изводите на административния съд и намира за правилен извършения от него анализ на цитираните правни разпоредби. Намира за необходимо да посочи, че след като решение № 70 от 11.07.2002 г. на Общински съвет - Кърджали е нищожно, то само на това основание са нищожни и решение № 89/28.05.2009 г. и решение № 69/27.04.2010 г. на ОбС, доколкото с тях е дадено съгласие за удължаване срока на процесните два договора за наем на микроязовири, които договори са сключени при пълна липса на правно основание - въз основа именно на решение № 70 от 11.07.2002 г. на ОбС. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение