Решение № 2507 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3687/2016 г.

Решение № 2507 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3687/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от С. А. С., понастоящем в З. Б., чрез пълномощника му адв. Черкезова и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. /ГД "ИН"/, чрез пълномощника юрк. Георгиева, срещу Решение № 20/26.01.2016 г., постановено по адм. дело № 399/2015 г. по описа на Административен съд П. С. А. С. обжалва решението в отхвърлителната му част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск изцяло ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията. Претендира присъждане на разноски. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" обжалва решението в осъдителната му част, с доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на С. и основателност на касационната жалба на ГД "ИН" гр. С. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки част, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на С. е неоснователна, а тази на ГД "ИН" е основателна. Производството пред Административен съд П. е образувано по исковата молба на С. С. против ГД "ИН" С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се претендира изплащане на обезщетение в размер на 75 000 лв., ведно със законната лихва за претърпени неимуществени вреди - разболяване от туберколоза в З. Б. в резултат от лоши битови условия, произтичащи от твърдяно незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в З. Б. в периода 02.12.2014 г. до 26.05.2015 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от С. иск за причинени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразните бездействия на длъжностни лица на ГД "ИН". За да достигне до този резултат, първоинстанционния съд е приел, че от събраните доказателства по делото - медицинска експертиза, разпит на свидетели, докладни записки и д. р, може да се направи обоснован извод, че в конкретния случай е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в поставяне на лишения от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Прието е, че развитието на заболяването туберколоза е предизвикано от лошите условия на живот в спалното помещение - лоша хигиена, влага, мухъл и контакт с болни и от емоционалното му състояние именно поради неосигуряване на нормални битови условия в спалното помещение. С оглед на тези правни изводи, и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, административния съд е уважил исковата претенция до размера от 2000 лв. като за горницата до 75 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. В конкретния случай неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички необходими предпоставки за реализиране на отговорността на държавата в лицето на ГД "ИН". Изводите на АС - П., че са настъпили вреди за ищеца, които да са в пряка причинна връзка с бездействие на длъжностни лица на З. Б., са необосновани. Неправилно е прието, че е налице причинна връзка между лошите условия, развитието на туберкулозата и бездействие на администрацията. Изводите на съда са противоречиви и необосновани. Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, вещото лице е отбелязало, че не може да се установи как точно е станало заразяването като са изброени комплексните условия за възникване и проявяване на туберкулозата - контакти с болни хора, хигиена, състояние на имунната система, хранене, психоемоционален стрес и др. С оглед на тези факти, изводите на административния съд, че за претендирания период 02.12.2014 г. - 26.05.2015 г. лишеният от свобода се е разболял от туберколоза вследствие на лошите битови условия на живот в спалното помещение - лоша хигиена, мухъл, и контакт с болни, емоционално състояние, поради неосигуряване на нормални битови условия, се явяват необосновани. Изводите на АС - П., че килията не отговаря на изискванията на закона също са необосновани. Те са в противоречие с данните от представената докладна записка № 4198/23.09.2015 г. Видно от същата, 6-то спално помещение на З. Б., има три прозореца, за процесния период в него са помещавани от 8 до 12 души, а спалното помещение е пригодено за 14 души, помещението има обособен санитарен възел и мивка, подходящо изолирани от леглата на лишените от свобода. Не може да бъде споделен и извода на съда, че фактори, които са в пряка причинна връзка с разболяването на ищеца са непълноценно хранене, нехигиенични условия на живот, недостатъчно проветряване, психоемоционален стрес, тежки физически и психически преживявания, които отслабват имунната система. По делото не са налице доказателства в тази насока. Тук следва да се добави, че поддържане на хигиената в спалните помещения на затворите в Р. Б. не представлява административна дейност и не е задължение на служителите на затвора, тъй като по арг. на чл. 21, ал. 2 от ППЗИНЗС грижата за хигиената на помещенията се възлага на лишените от свобода като за всяко спално помещение, инспектор по социални дейности и възпитателна работа определя отговорник, който изготвя месечен график за дежурства и следи за поддържането на реда и хигиената. Задължение на администрацията на затвора е да осигури необходимите условия за поддържане на хигиена в килиите. Видно от докладна записка № 4198/23.09.2015 г. на З. Б. - на лишените от свобода са предоставяни сапун за пране и тоалетен сапун, също така и почистващи препарати бинго и кислол. Настоящия съдебен състав на Върховен административен съд, трето отделение приема, че в случая не е доказано незаконосъобразно бездействие на служителите на затвора и пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ с възникване и развитие на заболяването на С. Затворническата администрация е изпълнила задълженията си съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като от момента на регистриране на контактност с болен е организирала и провела изследвания и лечение, отговарящи на правилата за добра медицинска практика. Заболяването на ищеца е открито в начален стадий, проведено е адекватно лечение и в резултат на същото е настъпило пълно оздравяване и възстановяване. Тук следва да се има предвид, че рисковете от заболяване от туберколоза в затвора са по-големи с оглед на характеристиките на лишените от свобода и начина им на живот. Водим от горното, решаващия състав на ВАС, трето отделение приема, че административния съд, неправилно е преценил, че са налице всички необходими кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата в лицето на ГД "ИН" и е допуснал нарушение на материалния закон. В хода на производството съдът не е обсъдил всички доказателства в поотделно и в тяхната съвкупност, поради което и е достигнал до необосновани изводи за частичната основателност на исковата молба. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав на трето отделение, счита, че обжалваното решение в частта му, с която е осъдена ГД "ИН" да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разболяване от туберколоза в З. Б. в резултат на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени. Предвид факта, че правнозначимите факти са установени в достатъчна степен искът следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан и неоснователен. В реда на гореизложените мотиви следва да се посочи, че касационната жалба на С. в отхвърлителната част на решението се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото решението на АС- П. следва да бъде отменено и в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати по сметка на АС П. и сумата 310 лв. - разноски, като с настоящото решение С. С. бъде осъден да заплати по сметка на АС- П. посочената сума. Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, претенцията на касатора ГД "ИН" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява основателна. С. А. С. следва да бъде осъден да заплати на ГД "ИН" деловодни разноски в размер на 200 лв. общо за двете инстанции, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение