Решение № 268 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3826/2018 г.

Решение № 268 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3826/2018 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Д. Д. против заповед № ЗС-ЗЗ/23.02.2018 г. на министъра на отбраната на Република България, с която е наредено изземване на недвижим имот, частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната. Жалбоподателят поддържа, че оспорената заповед е постановена в нарушение на изискванията за форма, при отсъствие на материалноправните предпоставки за изземване на имота, тъй като договорът за наем не е прекратен и в противоречие са целта на закона. Моли да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на отбраната оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбата и представените доказателства, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Със заповед № РД-11-130/28.08.2007 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната" на основание чл. 31, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3/19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд жалбоподателят с двучленното му семейство, пълнолетната му дъщеря С. Д. и пълнолетния му син М. Д. са настанени в жилище от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната, находящо се в гр. [населено място], [адрес], състоящо се от две стаи, дневна, галерия, кухненски бокс и баня (акт за частна държавна собственост № 07152). Настаняването е временно – за срока на кадрова военна служба. Въз основа на заповедта на 28.08.2007 г. е сключен договор за наем на жилището. Апартаментът, предмет на договора за наем, е частна държавна собственост с предоставено право за управление на Министерство на отбраната съгласно акт за частна държавна собственост № 07152/05.06.2009 г.). С писмо рег. № 13614/13.10.2017 г. жалбоподателят Д. е уведомен, че договорът за наем се прекратява на основание чл. 23, ал. 1, т. 6 и 7 и т. 11 от Наредба № Н-22 от 16.06.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, като му е даден едномесечен срок от получаване на предизвестието да освободи жилището. Писмото е връчено на лично на жалбоподателя на 22.11.2017 г. (саморъчно отбелязване). Въпреки това апартаментът не е освободен в посочения срок, а и след това. Въз основа на докладна записка на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" с предложение за изземване на апартамента и констатация, че жалбоподателят Д. държи жилището на отпаднало основание, министърът на отбраната издава заповедта, предмет на оспорване, с която на основание чл. 80а ЗДС разпорежда изземване на имота от жалбоподателя. При тези факти настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената пред съда заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК - заповедта е писмена и в нея са посочени фактическото и правно основание за изземване имота. По същността си това са мотивите, обосноваващи издаването на административния акт, поради което доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт са неоснователни. При издаване на оспорената заповед са спазени и административнопроизводствените правила. След констатация, че жалбоподателят Д., бивш наемател на апартамента, отказва да го освободи, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", в съответствие с правомощията си по чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-22/2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, предприема необходимите действия за изземване на имота по реда на чл. 80 а ЗДС, като сезира министъра на отбраната с предложение в този смисъл. Заповедта е издадена и след изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80 а, ал. 1 ЗДС. Съгласно цитирания текст имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. В случая предмет на оспорената заповед е апартамент, частна държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, който се държи на отпаднало правно основание от жалбоподателя Динев, тъй като договорът, с който имотът е предоставен на Динев и семейството му под наем, е прекратен на основание чл. 23, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 11 от Наредба № Н-22/2010 г., по реда, предвиден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), към който препраща чл. 24, ал. 1 ЗДС, с едномесечно предизвестие, връчено на наемателя на 22.11.2017 г. Процедурата е изпълнена, но въпреки това жилището не е освободено. След прекратяване на наемния договор жалбоподателят държи имота на отпаднало основание. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 80 а ЗДС са изпълнени, налице са основанията за изземване на имота, предвидени в текста на разпоредбата и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Доводът на жалбоподателя, че договорът за наем не е прекратен, тъй като той продължава да ползва имота, а наемодателят приема заплатената наемна цена, е неоснователен. Разпоредбата на чл. 236 ЗЗД се отнася за договори за наем, сключени между равнопоставени субекти, за вещи, собственост на частни лица и не намира приложение при предоставяне под наем на жилища - държавна собственост, чието управление и ползване се подчинява на специален ред. Законът за държавната собственост в чл. 24, съответно чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост препращат към Закона за задълженията и договорите единствено по отношение на прекратяването на наемните правоотношения. Възраженията на жалбоподателя, че не са налице основания за прекратяване на договора за наем, са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани, тъй като не засягат основанията за изземване на имота, предвидени в чл. 80 а ЗДС. Релевантно за приложението на нормата е наличието на правно основание за владение или държане на имота. В случая наемното правоотношение с жалбоподателя е прекратено съгласно чл. 24, ал. 1 ЗДС. Разпоредбата препраща към Закона за задълженията и договорите и намира израз в процедурата, предвидена в чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-22/2010 г., според която договорът за наем се прекратява с едномесечно предизвестие. Такова предизвестие е изпратено и връчено на жалбоподателя, но въпреки това жилището не е освободено в предоставения за това срок. Това налага заключението, че жалбоподателят държи имота на отпаднало основание, поради което са налице предвидените в чл. 80а, ал. 1 ЗДС предпоставки за изземване на жилището. Доводът, че при постановяване на заповедта е нарушена целта на закона, също е неоснователен. Разпоредбата на чл. 80 а ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая оспорената заповед е издадена в изпълнение на тази цел, след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания. Поради изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед - същата е издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Ето защо подадената срещу този акт жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерство на отбраната сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,