Решение № 5699 от 10.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6496/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Исаев, чрез адв. Сабриева против решение 58/27.04.2023г. постановено по адм. дело 59/2023 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-27-30/30.01.2023 г. на директор на ТП на НОИ Шумен, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалба с вх. 1012-27-293/30.12.2022г. на касатора срещу Разпореждане 2113-27-863#13 от 21.11.2022г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Шумен. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като други основание не са изложени и жалбата е с бланкетен характер. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и произнасяне по съществото на спора чрез уважаване на жалбата. Ответникът- Директора на ТП на НОИ Шумен в писмен отговор изразява становище за законосъобразно и правилно постановено съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на О. Исаев, чрез адв. Сабриева против Решение 2153-27-30/30.01.2023 г. на директор на ТП на НОИ Шумен, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалба с вх. 1012-27-293/30.12.2022г. на касатора срещу Разпореждане 2113-27-863#13 от 21.11.2022г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Шумен. С това разпореждане е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсионният орган е приел, че за лицето не е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви, че лицето няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, поради обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението е навършил изискуемата се от закона възраст, но има действителен стаж 11 г. 10 м. и 12 дни, респ. не му достигат 3 г. 01 м. и 18 дни. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ - гр. Шумен. В жалбата е направено искане да бъде преразгледано издаденото разпореждане за отказ, като се зачете стажа на база представени военна книжка и Удостоверение 5507-18-1519/19.08.2021 г., издадено от ТП на НОИ Силистра. С оспореното Решение 2153-27-30/30.01.2023 г. на директор на ТП на НОИ Шумен е отхвърлена жалба вх. 1012-27-128 от 31.05.2022 г. срещу Разпореждане 2113-27-863#13 от 21.11.2022г., като е обоснован извод, че представеното удостоверение обр. УП-13 изх. 5507-18-1519/19.08.2022 г., издадено от Осигурителен архив при ТП на НОИ гр. Силистра за осигурителен стаж за 1973 г. и 1974 г., удостоверява положен в промишлена бригада ТКЗС [населено място], бригада Кремена, по което е зачетен стаж 00 г. 11 м. и 25 дни осигурителен стаж от трета категория труд, и е признат периода на наборната военна служба за действителен осигурителен стаж и зачетения осигурителен стаж за 1973 г. и 1974 г., с който общият стаж на г-н И. става 14 г. 11 м. 09 дни. Възприето е, че жалбоподателят има осигурителен стаж от втора категория труд - 03 г. 10 м. 27 дни, осигурителен стаж от трета категория труд - 11 г. 00 м. 12 дни и действителен осигурителен стаж 14 г. 11 м. 09 дни и предвид изискването за 15 години действителен осигурителен стаж, не са налице кумулативно регламентираните в чл. 68, ал. 3 от КСО материални предпоставки за придобиване на право на пенсия за ОСВ. За да потвърди констатациите на административния орган, съдът правилно е възприел приложимата за периода правна норма и съобразил, че към 2022 г., когато е депозирано заявлението за придобиване право на пенсия на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО се изискват навършена възраст 64 години и 5 месеца от мъжете и осигурителен стаж 39 години и 2 месеца, които за лицето не били налице. При липса на възможност да се придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, то следва да се изследва възможността за отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при непълен осигурителен стаж регламентиран в чл. 68, ал. 3 от КСО. Съдът правилно е преценил, че предпоставките за прилагане на тази норма са относими към процесния период 2022г., които са възраст 66 години и 10 месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Приел е за правилни констатациите на административния орган определящи за Исаев действителен осигурителен стаж от трета категория труд 14 г. 11 м. 09 дни и липса на втората кумулативно изискуема предпоставка по чл.68 ал.3 от КСО придобит стаж не по-малко от 15 години. Съдът правилно е очертал спорният въпрос по делото, който се свежда до стажът, обективиран в Удостоверение обр. УП-13 изх. 5507-18-1519/19.08.2022 г., издадено от Осигурителен архив при ТП на НОИ гр. Силистра. Този стаж правилно не е приет за стаж придобит от лицето в качеството му на земеделски кооператор по реда на чл.18 от Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори /отм./ Представеното по делото УП обр.13 ,сочи на полаган труд в Промишлена бригада в периода 1973 г. и 1974 г., с трудов стаж 123 дни за 1973 г. и 199 дни за 1974 г.В тази връзка първоинстанционният съд е указал на оспорващия доказателствена тежест по установяване на стаж като земеделски кооператор, но доказателства в тази посока не са ангажирани, при което не е установено качеството на Исаев като земеделски стопанин кооператор по см. На чл.17 от този закон. Въз основа на доказателствата по делото е направен законосъобразен правен извод за правилно изчисляване на трудовия стаж на Исаев в съответствие с разпоредбата на чл. 96 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./ ал.1-5, а не по ал. 7 и 8, с оглед факта на полаган от лицето труд в ТКЗС [населено място] в промишлена бригада, предвид липсата на доказателства да е бил земеделски стопанин кооператор. Така постановеното решение е правилно. Административното производство е инициирано от О. Исаев с подадено до Директора на ТП на НОИ- Шумен Заявление с вх. 2113-27-863 постъпило в ТП на НОИ [населено място] на 25.07.2022 г., оспорващият е отправил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към този момент е навършила 67 г.00м и 27дни. Измежду приложените към молбата документи, отнасящи се до трудовия стаж на оспорващата, е представено и Удостоверение обр. УП- 3 изх. 5507-18-1519/19.08.2022 г., издадено от Осигурителен архив при ТП на НОИ гр. Силистра, с осигурителен стаж за 1973 г. и 1974 г., за положен труд в промишлена бригада ТКЗС [населено място], бригада Кремена, по който административният орган е зачел стаж 00 г. 11 м.и 25 дни осигурителен стаж от трета категория труд, признат е и периода на наборната военна служба за действителен осигурителен стаж , с който общият му стаж е приет на 14 г. 11 м. 09 дни. Правилно административният съд е приел, че стажът посочен в представеното от оспорващия УП обр.13 , следва да се определи по реда на чл.18 от Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори (отм.). Законосъобразно е изведен правен извод, че оспорващият няма действителен осигурителен стаж от 15 години. Дори със зачитане на предложения в Удостоверение обр. УП-3, то отново лицето не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО за отпускане на ЛПОСВ. Посочената норма, за разлика от ал. I- ва на чл. 68 от КСО, изисква осигурителния стаж от 15 години да бъде действителен. Съгласно § 2 от ДР на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, под понятието " действителен стаж" следва да се разбира действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето изцяло се е осигурявало за своя сметка. Изхождайки от тази дефиниция за действителен стаж, то осигурителния стаж от 15 години по чл. 68, ал. 3 от КСО не се влияе от категорията на положения от кандидата за отпускане на пенсия труд, а от значение е действителната продължителност на труда. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,