Решение № 4740 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8982/2019 г.

ВАСII отделение22.04.2020 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1191 от 5.06.2019 г., постановено по адм. д. № 108/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. ОСЪЖДА С. Петрова, ЕГН [ЕГН], да заплати на Община Родопи сумата 600 лв. (шестстотин лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство. ОСЪЖДА С. Петрова, ЕГН [ЕГН], да заплати на Л. Христов, ЕГН [ЕГН] сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4740 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8982/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Петрова против решение № 1191 от 5.06.2019 г., постановено по адм. д. № 108/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – кмета на Община Родопи и Л. Христов, чрез процесуалния си представител, в писмени становища оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Б. Христова не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на С. Петрова против заповед № 1275/23.11.2018 г. на кмета на Община Родопи, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ за имот № 30. 269 и е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ І-61 за жилищно застрояване в местност "Гогова чешма" по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на с. Белащица, представляващ земеделска земя за процедура промяна предназначението, съобразно изискванията на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, като разширение на действащият УПИ, като се образува УПИ 30. 61, 30. 269 – жилищно строителство и разширяване на полски път по червени, сини линии, надписи със син цвят и корекции в зелено, съгласно котировката в ПУП-ПРЗ; определя се начин на застрояване на сгради с Н до 10 м. – за ново строителство – свободно застрояване, показани с червен пунктир и котировки с черно; запазва се съществуващото строителство; определя се устройствена зона "Жм" с показатели, съгласно матрица; съгласувани са трасета за външно електроснабдяване и водоснабдяване. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приема, че с одобрения план не се засяга част от имота на жалбоподателката, тъй като ответната страна е представила надлежни доказателства за право на собственост, удостоверяващи размерите, местоположението и границите на двата имота, предмет на заповедта за приемане на ПУП и изменение на ПУП. Приема, че изтичащият на 24.05.2017 г. срок е спазен, доколкото от скицата на имота, нотариалния акт от 02.06.2010 г. и графичната и текстова част на заповедта се установява, че в УПИ І-61, жил. застрояване е реализирано застрояване на масивна жилищна сграда, което е предвидено да се запази, съгласно изменението на ПУП за имота. Посочва, че в това производство не може да бъде разгледано възражението за нищожност на заповед № 930/13.09.2016 г. на кмета на Община Родопи, предвид липсата на правомощия за осъществяване на косвен съдебен контрол. Приема, че при изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ № 60. 269 и изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ І-61-жил. застр. са спазени изискванията на ЗУТ, включително тези по чл. 9, ал. 1, чл. 12, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 109, ал. 2 ЗУТ, съответно тези на раздел ІІІ, относно одобряване на ПУП-ПРЗ за имот № 30. 269 и на раздел ІV, относно одобрението изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ І-61-жил. застр. от глава седма "Създаване, одобряване и изменение на устройствените планове, както и строителните правила и норми по Наредба № 7 за устройството на отделните видове територии и устройствени зони, а и изискванията по Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, като направените от съда изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, са в съответствие със събраните по делото доказателства. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Фактическите и правни основания за издаването й се извличат от съпътващите преписката документи в т. ч. и от графичната част на административния акт съобразно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, като за единия имот се изменя действащия ПРЗ, а за другия се одобрява такъв. В тази връзка неоснователни са доводите в касационната жалба за липса на компетентно взето решение по чл. 135 ЗУТ за допускане изработване на изменението на ПУП. В случая изменението на ПУП е свързано с изработването на проект за ПУП, поради което решението за изработване на проект за ПУП и за изработване на проект за изменение на ПУП е взето от компетентен орган, като в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, която не е оборена от оспорващата с доказателства в съдебната фаза. Безспорно по делото е, че административното производство е инициирано от ответника Л. Христов, съобразно ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, като същият представя всички необходими за това документи, подробно описани от първоинстанционния съд, легитимиращи го като собственик на имота, предмет на изменението на действащия ПУП-ПРЗ, както и на имота, предмет на одобряване на ПУП-ПРЗ. Неоснователен е доводът на касационната жалбоподателка за нарушаване правото й на собственост, както и за допусната явна техническа грешка в плана на новообразуваните имоти. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че от представените по делото доказателства, които легитимират касационна жалбоподателка като собственик на ПИ 30. 185 е установено, че площта на имота съответства на тази по документа й за собственост, а също така и на тази посочена в скиците. Предявеният иск за собственост на част от имота, за който е одобрен ПУП – ПРЗ е факт, който е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед, тъй като при евентуално уважаване на иска ще са налице основания за предприемане на съответните действия за промяна на ПУП. Правилно съдът приема, че обжалваната заповед е издадена при спазване разпоредбите на ЗУТ, ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ. Планът за регулация предвижда обединяване и урегулиране на УПИ І-61 – жилищно строителство и ПИ 30. 269, които се урегулират в УПИ 30. 61, 30. 269 жилищно строителство, като една част от УПИ е предвидена за разширение на полски път. В застроителната част на проекта са определени ограничителните линии на застрояване, до които застрояването може да се разположи или отстъпи, застрояването е свободно и са определени устройствените показатели, като са спазени изискванията на закона. Законосъобразен е изводът на съда, че е приложим чл. 67а от Правилника за приложение на Закона за опазване на земеделските земи, тъй като в случая е налице промяна на предназначението на земеделска земя и се иска разширение върху допълнителна площ, като се има предвид, че тази допълнителна площ по смисъла на цитираната норма е земеделска земя без променено предназначение и факта дали разширението касае част от имот с непроменено предназначение или съседен имот, е ирелевантен, тъй като с изменението на плана за регулация се образува един УПИ. Неоснователно е възражението, че решение № 15/6.11.2003 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ е загубило правното си действие, тъй като в срока по § 27, ал. 3, т. 2 ЗОЗЗ няма данни да е изграден обект, за който се е проведена процедура по промяна предназначението на земята. По тези оплаквания, без да е необходимо да бъдат преповтаряни, съдът споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото следва де се осъди С. Петрова да заплати на Община Родопи и на Л. Христов направените в касационното производство разноски в размер на по 600 лв. за всеки от тях, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1