Решение № 3024 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12559/2019 г.

Решение № 3024 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12559/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във връзка с чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Д. Ганчева, от [населено място] срещу решение по т. 1 от протокол № 28/18.09.2019 г. от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което на жалбоподателката в качеството й на прокурор в Специализираната прокуратура и е наложено наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ – "намаляване на основното възнаграждение от 10 на сто за срок от 6 месеца" за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 2, т. 3 ЗСВ – бездействие, което неоправдано е забавило производството по прокурорски преписки № 760/2012 г. и № 198/2012 г. и двете по описа на Специализираната прокуратура. Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че дисциплинарно наказващият орган не е съобразил всички обективни и субективни признаци на вмененото нарушение, което е довело до неправилни изводи за съставомерност на деянието, а като алтернативна се поддържа и тезата за незаконосъобразност на оспорения акт по отношение на наложеното наказание. Ответникът по жалбата – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт М. Атанасова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и моли за отхвърляне на оспорването като неоснователно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на оспорения акт по реда на чл. 168 АПК е основателна. По делото е установено, че дисциплинарното производство пред Висшия съдебен съвет е било образувано по предложение на административния ръководител на Специализираната прокуратура за налагане на дисциплинарно наказание на Д. Ганчева, прокурор в Специализираната прокуратура. Вмененото на жалбоподателката нарушение е за бездействие по две прокурорски преписки № 760/2012 г., образувана на 13.12.2012 г. по изпратено на Специализираната прокуратура досъдебно производство № 25/2012 г. по описа на отдел "БОП" при ОД на МВР – Варна и № 198/2012 г., образувана с постановление от 03.02.2012 г. на прокурор при Специализираната прокуратура, ДП № 10 по описа на СО. Дисциплинарният състав, в качеството си на помощен орган е установил, че след приключване на разследването по двете досъдебни наказателни производства, заради несвоевременно изпълнение на процедурата по връчване на постановленията за частично прекратяване на обвиняеми лица и пострадали от престъпленията, внасянето им в съда се е забавило с повече от три години. Отбелязал е, че прокурор Ганчева е била своевременно уведомявана за неизпълнените процедури по връчване, но не е предприела необходимите действия, включително и предвидените в чл. 180 НПК за обезпечаване приключването на досъдебната фаза. Така възприети горните обстоятелства са формирали състава на бездействието като нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ. Тези изводи е възприел и дисциплинарнонаказващият орган при изследване съставомерността на извършеното деяние. Те се споделят и от настоящия състав на Върховния административен съд доколкото е налице деяние с признаците на нарушение. Оспореното решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е прието от компетентен орган в рамките на правомощията му, уредени в чл. 320, ал. 3, т. 1 ЗСВ и в предвидената форма. Същото е мотивирано като мотивите на акта освен в изказванията на членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от заседанието на 18.09.2019 г. се съдържат и в решението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 25/2018 г. Съгласно чл. 309 ЗСВ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Преценките на дисциплинарния състав, възприети и от дисциплинарнонаказващия орган досежно тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на нарушителя и съотношението между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства са неточни и непълни. Това е рефлектирало и върху законосъобразността на акта по ангажиране на дисциплинарната отговорност и наложеното наказание. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е приела като смекчаващи отговорността обстоятелства, че прокурор Генчева е била "един от най-натоварените прокурори в СП". Посочените в цифрово изражение решени 148 преписки и 467 участия в съдебни заседания обаче не са били анализирани, за да се отговори на въпроса имала ли е възможност жалбоподателката в конкретната ситуация да се справи своевременно със задачите по връчването на постановленията за частично прекратяване и достатъчно ли е било извършеното от нея в тази насока (поискано съдействие от органите на МВР; изискани и приложени справки от Национална база данни "Население" досежно лицата, на които е следвало да се връчат постановленията за частично прекратяване и техните близки; изискани и приложени справки за задграничните пътувания на тези лица и от ГД "Изпълнение на наказанията" и др.). Този въпрос е следвало да бъде изяснен и в контекста на второто смекчаващо отговорността обстоятелство – недобрата организация в деловодството на прокуратурата за част от периода. Наличието на подобна оценка има комплексен характер за начина, по който е работила администрацията, задължена по закон да подпомага прокурорите в осъществяването на тяхната дейност по наказателно преследване. Тя обаче е лишена от конкретиката, касаеща процесните две досъдебни производства. Разпитаните в дисциплинарното производство служители и прокурори свидетелстват за подобряване на документооборота едва след 2016 г., когато са били утвърдени новите правила в тази насока, т. е. възприемайки тази комплексна оценка за качеството на работа на деловодствата в Специализираната прокуратура, за това че призовавания, съобщения, писма, често не са били прилагани към прокурорските преписки и се е налагало тяхното последващо преизвършване, изводът, че забавянето от четири години на връчването на постановленията за частично прекратяване по двете досъдебните производства поради виновно поведение на прокурор Ганчева не намира опора във фактите по делото. Цененото от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет като смекчаващото отговорността обстоятелство, че наказателните производства по процесните две преписки не са били погасени по давност и делата са били внесени с обвинителен акт за разглеждане от съда е вярно и точно по своето съдържание. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е приела като отегчаващи отговорността обстоятелства продължителния период на бездействие (почти четири години) и наличие на друг подобен пропуск в работата на прокурор Ганчева, за който със заповед № РД – 08 – 53/06.03.2018 г. на основание чл. 327, ал. 1 ЗСВ й е било обърнато внимание от нейния административен ръководител за забавено връчване на постановления за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 48/2012 г., довело до забавяне на внасянето му в съда. По първото от отегчаващите отговорността обстоятелства липсва ясно разграничение за виновното поведение на прокурор Генчева с оглед продължителността на бездействието, проявено от нейна страна. По второто от отегчаващите отговорността обстоятелства съдът съобрази, че решението по т. 1 от протокол № 28 е от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 18.09.2019 г., а решение № 9964 по адм. дело № 2468/2019 г. по описа на Върховния административен съд е постановено на 28.06.2019 г. и с него е отменена заповед № РД – 08 – 53/06.03.2018 г. на административния ръководител на Специализираната прокуратура за обръщане на внимание по чл. 327, ал. 1 ЗСВ за забавено връчване на постановление за частично прекратяване на досъдбеното производство по ДП № 48/2012 г. Т. е. и второто отегчаващо отговорността обстоятелство не е налично. Отчитайки гореизложеното, Върховният административен съд счита, че атакуваният акт на дисциплинарнонаказващия орган е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправните разпоредби и като такъв следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Разноски от жалбоподателката не са претендирани, поради което и не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 323 от Закона за съдебната власт, Върховният административен съд, шесто отделение